Как авторитарните управници изпадат в самоизолация, конфронтират се с най-приближените и стигат до своя печален край

Руският лидер ще приключи кариерата си като
Юлий Цезар, прогнозира британски генерал

На 4 април Глеб Каракулов, бивш офицер от елитното звено за сигурност на президента Владимир Путин, нарече руския лидер “параноичен военнопрестъпник”, който е изгубил контрол над реалността. Изказването му е част от пространното официално интервю, което бившият служител на Фeдералната служба за сигурност (ФСБ) даде за центъра “Досие” - базирана в Лондон разследваща група, финансирана от бившия руски олигарх Михаил Ходорковски.

Според избягалия заради възраженията си срещу войната в Украйна инженер, Путин е станал

“много

затворен”,

предпазвайки се от останалия свят, и “възприятието му за реалността е изкривено”, добавяйки, че бившият му шеф живее във “вид информационен вакуум”, защото от страх да не бъде подслушван не използва интернет и мобилен телефон и получава невярна информация само от хора, които са му непосредствено близки. Освен това руският президент е станал по-параноичен, като предпочита да избягва самолети и да пътува със специален влак.

По този начин едни от най-лошите предположения, изказвани и преди това от някои анализатори, получиха съществена аргументация. Свидетелство за изпадането в сталинистка параноя са и зачестилите случаи, в които руснаците клеветят с доноси своите съседи, а учителите и учениците се изобличават един друг. Естествено е по аналогия с управлението на други подобни авторитарни лидери също да можем да съдим, че в

промяната на поведението

на руския президент

през годините се забелязва определена закономерност.

Фундаментално ирационалното решение за нахлуване в Украйна беше последното доказателство, че руският президент Владимир Путин живее в свят на илюзии. Той може да бъде разбран най-добре, като се проследят стъпките на други лидери в историята и се прецени как са свършили, за да се прогнозират бъдещите решения на руския президент.

Неслучайно още преди войната в Украйна историци са правили успешни дисекции на подобен тип управление. В тях отделните фази се срещат в почти всяка биография на авторитарен лидер. Така например нидерландският историк Франк Дикьотер в книгата си “Как да бъдеш диктатор: Култът към личността през ХХ век” твърди че елементите се събират в почти всеки случай, за да направят една биография стандартна.

“Колкото по-авторитарен е човек, толкова по-силно е

убеждението, че

възгледът му е правилен

– пише Дикьотер в изследването си. - Колкото по-високо е човекът, толкова по-склонен е да вярва, че прави всичко правилно. Издигнал се до върховете на властта, той попада в омагьосан кръг. Почти невъзможно е за един авторитарен водач да признае, че греши, а носителите на лоши новини са елиминирани. Затова в такава ситуация от обикновените агенти до началниците им всеки казва на лидера това, което той иска да чуе.”

Изследователят изброява и отделните задължителни периоди, през които минава подобна личност. Първоначално има възход, който обикновено се подпомага от самозалъгващи се опортюнисти, които вярват, че могат да обуздаят възходящата авторитарна фигура. След това идва изолацията в двореца му - без приятели и със засилваща се параноя. Тогава, вместо да ликува от триумфа си, лидерът се оттегля в пълно уединение. Накрая, след цялата наложена бруталност властта му, а често и животът му приключват с изненадваща внезапност.

Историческите примери в това отношение са много, но най-близък в случая изглежда този с управлението на Сталин. И наистина, колкото по-суров и по-репресивен ставаше режимът на руския президент Владимир Путин през годините, толкова

по-успешно изглеждаше

управлението

на Йосиф Сталин за обикновените руснаци.

През петте години преди 2021 г. броят на руснаците, които са съгласни, че “Сталин е бил велик лидер”, според проучвания, проведени от независимия център “Левада”, се е удвоил от 28 на 56%. През същия период броят на несъгласните с това твърдение е намалял от 23 на 14 %.

От 2015 г. насам Сталин е възхваляван на национални празници и дискусията за репресиите му до голяма степен е задушена. В наше време не само желязното му управление се е превърнало в модел за Кремъл, а все по-често самият Путин започва да прилича на съветския лидер в последните му години, когато той изпада в най-параноичния си период. Приликите между късния Путин и късния Сталин започват с техния стил и модел на лидерство - и за двамата процесът на вземане на решения се свежда само до един човек.

В края на Втората световна война Сталин вече е на власт повече от 20 години и от този момент до смъртта си през 1953 г. води режима си до нови автократични крайности: повишена нетърпимост към мненията на другите хора, постоянна подозрителност към близките си сътрудници, показна бруталност, както и натрапчиви идеи.

Още преди пълномащабната инвазия Путин се оказа на ръба на неизбежната самота.

Като човек, който вярва в превъзходството на собствения си ум и не се доверява на интернет, той явно се е издигнал толкова много над хората около себе си, че просто е спрял дори да се съобразява с тяхното мнение. Тогава,

седнал сам на бюрото в

огромна зала с колони,

със съветници, изместени в далечния ъгъл, той смъмри с назидателен тон шефа на външното си разузнаване Сергей Наришкин, след като той обърка признаването на сепаратистките републики в Източна Украйна с влизането им в състава на Руската федерация.

Подобно на Сталин в късния му период, Путин също прекара повече от 20 години на власт (включително като министър-председател в периода от 2008 до 2012 г.), а в настоящия си президентски мандат, който започна през 2018 г., също показа много от тези качества. Изпаднал в прегръдката на имперската и националистическа идеология и безмилостното потушаване на всяка форма на несъгласие, руският президент отново абсорбира почти всички класически елементи на сталинисткия тоталитаризъм, от култа към личността до култа към героичната смърт.

Той също вярва, че Русия може да процъфтява в политическа изолация и при политика на икономическа автаркия. Както със Сталин в първите години на Студената война, Путин прекъсна отношенията със Запада и започна да описва всичко чуждо като несъвместимо с руската идеология и ценности. Хората, които Сталин нарече

“космополити без корени”,

които бяха прогонени от работните си места и преследвани, бяха наследени в Русия на Путин от т.нар. “чужди агенти”, изгнаници в собствената си страна.

В някои отношения сегашният руски президент дори надминава своя идол в персонализирането на управлението си - през октомври, когато го попитаха дали съжалява за нещо за „специалната операция“ в Украйна, той призна, че войната е негов личен проект.

Путин също се е научил от „бащата на народите“ как да се справя със собствения си режим. В края на живота си Сталин става все по-подозрителен към близкия си кръг. Той често отприщва гнева си към близки сътрудници. Подобно на съветския диктатор той предпочита да стои скрит в многобройните си резиденции, където се е изолирал. Например резиденцията на Путин в Сочи, където той прекарва все повече време, напомня далеч по-скромната, но също толкова грижливо охранявана вила в Абхазия, в която Сталин се оттегля през октомври 1945 г. А случайно или не, убежищата на двамата лидери са на няколко десетки километри едно от друго.

Използването на военна сила за решаване на проблеми - нещо, което изглежда почти анахронично в ХХІ век, е друга тактика, която Путин е наследил от комунистическия вожд. През 1939 г., точно преди избухването на Втората световна война, Сталин не успява да извлече от Финландия териториалните отстъпки, които иска, и започва инвазия. Както при Путин в Украйна, Сталин иска да завземе части от територия, която смята, че ще бъде стратегически важна като буферна зона в случай на нападение срещу собствената му страна. И както при

“отбранителните” действия

на Путин в Украйна,

Сталин потърси претекст и симулира провокация на границата, позволявайки на силите на Москва “легитимно” да започнат война.

И двамата драстично подценяват решимостта на хората, в чиято страна нахлуват, да се съпротивляват. Точно както Сталин е очаквал финландският пролетариат да обсипе своите другари от работническата класа с букети цветя, Путин предположи, че украинците ще поздравят руските войници като освободители. Дори използването на проруските сепаратисти от Путин е сталинска иновация. Когато президентът на Руската федерация сключи пакт с изкуствено създадените правителства на Донецк и Луганск, той следваше стъпките на Сталин, който установи алтернативно финландско ръководство, контролирано от Кремъл начело с комуниста Ото Куусинен, и след това сключи споразумение с марионетния режим.

Друг е въпросът, че всички тези елементи присъстват и при нападението на Хитлер над Полша. Твърдението на Путин, че украинското правителство е просто параван за войнолюбивите западни сили, също е ехо от изказванията на Сталин за Зимната война. В мемоарите си Юхо Кусти Паасикиви, финландският пратеник в Москва, който по-късно става президент на Финландия, пише, че “по мнението на руснаците тази война очевидно е била водена от Англия и Франция срещу Съветска Русия”.

В светлината на новата информация експерти се опитват да предвидят и как ще завърши управлението на руския президент. При това някои от предвижданията са доста драстични. В тази връзка генерал-лейтенант Ричард Данат, бившият началник на Генералния щаб на Великобритания, в своя статия в “Дейли Телеграф” от 3 април прогнозира: “По примера на Юлий Цезар Путин ще бъде убит от своите съратници”.

В ролята на руския Брут той вижда началника на Генералния щаб на ВС на РФ Валерий Герасимов. Разбира се, ако той има

“достатъчно подкрепа

и морален дух,

тогава войната може да продължи по-малко от две години”. Данат е сигурен, че точно по тази причина Путин е изпратил Герасимов в Украйна, страхувайки се от покушение.

Данат също смята, че украинското контранастъпление ще бъде успешно и ще пречупи бойния дух на руската армия. “Армията не трябва да се разделя на части. Ако войниците мислят, че са победени, значи наистина са победени”, допълва той.

Днес Путин изглежда по-силен от всякога, но в същото време не е ясно кой може да го спаси, ако някога загуби тази сила. Също като Сталин в последните си години. И точно надценяването на Русия от Путин и подценяването на Украйна и света в крайна сметка ще доведе до краха на неговия режим.