Няма данни някой да е намерил съкровището, но за сметка на това има сведения, че там са възкачили на престола македонския цар Филип V. Римският историк Тит Ливий (I в. сл.Хр.) разказва, че това се случва през 230 г. пр.Хр. на Хемувия връх. Изследователите предполагат, че става дума за Черни връх. Тогава за първи път е определена и височината му, макар и неособено точно - около 2450 метра.

За Витоша се говори и в по-стари времена. По древногръцки източници се съди, че

тракийците я

наричали Скомбър.

Другите съвременници я познавали под различни наименования. Атинският историк и военачалник Тукидид около 460 - 455 г. пр. Хр. пише, че река Стримон (Струма) извира от планината Скоми, а при римския учен Плиний Стари (I в. сл. Хр.) се среща като Скопи.

Първото споменаване на днешното наименование на планината край София е в дарствената грамота на цар Иван Шишман, датирана между 1371 и 1382 г. Владетелят я дава на Драгалевския манастир “Успение Богородично”, за да удостовери, че го освобождава от данъци. Там изрично се казва, че монашеският комплекс се намира във Витоша. Горе-долу тогава - между 1382 и 1385 г. - София е завладяна от Османската империя, след като войските на Лала Шахин паша я обсаждат неуспешно в продължение на 10 години. Когато все пак с хитрост подчиняват крепостта, много жители бягат и се крият в близката планина.

Пак там са се спасявали предшествениците ни и от чумните епидемии, както и при други вражески нападения през вековете. Като например кръстоносните походи.

Запазени са сведения от епископ Дипланд от германския град Пасау, който участва в армията на императора на Свещената Римска империя Фридрих Барбароса през 1189 г.

Когато навлизат в София, кръстоносците намират града абсолютно безлюден и без трохичка хляб.

В писмо до австрийския херцог Леополд от 11 ноември същата година епископът пише: “В София не намерихме почти никого, тъй като по заповед на браничевския управител хората на тази област бяха избягали в планините и бяха отнесли със себе си всички хранителни припаси.”

Това е времето, в което

въстанието на Петър

и Асен срещу Византия

вече е започнало да се разраства, като София е освободена 5 години след преминаването на Барбароса - през 1194 г. Но Витоша продължава да бъде сигурно убежище и при следващи набези. Ще започне да привлича любители на планинския туризъм доста по-късно. Потенциалът ѝ обаче е усетен първо от чуждите пътешественици.

Френският геолог, географ, картограф и етнограф

Ами Буе предрича

голям интерес към

възвишенията край София.

В средата на XIX век, когато за първи път посещава бъдещата българска столица, пише пророчески: “Предвиждам в душата си, че когато и в турско се построят железници, членовете на алпийския клуб и множество туристи ще се запътят за Витоша. Ще възникне и тук хотел като на Риги-Кулм (в швейцарските Алпи - б.р.). Защото Темпе под високия Олимп е романтичен, Воден в Македония е очарователен, но где на света може да види човек толкова пленителни картини от един само лекодостъпен връх като витошкия Черни връх?”