Забраниха му да кара във Формула 1, защото или е твърде бавен, или задължително удря болида си, когато се престраши да даде газ

Бащата се радваше на успешна спортна кариера, холивудска усмивка и перфектно семейство. Всичкото това щастие бе разкъсано на парчета за по-малко от пет секунди. Михаел Шумахер изхвърча от утъпканата ски писта и удари главата си в камък. Животът остана да тече във вените му, но съзнанието му се оказа заключено в най-неизследваните дълбини на мозъка и лекарите само безпомощно вдигнаха ръце. Съпругата на световноизвестния пилот от Формула 1 прибра съпруга си у дома, вдигна дебели крепостни стени около имението и успешно осуети всеки опит на медиите да се докопат до подробности за състоянието на Михаел Шумахер.

История с толкова

емоционален сюжет

и до днес гъделичка любопитството на световната общност. Всяка измислена новина за подобряващото се състояние на германеца моментално трупа огромна популярност в социалните мрежи. Всеки член от семейството на Шумахер е принуден да живее с усещането, че животът му е един постоянен “Биг Брадър”. В крайна сметка щом не могат да имат снимка или някаква що-годе достоверна информация за сегашния живот на известния пациент в будна кома, папараците се чувстват длъжни да разглеждат под микроскоп личния живот на семейството му.

Със сигурност преследвачите с камери и микрофони влияят зле върху психиката на Мик Шумахер. Синът на седемкратния световен шампион се почувства задължен да отговори на огромните очаквания и интерес към особата си и да продължи успехите на баща си. Нямаше как момчето на Шуми да не седне в болида и да потегли към мечтата си да стигне, че и да надмине постиженията на татко. Но това се случва във филмите, а действителността винаги е по-скучна и сива. За Мик Шумахер по-специално действителността се превръща в истински кошмар. Съдбата решава да му изиграе мръсен номер и го лишава от необходимото количество талант, за да се докаже пред останалия свят. Наследникът на великия шампион се оказва с лоши шофьорски умения, когато става дума за високи скорости, бързи реакции и тренирана психика, която да удържи на тоновете напрежение.

Поне в самото начало развитието на кариерата на Мик Шумахер дава повод за оптимизъм у специалистите, които разглеждат момчето сякаш е някое екзотично насекомо под микроскоп. Той тръгва от най-ниското ниво и уверено си проправя път към върха. Трите имена в паспорта със сигурност помагат, но към тях вървят огромен ентусиазъм и необходимото количество умения за успехи в автомобилните състезания за прохождащи таланти. Самият Мик сигурно би възразил на подозренията, че се е възползвал от фамилията на популярния си създател, тъй като в първите години той ползва псевдоними, когато се записва за участие в картинг състезания. А и на пистата никой не би ти дал предимство само защото баща ти се казва Михаел Шумахер.

След поредица от успехи наследникът с тежка фамилна обремененост се прехвърля във Формула 4, завършвайки на второ място и в двата сезона, които прекарва в това състезание. Интересното е, че престоят му във Формула 3 и след това във Формула 2

се развива по един

и същи сценарий

– първата година е 12-и, а на следващата е победител. Може би някъде тук младият пилот се възползва от факта, че е син на най-успешния в този спорт, и влиза в клуба на големите, без да се е поблъскал още малко в по-долните нива на Формула 1. Името му има свойството на

мощен магнит

за спонсори,

фенове и началници в най-елитното автомобилно състезание в света. От “Ферари” много бързо осъзнават имиджовия потенциал на младото момче и го вкарват в Академията за пилоти на Скудерията. И пак без да е “залягал достатъчно над уроците”, Мик получава шанса да се качи на истински болид и да се състезава с големите зверове в този гладиаторски спорт.

Ексцентричният директор на “Хаас” Гюнтер Щайнер решава, че ползите от подобен трансфер са повече от рисковете и пуска в ръцете на неопитния младок ключовете на състезателната кола. За съжаление точно тук вече споменатата съдба оттегля своята подкрепа за сина на Михаел Шумахер и отказва

да му прати

мечтания финал,

в който той печели състезанието, а на трибуните майка му и сестра му плачат и от щастие, и от мъка.

Дебютантът прави изключително слаб първи сезон, а във втория също не успява да надскочи себе си. Някой биха възразили, че той е ограничен от възможностите на болида си, но това би било бягство от истината. Мик Шумахер направи поредица от левашки грешки и катастрофира на пистите в Саудитска Арабия, Монако и Япония. Инцидентите в крайна сметка му костваха мястото в “Хаас”. А довчерашният му благодетел Гюнтер Щайнер прави твърде крайно изказване, според което Мик е бавен като костенурка на пистата, а когато даде газ, задължително прави катастрофа. Босът на тима от Ф1 побесня, когато неговият питомец катастрофира, докато прибираше болида в бокса на пистата “Сузука”.

“Никой друг пилот не е успявал да унищожи колата си, докато се прибира в бокса! Не мога да работя с пилот, за когото не съм сигурен, че не може да прибере безопасно колата си в бокса. Само

този инцидент ми

струваше

700 000 долара

Това са много пари”, пише Гюнтер Щайнер в новата си книга “Оцеляваш, за да караш”. Пак според неговите изчисления катастрофите на Мик са нанесли щети на “Хаас” в размер на поне 2 милиона долара. При това положение директорът на тима си призна, че е направил лошо капиталовложение с привличането на сина на Шуми и побърза да се освободи от него.

Подобен развой на събитията със сигурност ще нанесе тежък удар върху кариерата на сина на Пилето. Трудно ще си намериш нова работа в автомобилните спортове, ако ти се носи славата на лош шофьор. И все пак бащиното име за пореден път проработи и младият германец се уреди като резервен пилот в “Мерцедес”. Това му позволява да пътува с отбора за състезанията и да живее с надеждата, че може да замести титулярите Джордж Ръсел или Люис Хамилтън, ако се наложи.

Да гледаш състезанията от първия ред и да правиш сухи тренировки е много далеч от мечтата да задминеш легендарния си баща по победи и шампионски титли. Само Мик Шумахер си знае как точно ще се примири с мисълта, че сянката на таткото е твърде дебела и се разпростира твърде надалеч, за да се измъкне от нея.