Когато гледаш хубав чуждоезичен филм по телевизията, не се замисляш много дали е със субтитри или е дублиран.
Освен, ако не държиш да гледаш оригиналната версия, т.е. филмът да е със субтитри, за да слушаш съответния език и да се наслаждаваш на истинските гласове на любимите си актьори.
Много хора пък се дразнят, когато гласовете са подбрани лошо - някой екшън герой примерно е озвучен от човек с по-висок глас или от някой, който ръмжи като мечка.
Всичко това обаче са по-скоро зрителски претенции, защото в повечето държави предпочитат да дублират всичко - филми, сериали и предавания, тъй като е широко известно, че масовият зрител го мързи да чете субтитри.
У нас подходът е същият - чуждоезичните продукции се озвучават на български, за да не се затормозяват домакините. Лошото е, че за разлика от всички останали дубльори по света, само нашите

изчитат с патос
собствените си имена

накрая, пропускайки да осведомят зрителя кой например е монтирал въпросния филм, кой е написал музиката, кой е продуцент и т. н.
Ако човек не е запален киноман, не обръща особено внимание на имената от финалните надписи или ако не знае английски, няма как да научи, че в някои от най-големите холивудски продукции работят българи. Всички са гледали "Матрицата - революции", но едва ли подозират, че част от най-зрелищните ефекти са дело на нашия сънародник Любо Христов. Името на неговата компания "Христов Ефектс" е записано още под касови хитове като "Последният самурай", "300", "Карибски пирати: До края на света", "Мистър и мисис Смит", "Хрониките на Ридик", "Жената котка".
В първия филм "Матрицата" от 1999 г. работи още един феноменален нашенец - Георги Боршуков, който разработва за първи път в Холувид визуалните ефекти на летящи хора в бойни сцени.

Българин е и
един от аниматорите
на "Хари Потър"

Казва се Владо Тодоров. В два от най-популярните анимационни филми за деца, "Търсенето на Немо" и "Колите", основен принос има друг наш сънародник, художникът Антони Христов. А пък скулпторът Валентин Василев е създателят на камината и залетия с вода коридор в "Титаник".
Повечето от изредените кинохитове са дублирани на български, но никъде не се споменават имената на нашите хора в Холивуд. Изглежда абсурдно да очакваме, че студията, които озвучават филмите, ще си правят труда да прочетат любопитните имена на създателите на филми, след като не съобщават дори кои са актьорите в американски и английски продукции.
В британския комедиен сериал "Ало, ало" например, вместо финални надписи, на екрана върви форшпан с главните действащи лица. В това време обаче дикторът изрежда: "Текста четоха: Венета Зюмбюлева, Ева Демирева, Стефан Димитриев" и т. н.
Този филм има много висок рейтинг у нас, безспорно е едно от най-успешните произведения на ВВС. Българските му зрители обаче не знаят как се казват неговите звезди, но до болка разпознават непознати иначе лица като: Трендафилка Немска, Георги Георгиев-Гого, Стефан Сърчаджиев-Съра и пр. Някои от тях вече са пенсионери, но имената им са здраво "имплантирани" в съзнанието ни.
По българските телевизии това е практика още от социализма. Изглежда актьорите, които озвучават филми, копнеят да се изтъкнат по някакъв начин. Защо обаче това става за сметка на информация, свързана със самия филм? Не е ли по-логично в края на лентата да изтекат надписи с имената на българските дубльори, а в това време дикторът да ни прочете това, което върви на екрана?
Много от най-големите холивудски звезди озвучават филми, при това такива, които стават световни хитове и носят огромни печалби. Досега обаче не се е чуло и видяло те да изреждат собствените си имена на глас.
Зад героите от хитовата анимация "Рататуи" например стоят звезди като Луи Романо, Питър О'Тул, Брат Гарет и Браян Донахю. Тази информация се научава само от рекламите, афишите и финалните надписи. Главният герой на една от най-новите холивудски анимации "Сър Били" се дублира от самия Сър Шон Конъри. Представете си как в края на историята той казва:

Текста четоха
актьорите: Шон Конъри...

Без да омаловажаваме труда на българските дубльори, преводачи и режисьори на дублажа, не може да не отбележим факта, че начинът, по който се представят на зрителите, е прекалено претенциозен и дори високопарен.
Излишно е да коментираме дали собствената им представа за себе си е вярна. Известно е, че много от тях се асоциират с героите, които озвучават. Даже получават театрални награди. Например "Икар" в категорията "Златен глас" през 2012 г. взе Христина Ибришимова за озвучаването на актриса от турския сериал "Забраненият плод". На Васил Бинев, който живее с най-голямата фурия на дублажите Силвия Лулчева (не че този факт има нещо общо, просто е любопитен),

му викат Хорейшио, защото дублира Дейвид Карузо

в "От местопрестъплението: Маями". Доста претенциозно, а!
На журналистите често им се налага да редактират чужди текстове - кореспонденции от страната, новини от информационните агенции или статии в чужди издания.
Счита се за недопустимо обаче да се подпишеш под текст, писан от друг човек, дори твоята редакция да е далеч по-добра от самия оригинал.
Също като актьорите, които подхождат професионално към дублажа, журналистите прилагат таланта и опита си, когато редактират. Но за това награди не се дават.