Тогава проф. Георги Милошев и екипът му установяват, че дори разрешените дози в храните разкъсват ДНК веригата в ядрото на клетката

Цялата история как тревожното изследване през 2013 г. тихомълком бе заметено под килима

Не Европейската агенция за безопасност на храните, а българският професор Георги Милошев през 2013 г. публикува изследване, че натриевият нитрит и още десетина други Е-та в храните, дори и в разрешените дози, увреждат ДНК и потенциално могат да доведат до ракови заболявания. В случая е необходимо уточнението, че в съдържанието на храните “E” с номер след него означава “Европа” и е съответен код за вещества, използвани като хранителни добавки, включително естествени, в продуктите.

Откритието, че допустимите количества от смятаните за безвредни консерванти и оцветители разкъсват ДНК веригата в

ядрото на клетката,

бе публикувано в европейско научно списание. Две години по-късно изводите на професора се превърнаха в истинска сензация.

“Причината бе, че група ентусиасти изпратиха изследването до Европейската агенция за безопасност на храните и по този начин то стана доста популярно - обясни пред “24 часа-168 истории” проф. Милошев от Института по молекулярна биология към БАН. - Оттам отговорът бе, че ще разгледат данните и ще преценят какви мерки ще предприемат.”

За съжаление, тогава браншовите асоциации и някои български учени атакуваха проучването с аргумента, че след като Евроагенцията е утвърдила тези дози, значи те са безвредни за хората. Така на изводите на българските учени бе сложен кръст и изследването удобно бе заметено под килима. Професорът прие реакциите с обичайното си хладнокръвие и пренасочи усилията на екипа си в разгадаването на тайните на подмладяването. Откриваме го в Нова Зеландия, където е за установяване и развиване на научни контакти. Естествено, първият въпрос е дали изпитва удовлетворение, че от Евроагенцията най-после потвърждават нещо, което той обяви още преди 10 години.

“Аз съм генетик и се занимавам основно с наследствените молекули

ДНК и РНК

В периода 2012-2013 г. открихме, че границите на Е-тата, възприети като норма от ЕС и България, са твърде големи - обясни ученият. - Допустимите количества, които се добавят към храните, са прекалено високи и ние констатирахме, че разкъсват молекулата на ДНК със съответните последици за клетките и за целия организъм. Що се отнася до въпроса как точно протича трансформацията на нитрита в клетката, то това бе установено от други колеги - сега, 10-ина години след нашето изследване.”

Откритието, публикувано през 2013 г., всъщност е един успешно изпълнен проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания", а докторантката на проф. Милошев защитава по тази тема своята дисертация. "Помня, че когато представихме тези резултати, научната общност не бе чак толкова изненадана - казва той. - Забележете, аз не твърдя, че натриевият нитрит и тези Е-та са

суперопасни,

но това все пак е предупреждение, че те могат и да са много вредни за здравето."

Не всички обаче тогава приемат резултатите по този начин. Хранителната индустрия се нуждае от добри и сигурни консерванти, които да убиват бактериите и да не позволяват последващото им развитие, а именно такъв е натриевият нитрит. От тази гледна точка нейните експерти и учени парират в зародиш всякакви подобни изследвания на ниво ЕС и у нас, защото все още няма доказано безвредни техни заместители. А след като няма, ако употребата на такива консерванти бъде спряна, целият отрасъл може да изпадне в колапс. Именно поради тази причина българското изследване бе атакувано, че е проведено

само на ниво клетки

и не е ясно дали ще се получи същият ефект и на ниво жив организъм. Професорът обаче както тогава, така и сега приема философски ситуацията: "Да, ние не успяхме да проведем подобно проучване, защото реакцията тогава бе толкова бурна - някои хора и специалисти се изказаха негативно, макар че резултатите ни бяха цитирани многократно в научни публикации в чужбина, в медиите, включително в една книга, която бе издадена в САЩ. Резултатите бяха потвърдени по безспорен начин от други специалисти, използващи други методи."

Според учения рано или късно науката и евроинституциите ще стигнат до извода, че натриевият нитрит, както и другите изследвани Е-та, могат да бъдат опасни в разрешените днес количества.

В момента много специалисти се опитват да опонират на изводите на Европейската агенция по храните и твърдят, че вредата за организма е "предполагаема" и "възможна". Гражданите на ЕС обаче имат право и искат да знаят каква е истината сега, а не след още 10 години. "Необходими са много изследвания, но на този етап със сигурност знаем, че в почти всички храни дозите на натриевия нитрит и проверените от нас Е-та са над безвредните нива", казва професорът.

Натриевият нитрит е задължителен за почти всички видове консерви, включително рибните, той е неотменна част от месата, млечните продукти, бирата и др.

"Причината за широкото му използване е, че бактериите не могат да се развиват. Затова производителите с основание питат: Как да запазим месото и рибата в продължение на седмици? В САЩ вече има много силно обществено движение, което цели

да се заместят

изкуствените консерванти и оцветители с естествени, но проблемът при натуралните е, че не са толкова добри. Затова както тогава, така и сега моят апел е да намерим баланса, а не агресивно да се атакуват резултатите ни. На този етап най-важното е да се установи каква е безопасната доза и как останалата част може да бъде заместена с натурални продукти."

Според професора всичко е свързано с финансиране, което обаче ще е пренебрежимо малко, ако се сравни със сумите, които европейските страни ще бъдат принудени да заделят за лечение и здравеопазване при използване на завишени норми.

Как проф. Милошев стига до тези изводи? През 2012-2013 г. той упорито търси по-чувствителен метод за своите експерименти. След разработването на метода ученият и колегите му решават да го проверят, започвайки тестове с Е-та в разрешените от ЕС дози.

"Разбира се, очаквахме, че ще има вреден ефект, но той се оказа неимоверно висок - посочва той. - Представете си ДНК, която е двойноверижна молекула, дълга около 2 м, разделена на 46 части,

натъпкани в ядрото

на всяка клетка. Когато ДНК е атакувана от такива съединения, започват накъсвания. Те са подобни и когато клетките са изложени на гама радиация, на силна слънчева светлина или други вредни въздействия. При такава атака има три варианта. Първият е, ако дозата на съединенията е приемлива, разкъсаните части на ДНК бързо се самовъзстановяват от клетката, слепват се. Но ако уврежданията са прекалено много, клетката не може да се справи и не е изключено да се самоубие. Има и друг сценарий, когато се трансформира в ракова клетка. В един момент редовната употреба на високи дози от подобни вредни съединения може да тласне клетките именно към този най-лош вариант. Разбира се, същото важи и когато клетките са подложени на цигарен дим, на алкохол. Но всичко зависи от

дозата и честотата

- не е едно и също дали ще са подложени на тези въздействия всеки ден в големи количества, или по-рядко."

Сега топката е в полето на Европейската агенция за безопасност на храните и можем само да се надяваме, че няма да чакаме нови 10 години, за да се задействат институциите, да се финансират необходимите изследвания и да се установи какви са безопасните дози не само на нитрита и изследваните Е-та, а и на останалите 360 съединения, които се поставят в храните.