Има няколко неизбежни мерки, за да не изпаднем в криза, казва бившият финансов министър

- Г-н Велчев, как да спасим идеята за скорошно приемане на еврото?

- Има какво да се направи и правителството би трябвало да се фокусира върху намаляване на разходите, които са рекордно високи. Те могат да се понижат по няколко направления - съкращения на администрацията, намаляване на субсидиите,

прекратяване на

субсидиите за тока,

защото цените на енергийните ресурси не са намалели и едва ли някога ще паднат, но това не означава, че фирмите трябва да получават субсидии вовеки веков.

Второ, вместо да се въвеждат еднократни данъци, които не е ясно как ще се съберат и какъв ще е ефектът, би следвало, както предлага МФ, да се премахнат намалените ставки на ДДС и те да се унифицират, както преди. Мерките са неизбежни, иначе има опасност България да навлезе в криза и пак да ни бъдат наложени санкции. Все още имаме шанс да въведем еврото, защото за нашите европартньори ключовата дума е устойчивост и ако управляващите покажат воля да държат под контрол разходите, това автоматично ще се отрази в посока намаляване на инфлацията.

- Защо се допусна бързото нарастване на външния дълг от 2009 г. насам?

- Това зависи от дефицита и всеки прекомерен недостиг натоварва бъдещите поколения. Дори когато той е 3%, целта винаги е да се компенсират някакви кризисни явления, свързани най-вече със

спад

на брутния вътрешен продукт. Но когато е налице ръст на БВП, изобщо не трябва да се обсъжда допускането на идеята за дефицит. Това е инструмент, който може да се използва единствено когато икономиката е в спад. Защото представете си, че утре тя започне да се свива, с 6% недостиг какво ще правим? Единствените, които могат да си позволят изключение от това правило, са САЩ, защото си имат световна валута, но дори те, ако в продължение на много години генерират дефицити, тя ще започне да поевтинява и няма да има толкова много желаещи да се разплащат с нея, колкото сега.

- Сякаш правим всичко възможно да се отдалечим от въвеждането на еврото?

- Сами си го правим. Ако преди при гръцката криза не се забелязваше ентусиазъм за въвеждането му, то сега вратата ни е отворена, Хърватия показа, че е възможно.