Най-важните мерки, за да избегнем капаните, които сами си залагаме

Как да спасим Евро '24-25? Този въпрос само преди 2 - 3 години щеше да звучи безумно неуместно, но сега при нарастващото влияние на бившите антиваксъри, иницииращи референдума в подкрепа на лева, изисква екстремна концентрация.

Разбира се, трябва да се предприемат редица стъпки, но най-важното е

да не се забравят

нито за момент думите

на изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Тези дни той обяви, че 2023 г. ще е ключова за България, защото данните ще са решаващи, а самата оценка

доколко сме готови

за общата валута ще се прави през пролетта на 2024 г.

Тоест или се стягаме, или след някоя и друга година може на някого да му хрумне референдум за приемането на някоя източна валута. И съвсем да полетим необратимо към дъното.

Първото препятствие пред еврото е стабилността на цените, като нивото на инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1,5 процента средното ниво на инфлация в трите държави членки, където тя е най-ниска. В случая това са Люксембург, Испания и Малта, където стойностите й варират от 5,8 до 6,8 на сто. За съжаление, България още от октомври 2022 г., по данни на ЕК и НСИ, отчита стойности над 14%, тоест засега все още сме

далеч от

необходимото ниво

Хубавото е, че в икономиката винаги има богат инструментариум от мерки, които, макар и непопулярни като повишение на някои данъци, могат да охладят търсенето и

обезценката да тръгне

главоломно надолу

Вторият критерий е бюджетният дефицит да не е над 3 на сто, но и тук Министерство на финансите неотдавна алармира, че има опасност той да стигне 6%, ако не се предприемат енергични мерки. Заедно с това държавният дълг не трябва да превишава 60% от брутния вътрешен продукт.

По останалите критерии като валутния курс и лихвите по държавните облигации имаме всички шансове да сме в рамките на изискванията.

Но какво да се прави по отношение на дефицита и как да върнем добрата форма на българската икономика?

Първо, като се запушат големите пробойни за изтичане на средства. Мозъчния тръст Bruegel констатира, че

България е била

в топ 3 на

най-щедрите държави,

компенсирала с неочаквано солидни помощи бизнеса за по-високите цени на тока. По данни на организацията от септември 2021 г. до януари 2023 г. страната е отпуснала зашеметяващите 5,7% от БВП. Или общо над 9 млрд. лв., като по този показател се нарежда в челната тройка след Германия и Малта. Всички останали са далеч зад малка България.

Второ, да се прекрати веднъж завинаги удобната политика, която от 2009 г. насам залага на трупане на дефицити в бюджета и теглене на заеми, за да се покриват.

Причината е, че именно тези иновации

лавинообразно

увеличават

външния дълг

и разходите за лихви,

които могат да се инвестират в къде-къде по-приоритетни области с голям икономически ефект. Ето какви са фактите.

През 2000 г. брутният държавен външен дълг е 10 млрд. и 177 млн. лв., до 2009 г. след една много стегната финансова политика и изплащане на заемите без вземане на нови той е сведен до 5,1 млрд. лв. И ако тази стратегия бе продължена,

България днес можеше

да е сред много

малкото страни в

света, на които не

й тежат външни заеми

и лихви.

За съжаление от 2010 г. бе забравено простото правило, че ако икономиката не преминава през някаква необичайна криза, тя трябва да регистрира излишък. У нас стана точно обратното, от външен държавен дълг от 5,8 млрд., през 2011 той нарасна на 6,3 млрд., три години по-късно вече бе 11 млрд., 2016 г. стана 16 млрд., а към края на 2022-ра вече е

зашеметяващите

39 млрд. лв.

Едва тези дни, след като бе погасена една от емисиите, той намаля до 36,8 млрд. лв. Както и да го смятаме, за няма и 13 години борчът на държавата е набъбнал 7 пъти. При това в този период не е имало по-сериозни кризи, които да ни принудят да трупаме дефицити, а тях да ги покриваме с дългове. Точно обратното.

За първи път от 2010 г. насам икономиката бе в цветущо здраве и вместо да бъдат изчистени и малкото останали дългове, сега сме се устремили към ниво на външния борч от над 23% спрямо БВП.

Системното провеждане на политика, при която целият народ живее извън чергата си, винаги, при всички времена води до един-единствен резултат -

рано или късно

се налагат

болезнени реформи

За съжаление, обедняло и оскотяло население лесно може да се води за носа. А точно сега залогът с еврото е суперважен - или се интегрираме в сериозните европейски структури, или си оставаме периферия - извън еврозоната и извън Шенген - в територия, която Русия с лекота може да манипулира.

Как можем да се измъкнем от финансовия капан, който вече ни е заложен и какви са шансовете ни за приемане на еврото от 1 юли 2024 или 1 януари 2025 г.?

Ето какво казаха пред “24 часа - 168 истории” трима утвърдени финансисти.