Искате ли още да ви разказвам?

11 септември 2001 година. Писал съм как и къде съм бил тогава. Голямата ми гордост е, че преди да бъдат претоварени телефонните линии се обадих на мама. Знаех, че ще види по телевизията за атентата. И ще се мъчи за нейното момче.

Но този път за друго. Тогава живеех в най-горната част на Манхатън. Почти толкова далеч от "близнаците", колкото е България оттам.

До нас беше последната спирка на метрото "А". И виждам пред спирката един мъж, целият омазан с бял прах. Целият. Явно е бил близо до атентата. И е взел метрото. На американски английски се казва СЪБУЕЙ.

Викам му, братко, ела вкъщи да се измиеш. Той ме гледа с празен поглед и не разбира какво му казвам. Трепереше.

Онзи ден беше страшен. Хора скачаха от небостъргачите, за да не изгорят. Предполагам, че да полетиш във въздуха е повече приемливо, отколкото да изгориш жив.

Аз ли обичам войната, разрушенията и тероризма? Аз съм последният военнолюбец на този свят. Последният.

Но ако убиват твоите деца - трябва да се бориш. С всичката воля, с всичките средства... срещу инстинкта за самосъхранение... защото това е самосъхранение. Да опазиш децата си!

От фейсбук