Банков обир с неочакван обрат преди 50 години прави тази иначе скучна фасада в центъра на шведската столица особено интересна.

Сградата на площад “Нормалмсторг” е родното място на така наречения Стокхолмски синдром. Това е психологически феномен, при който жертвата се привързва към агресора и започва да му симпатизира.

Историята накратко. Един летен ден на 1973 г. Ян-Ерик Олсон, който наскоро бил освободен от затвора, нахлува с картечен пистолет в помещаващият се тук клон на Кредитбанк.

Яне, както го наричали познатите му, стреля и ранява един полицай. Взема няколко души за заложници и обезоръжава втори полицай.

Сядай тук и изпей нещо, казва Олсон на униформения, посочвайки му един стол с дулото на пистолета. Онзи тутакси запява “Самотен каубой” на Елвис Пресли.

Нападателят решава, че той няма да е самотен каубой и обявява първото си искане към властите - да пуснат от затвора неговия другар Кларк Олофсон и да го доведат в банката. След което се барикадира заедно със заложниците в трезора.

Аверът на Яне е докаран в банката, но междувременно полицията е почнала тайна операция - пробиват малки дупки в стените, за да вкарат камери за наблюдение. Олсон разбира за плана и открива огън. Поредният служител на властите е ранен.

Яне заплашва да убие заложниците. Прави примки и ги надява на вратовете на хората, които държи в плен, давайки на полицията да разбере, че ако пусне задушлив газ през дупките, заложниците ще увиснат омаломощени и ще се самообесят.

В опитите за разрешаване на кризата се включва дори премиерът на Швеция, който разговаря лично с похитителите и със заложниците.

В крайна сметка Олсон и Олофсон се предават, а всички затворени в трезора получават свободата си и излизат от мазето без наранявания.

И тук започва най-интересното в цялата история. По време на преговорите, а и в показанията си след това, заложниците открито проявяват симпатия към похитителите. Те обвиняват полицията, че първа е открила огън и през цялото време с действията си е застрашавала живота им. Това поведение, невиждано до този момент, предизвиква интерес сред специалистите. Криминалният психолог Нилс Бейерот насочва вниманието си към този необичаен синдром.

Заложниците са объркани, те възприемат липсата на откровен тормоз върху тях като проявление на особена доброта у похитителите. Това странно привързване към агресора се смята за реакция на психиката на жертвата, механизъм за превъзмогне на травмата чрез идентификация с похитителя.

Нилс Бейерот го описва първо като Нормалмсторгски синдром по името на мястото, където се разиграват събитията. По-късно целият свят ще започне да го нарича за по-лесно Стокхолмски синдром.

От фейсбук