Абсурдно е да се мисли за картел при веригите, докато нямаме производство, никой не може да помогне с цените, казва директорът на Асоциация "Активни потребители" пред "24 часа"

- Господин Николов, във вторник Европейската агенция за контрол на храните оповести изследвания, от които се оказва че нитрозамините, каквито има в много храни, са опасни за човека. Канцерогенни са и могат да увреждат ДНК. Наистина ли е толкова страшно?

- Нитрозамините се получават от натриевия нитрит, който е консервант, а месни продукти без консервант не може да се правят. Въпросът е, че ако трябва да се замени, трябва да се измисли друг вид консервант. Но това не става от днес за утре. Практиката е показала преди десетилетия, че натриевия нитрит е подходящ, още повече че максималната му концентрация е 4,5 грама на килограм от продукта.

- А успяхте ли да разгледате новия правителствен сайт за цените на основните хранителни стоки и какво мислите?

- В тази му недовършена версия, т.е. без търговците все още да въвеждат своите цени, не виждам особена практическа полза от него. Очаквам веригите да започнат да пускат на сайта цените, както ни уведомиха - без промоциите.

Такава прагматична информация е нужна - да види човек къде олиото е най-евтино и да си го купи оттам.

Мои познати възразяват с довода, че не разполагат с толкова време да обикалят и да следят кое къде е най-евтино. Но не е нужно всички да го правят, важното е да има критично голяма маса от потребители със свободно време. С информацията, с която те ще разполагат, ще успеят достатъчно ефективно да натиснат пазара. И после всички ще се възползват от това.

Когато имаме данните, ще се постигне още един ефект - самите търговци ще започнат да се съобразяват, че потребителите имат информацията на върха на пръстите си. Големите търговски вериги и сега се следят едни други, но друго е цените са да достъпни на едно място.

Информацията е много ценно и скъпо нещо и тя всъщност би могла да преобърне пазара.

- Но все пак на едно място е събрана доста - цени на едро и дребно, изкупни цени, цени по магазините в други държави...

- Окей, за анализатори, за държавници, за коментатори, дори за пазарни проучвания това е полезно. Но за масовия потребител няма конкретна стойност. Като видиш, че краставиците в Мадрид са по-евтини, няма да хванеш самолета да си купиш.

Подобно сравнение с цените в чужбина по-скоро може да предизвика управленски дебат. Като повдигнете няколко пъти въпроса защо в Испания или в Полша нещо е по-евтино, веднага ще възникнат още въпроси - защо там ДДС върху този или онзи продукт е по-нисък. И още по-следващия – защо у нас няма производство.

- Наистина, защо няма?

- Трябва да се разбере – докато не си оправим фундамента на земеделието, така че тази демотивация за производство да се превърне в мотивация, нищо няма да постигнем. В България никой не иска да се занимава със земеделие, особено с култури, които изискват много ръчен труд. Защото е адски несигурно, не можеш да си направиш никакъв план за действие. Неслучайно всички се насочиха към техническите култури, където можеш да ползваш в изобилие механизация, а субсидиите са едни и същи. Естествено, че ще печелиш по-добре, ако отглеждаш рапица, царевица, слънчоглед, отколкото ако се занимаваш с ягоди или с домати.

- Безспорно, но защо упреците за скъпотията у нас са насочени предимно към търговците? Сякаш за тях енергията, горивата и заплатите не са поскъпвали и всичките им разходи са както преди.

- Аз лично продължавам да вярвам в силата на свободния пазар. Дори да има моментни изкривявания, той се нагажда и връща нещата обратно. Стига да има производство, защото иначе никой не е в състояние да помогне.

В страната има стотици, дори хиляди магазини за млечни продукти – фирмени, нефирмени, малки бакалии. Невъзможно е да се договорят помежду си и да държат цените високи. Дори ако приемем, че големите вериги го правят. Те сигурно имат кусури, но е абсурдно да мислим, че има картел.

- Да, но търговията е изкуство на убеждаването. Търговците не използват ли твърде много хватки, за да не кажа по-силна дума?

- Може би ще се учудите, но преди 100-120 години нашите прадядовци са били в много по-равностойна позиция, отколкото сме ние. Самите продукти, включително и храните, вече са толкова сложни, че вие неизбежно знаете по-малко за тях, отколкото онези, които ги произвеждат и продават. Ние с търговците сме в една информационна асиметрия.

Храните са вече технологични продукти. Едно време технологията за производство на един вид храна е била само една. Ако по нещо сиренето се е различавало, то е било от конкретните атмосферни условия, при които е произведено.

Затова сега рискът от заблуждаване на потребителя е много по-голям. Преди 100 години, купувайки една мотика, човек е знаел всичко за нея, можел е да я пробва, дори само като я опипа. Сега, купувайки телевизор, не можете да сте сигурен, че не сте купил нещо, което ще се развали точно ден, след като му изтече гаранцията. Или че в сиренето няма палмово масло, или някоя добавка, чието име даже не можете да разчетете. Камо ли да знаете какво е и как ще ви подейства. Искам да кажа, че нашите сетива и познания не са достатъчни, за да оценим какво купуваме. За разлика от тези на нашия прадядо. За да се запълни тази асиметрия, са нужни потребителски организации като нашата, която прави тестове на продуктите.

- Един от последните ви тестове беше за водата в сиренето. Трудно ли се правят?

- Този специално не, но други бяха много по-трудни. Водата се мери лесно, но когато се отнася за някакви замърсители, са нужни прецизни лабораторни изследвания, които са скъпи.

Но за един добър пазар освен тестове са нужни и други механизми, например такива, които утвърждават и изтъкват продуктите. Добър пример за това е регистрирането на запазена марка и географско означение. Например при месните продукти България вече има 9 такива, последният беше търновският суджук.

И тогава в магазина човек няма да се пита кое е качествено и кое – не. Фактът, че нещо е със запазена марка, говори достатъчно сам по себе си.

БДС е същото нещо, но той е само праг за минимално качество, може да се измислят още категории. Макар че се боя, че масово българинът не ги възприема особено възторжено. Стандартът “Стара планина” например стартира с 9 продукта, но сега в магазините рядко може да се видят всичките. Масово хората си казват “Това е търговски трик, за да вдигнат цените”. А то не е. Но, за съжаление, масовият потребител у нас се интересува предимно от цените.

Един от начините за преодоляване на високите цени е груповото пазаруване. В момента със сродни потребителски организации разработваме такъв проект за обща покупка. Така се казва и сайтът на български (www.obstapokupka.online). По същество това представлява обединение на хора, на които в момента предлагаме да купят само един продукт – климатик. Но става дума за списък от климатици, които са тествани у нас, в Кипър, Литва, Латвия, Словакия, Португалия и Италия. Събират се желаещи да купят от тях и търговците предлагат 15-20% отстъпка заради голямото количество, която се пренася директно върху крайните купувачи. Нашите организации не печелят нищо от това.

Груповото пазаруване вече е могъщ инструмент за пазарен натиск и от 7-8 години насам се използва много масово навсякъде в Европа и в САЩ.

- Оказа се, че преди десетина години разликата между изкупната цена на млякото и нейната продажна цена в проценти е била същата като сега. Защо тогава това не правеше впечатление?

- По-големият въпрос е дали за това време на пазара се е променило нещо структурно. При млечните продукти българският пазар има свои особености и те опират пак до това, че нямаме производство. Дайте да сравним субсидиите за животновъдите в България и в Германия и ще разберете защо маслото у нас е по-скъпо.

- С наближаването на Великден търговци и производители стават особено изобретателни. За какво трябва да внимаваме?

- Основният принцип е следният – винаги, когато в някакъв продукт се използва скъпа съставка, която има евтина алтернатива, някой ще се изкуши да използва алтернативата.

За пример мога да дам салатата “Снежанка”. Купете откъдето и да е и ще видите, че в нея вече не се слага прецедено кисело мляко.

- От какво я правят тогава?

- От най-различни съставки се забърква сос, за който най-важното е да е бял и да киселее леко. Постига се с помощта на добавки, половината от които и на мен са ми неизвестни. Киселото мляко вече е скъпо.

Почти половината майонези на нашия пазар се правят вече без яйца. Използва се нишесте, на което се добавя някакъв емулгатор и подобрител.

Парадоксът и дори коварството на това е, че понякога вкусът на тази майонеза е по-добър, отколкото на правената с истински яйца. Това най-лесно може да се експериментира с деца – предложете истинска и “алтернативна” майонеза на 10 деца и те ще ви кажат, че изкуствената е по-хубава.

Преди около 20 години, когато живите бактерии в киселото мляко започнаха да намаляват, правихме такъв тест на сляпо – без дегустаторите да гледат етикета. И масово се оказва, че киселото мляко без или с много малко живи бактерии на хората им харесва повече. Това е парадоксът, който позволи на нашия пазар на практика да убием живите закваски, те са вече съвсем малко. Жалко, защото това е пробиотик.

- При нехранителните стоки също вероятно има производствени или търговски трикове?

- Класическият пример е с електрическата крушка, която - поне първоначалното изобретение на Едисон, е можела да ни надживее. Това е първият в историята документиран картел - производителите се събрали и решили да заменят материалите, така че крушките да издържат по-малко, за да увеличат производството.

Във всеки бойлер например има водосъдържател, който се прави от стомана със заварки. Те, ако издържат 10 години, трябва да почерпите. Бойлерът с никелов водосъдържател обаче ще ви надживее. По-скъп е, но аз например четири пъти съм сменял бойлери със стомана.

Европейската комисия наскоро започна да се бори с това т.нар. програмирано остаряване на продуктите. Преди около две години бе разработен рамков еврорегламент, в който една по една ще бъдат добавяни нови стоки. Вътре е например лаптопът – според регламента на европейския пазар вече не може да се продават т.нар. слепени лаптопи, т.е. такива, в които целият корпус е затворен и представлява един блок. И когато нещо се повреди, се налага да се подмени целият блок. На това и други подобни трикове ще бъде сложен край.

CV

Роден е през 1971 г. в Пловдив

Завършва магистърска степен по политология в СУ “Св. Климент Охридски”

Изпълнителен директор е на Асоциация “Активни потребители” от 1999 г.