САЩ, Франция и Испания също са оставали без централно управление

Наистина ли имаме нужда от правителство? За някои може да звучи страхотно да живееш в страна без правила, но повечето хора го намират за доста плашеща концепция. На теория смисълът на съставянето на кабинет с назначени министри е той да обединява страната, да установи правов ред, да потиска престъпността и бунтовете, както и да осигурява общата отбрана и да насърчава общото благосъстояние, като по този начин подобрява живота на хората. Ненапразно още древните гърци са казали, че без върховенство на закона не може да има свобода.

Но необходимо ли е правителство,

за да живеем свободен

и комфортен живот?

Има противоположни мнения по този въпрос. И в наши дни много анархисти пропагандират, че животът без организирана държавна власт е много по-добър от живота под система от правила. А и историята изобилства с примери, в които дори и най-развитите държави са изпадали в периоди на безвластие. В някои случаи те сякаш потвърждават известната фраза на теоретика на революцията и анархизма Пиер Жозеф Прудон (1809-1865) “Анархията е майка на реда”.

Парадоксално, но Дивият запад на Америка, най-развитата страна в съвремието, се разглежда като класически пример за анархия. И истината е, че е имало доста моменти в американската история, когато правителството е играло

малка или никаква

роля в обществото

Всъщност по времето на Дивия запад все пак е имало действащо правителство, но в много случаи на него се е гледало като на далечно влияние, което е без значение в ежедневната дейност. Това е особено вярно в т. нар. “гранични” райони, части от САЩ, които са били извън федералната юрисдикция и са твърде далеч, за да може истинският закон да се прилага. В тези части заселниците в много случаи са били оставяни да разрешават спорове с пистолетите си. В други случаи градът избира шериф, който основно отговаря за управлението на частна охранителна компания за този район.

Донякъде тази концепция е и плод на факта, че по-рано в американската история, когато нацията се е формирала и е придобила независимост от британците, отците основатели са имали много специфични идеи за ролята на правителството в тяхната нова държава. След като са били британски колонии, основателите, естествено, са искали да създадат република с управление, което не се меси прекалено в живота на хората.

Друг ключов пример, който анархистите обичат да използват за действително работеща система без писани закони, е средновековна Исландия. Островната държава е сочена като страна, която може да просперира без правила или правителство. На първо място, поради местоположението на Исландия, защото няма пряка заплаха от нашествие, което премахва необходимостта от постоянна армия. А една от основните причини, поради които правителствата оправдават съществуването си, е защото

твърдят, че са необходими

за защита на хората

За всички е ясно, че сметката за данъците ще бъде много по-ниска, ако не съществува нуждата да се плаща за въоръжените сили. Освен това подобно на американците исландският народ не се доверявал на всяка форма на централно управление.

Исландците били свикнали да уреждат спорове на местно ниво с помощта на своите вождове. За целта е имало член на групата,

който е научил наизуст

всички закони

и може да ги цитира и да дава съвети, когато е необходимо. В миналото на гражданите е позволено да изберат да гласуват доверие на всеки вожд, когото пожелаят, дори ако той живее чак на другия край на острова.

По този начин вождовете били държани “на нокти” и властта им се децентрализирала. Убийството, както и всички престъпления се наказвали с глоба. Правилото важало дори по време на война, така че ако, да речем, някой убие 7 момчета в битка, ще трябва да плати пари за компенсация на всяко от семействата им. По този начин войната става почти непозната за местните жители.

Мнозина твърдят, че Гражданската война в Испания и трите години след нея са били най-близкото състояние, в което някоя съвременна държава е стигала до свободно общество без държава. Причината е, че анархистите играят важна роля в организирането на бойните действия срещу правителствените части.

В превзетите от тях райони анархистите се опитват да насочат нацията към

функциониращо общество

без държава

Така повече от половината земя е дадена в ръцете на селяните, които сами я обработват, без собственици или шефове да им казват да го правят. В части от страната, където либертарианските идеали са възприети, ресторантите, бръснарниците и фабриките са управлявани и притежавани от техните служители.

В началото дори и Джордж Оруел, който през декември 1936 г. отива като доброволец в Испания, е удивен от нивото на равенство между всички хора и възкликва: “Обикновеното класово разделение на обществото беше изчезнало до степен, която е почти

немислима в опетнения

с пари въздух на Англия

Там нямаше никой освен селяните и нас самите и никой не притежаваше друг човек като господар.”

Скоро след това обаче бележитият писател се разочарова от привидната справедливост на тези порядки и вижда, че равенство и свобода са измамни и се контролират от мощни външни сили. А в наши дни вече знаем, че в годините, които прекарва на Иберийския полуостров, авторът на “1984” е бил следен на всяка крачка от агентите на Сталин.

В края на ХVIII век през бурен период на беззаконие преминава и Франция. След свалянето на краля през 1789 г. той формално продължава да е на власт, а липсва реално правителство и на практика няма кой да наложи върховенството на закона.

Чак три години по-късно (септември 1792 г.) е обявена Първата френска република, а управлението е поверено на Конвент. Когато кралят е екзекутиран през януари 1793 г.,

икономическата ситуация

все повече се влошава,

а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които налагат жестока диктатура, особено в периода на “царството на терора”. Следват преврати, последният, от които е през 1799 г., когато Директорията е свалена и заменена с Френски консулат, в който Наполеон Бонапарт поема всички важни функции.

Извън цивилизования свят също има няколко екзотични експеримента да се създаде държава без власт в различни точки на света. Почти митологичен в това отношение е примерът със създадената от пирати държава “Либертация” на брега на остров Мадагаскар.

Предполага се, че е основана от легендарния пират Хенри Ейвъри и се твърди, че е съществувала около 25 години. В нея не е имало много закони, но пиратите са против монархиите, робството и капитализма. Според историята те са практикували пряка демокрация, което означава, че са гласували за всичките си решения и не са имали управляващи. За целта са сформирани съвети, за да помогнат за разрешаването на спорове, но на участниците в тях не са дадени никакви привилегии, в сравнение с тези на останалото население. Твърди се, че

дори са създали

свой собствен език

Освен това в Либертация нямало расизъм, тъй като половината от екипажа на пирата Ейвъри са били чернокожи. Република Коспая е друг ярък пример за държава, функционираща без правила или закони и без каквото и да било правителство. По време на съществуването си

страната процъфтява

и забогатява,

до голяма степен, защото не плаща никакви данъци на Италия. Създаването й започва през 1440 г., когато Италия е разделена на няколко кралства. Едно от тези кралства било управлявано от папата в Рим. По онова време папата взел пари назаем от друго кралство и предложил голяма част земя като обезпечение. И понеже не успял да върне дълга, земята е дадена на другото кралство. Първоначалният договор обаче не споменавал Коспая. Това означавало, че нито папата, нито другото кралство притежават малкото градче и жителите му незабавно го обявяват за самостоятелно.

Така през следващите 385 години малката страна с площ от само 330 хектара и население от 300 души процъфтява като страна без държава. През това време те забогатяват от отглеждането на

тютюн, който е

забранен от папата,

и стават единствените негови производители в Италия. Покрай това те се превръщат и в източник на всякакви контрабандни и нелегални стоки. И макар споровете да се разрешават само от съвети на старейшини, в Коспая няма насилие или друг вид престъпност. През 1826 г. обаче Италия налага блокада и с глад принуждава жителите на Коспая да се присъединят към останалата част от страната.

Но според някои учени дори в наши дни има забележителен пример за безвластие. Т. нар. “Зомия” е огромен регион от Югоизточна Азия, който на практика никога не е бил под контрола на правителство през цялата си история. Причината за това е, че поради географското си разположение в планинска и пресечена местност, населението предпочита да живее просто, без никой да се намесва в неговите обичаи. Територията на тази област обхваща голяма част от Северен Виетнам, Лаос, Китай (Тибет), Индия, Бирма, Бангладеш, Киргизстан, Таджикистан и дори Афганистан и Пакистан с население от над 100 млн. души.

В съответствие с концепцията, разработена от нидерландския историк Вилем ван Шендел и развита от американския антрополог Джеймс Скот, населението на тази част от света се характеризира с

отхвърляне на

държавните институции

и съзнателен отказ от изграждане на общности с развита йерархична система.

Тези хора непрекъснато и успешно бягат от усилията да създадат правителства в районите, в които живеят. Те имат свои собствени местни икономики и избират да живеят, както са живели техните предци, вместо да се смесват с останалата част от съвременния свят. Според някои Зомия все още остава най-голямата зона в света, която не е погълната от националните държави, въпреки че експертите смятат, че това скоро ще се промени.