Актьорът Иван Джамбазов загуби сина си през 2009 г., след като Ивайло се хвърли от 11-ия етаж на блока, в който живееха

Ден преди да навърши 42 г., умира един от най-добрите му приятели при катастрофа, в която загива и естрадният певец Стефан Воронов

“Отиде си една душа, белязана да пръска светлина. Един човек с огромно сърце!”

С тези думи Даниела Малешкова изпрати приятеля си Иван Джамбазов - Джамби. Известният актьор почина на 17 март на 90-годишна възраст. Кончината му натъжи цялата актьорска гилдия, а стотици артисти и негови близки и роднини се струпаха на погребението му в понеделник, за да си вземат последно сбогом с него.

Джамби се запознава с Даниела през 2005 г., когато кметът на Септември Томи Стойчев кани актьора в града. “Тогава аз бях директор на Общинския младежки дом - споделя пред “24 часа - 168 истории” Даниела Малешкова. - Иван възроди самодейния театрален състав в града. Направихме “Милионерът” по Йордан Йовков и още няколко пиеси. Явявали сме се на фестивали и

сме печелили много награди

В един ресторант правехме поетични вечери. Всички светила в естрадата го посещаваха. Благодарение на него видяхме Калоянчев. Той не можеше без сцената и артистите, това беше въздухът за него. Беше работохолик. Нямаше умора. Като човек Джамби беше широкоскроен. Бохем по душа. С него можеше да се говори на всякаква тема. Беше изключителен приятел. Можеше да споделиш всичко пред него. Винаги беше готов да ти даде съвет и винаги най-точния и правилния. Изпадала съм в много трудни ситуации и винаги съм му се обаждала. Той обичаше чисто човешки да седнем на масата с ракия и салата и да си поговорим. И някак си колкото и големи да са ти били проблемите, след разговорите с него ти ставаш нов човек."

Голямото постижение на Иван и Даниела е във Ветрен.

Започва да работи със самодейците,

като взема деца и от дома за сираци в града. Хората, които ги поддържали, били италианско семейство.

“Първо направиха пиесата “Женско царство”, а след това любителите актьори научиха сценария на италиански език и играха представлението в Италия. Всичко се случи благодарение на Иван, категорична е Малешкова.

Други негови близки приятели определят Джамбазов като истински човек и професионалист, а името му заслужавало да се помни винаги. Той имаше много роли в театъра и киното, както и над хиляда дублажа за български и чуждестранни продукции. Участвал е и в телевизионни постановки, комедийни скечове и рецитали. Една от първите му роли е в “Любимец 13”, a една от последните - в "Корави старчета". Най-известната му роля в дублажа е тази на д-р Сова в сериала "Болница на края на града". Той е и един от първите артисти, които озвучават Батман в България.

“Джамби беше добър актьор и много добър организатор - посочва пред “24 часа - 168 истории” Рени Григорова, дъщеря на близък приятел на Иван. - Баща ми и Джамби бяха много близки от Младежкия театър. Татко беше режисьор. Ходеха на риба, на много почивки сме били заедно, в театъра също постоянно бяхме заедно. Баща ми загина в катастрофата със Стефан Воронов на 6 септември 1974 г. Тогава след гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Починаха на място.

Джамби бе човекът, който донесе последните вещи на баща ми, след като ги бе взел от Съдебна медицина.

На следващия ден Иван имаше рожден ден.”

Рени помни, че като дете и самата тя е играла заедно с Иван Джамбазов в различни постановки и е била близка със сина му Ивайло.

“Почти всяко лято ходехме на базата на артистите в Ахтопол, където се събираха много театрали - отбелязва Григорова. - Спомням си, че веднъж по идея на Джамби се отстреля и изпече глиган, който ядохме в Черноморец. Бяхме като едно голямо семейство, точно

като във филма “С деца на море”

Иван бе един от ядрата на Младежкия театър и работеше много активно. От друга страна обаче беше и активен член на партията, но не беше от мръсните комунисти. Работеше в полза на актьорите и благодарение на него много от тях получиха жилища. Промените след 1989 г. му повлияха и в театъра вече не беше изгодно за него.”

Любопитното е, че преди да се превърне в един от най-добрите актьори у нас, Иван Джамбазов е бил и отличен футболист в юношеския тим на “Левски”. От дете личал както артистичният му талант, така и перфектното владеене на топката. Дълго време се колебаел с какво да се занимава.

Той е роден на 7 септември 1932 г. в София. Учил е в 26-а прогимназия “Ген. Иван Колев”, сега “Максим Горки”. В махалата в кв. “Красно село” си направили спортен клуб “Родина”. Колкото добре владеел топката, толкова добре се справял и в самодеен театър. Освен това рисувал и свирел на мандолина. След 1944 г. заедно с няколко свои приятели отива в читалище “Н. Вапцаров”, където се включва в самодейна трупа. Обучават ги актьори от Народния и Младежкия театър. По това време е и футболист в “Левски”.

Тъй като не можел да избере пътя, по който да поеме, се явил на изпити в Националната спортна академия и в ДВТУ, сега НАТФИЗ. И на двете места го приели.

“Един ден, в който имах мач на стадион “Юнак", сутринта ми се обажда моят приятел Савата: “Джамби, в 11 часа има изпити за подготвителния курс, трябва да се явиш!” - споделя преди няколко години Иван Джамбазов пред “24 часа”. - И аз

отивам, както съм си по анцуг и патъци

в ДВТУ, което се намираше в сградата на сегашното художествено училище срещу паметника на "Патриарх Евтимий". Излизам на сцената и тъкмо да почна, актьорът Борис Михайлов, който ни подготвяше по техника на говора, ми казва: "Момче, ти нещо да не бъркаш? ВИФ е малко по-нагоре по “Патриарха”, тук е театралното училище”. И ме изгониха...”

Въпреки това не се отказва от актьорското майсторство, но не влиза и в НСА. Неговият приятел постъпва в ДВТУ и започва да му дава лекциите, по които учат. Джамби се подготвя самостоятелно, а Савата го изпитва. Иван постоянно му цитирал стихотворения, но той никога не ги харесвал. Ден преди втория изпит в театралното училище Джамбазов случайно намерил стихотворение за съветския паспорт от Владимир Маяковски. Научил го за една нощ. На сутринта се явил и го приели.

Точно по тази причина той и негови близки приятели казвали, че съдбата си знае работата, защото точно когато го приемат през 1951 г., среща любовта на живота си, която 5 години по-късно ще му стане съпруга. От първия ден на срещата си те са заедно, досега. До смъртта на Иван.

“Това е жената на моя живот”. Иван изрича тези думи на Савата, докато Златина Дончева е на сцената, за да се пребори да влезе в ДВТУ. Джамби бил впечатлен от младата красавица.

С първия поглед Златина пленила сърцето на Иван, но чак малко преди да завършат двамата стават двойка. През цялото им следване той е лудо влюбен в нея, но тя не знае за чувствата му. Междувременно Дончева има връзка с един от мачовците на випуска - Андрей Чапразов, а Джамби има

кратка афера във втори курс

с Райна Кабаиванска, докато тя учи в Консерваторията.

Двамата са в класа на Боян Дановски, но много ги обичал Стефан Сърчаджиев, бащата на Йосиф Сърчаджиев. Когато завършват образованието си, Златина я разпределят в Стара Загора, а Джамби в Сливен. На комисията обаче Стефан Сърчаджиев казва, че са гаджета и не могат да ги разделят. Затова пращат и Дончева в Сливен. Там в продължение на година живеят като семейство, но майката на Златина не харесвала Иван. Той бил от бедно семейство и тъщата не искала да дава дъщеря си.

“От театъра отидохме в Трявна на някакъв гастрол - споделя пред “24 часа” преди години Иван Джамбазов. - Златина ни покани у тях, ама аз как да отида?! Направихме следния номер - взехме от колеги пръстени и си ги сложихме на ръката - все едно сме сгодени. Отидохме у тях, но майка й не ме поглежда. Все едно ме няма. И в един момент баща й на Златина, той беше малко зевзек, каза: “Невенке, не виждаш ли, че те вече са си турили пръстените”.”

Когато настъпва ваканцията, младите се прибират в София и в един четвъртък пред НАТФИЗ ги виждат Стефан Сърчаджиев и Леда Тасева, която им била състудентка. След като се поздравили, всеки тръгнал по пътя си, но преподавателят ги върнал и отсякъл: “Вие оженихте ли се?". Отговорът бил “Не”. “Как не, бе? Ние за какво ви изпратихме заедно в Сливен? Искам сватба в събота!”, наредил Сърчаджиев.

Така на 15 юли 1956 г. в райсъвета застават пред чиновничката Иван и Златина. Кумуват им Стефан и Леда. Оказва се, че Дончева е забравила паспорта си и брак няма как да има. Сърчаджиев обаче се намесва, защото знаел, че едва ги е вкарал в залата и втори път няма да има. След големи молби бракосъчетанието се осъществило.

Връзката им се превръща в еталон за артистите, а двамата са заедно 67 г. Плод на любовта им е синът им Ивайло Джамбазов. Той тръгва по техните стъпки и става режисьор. На 20 срещу 21 май през 2009 г., малко преди да навърши 50 г., се самоубива, като се хвърля от 11-ия етаж на блока, в който живеят родителите му.

Трагедията съсипва Джамби и Златина. Още като дете Ивайло играе Васко от “Петимата от Моби Дик”, екранния Теди от “Таралежите се раждат без бодли” и Ивайло от “С деца на море”. Филмите му са повече от ценени, но две неща в живота му вероятно го тласкат към самоубийството. Той е един от изгонените от БНТ, когато правят масовото уволнение на режисьорите. Междувременно се развежда и със съпругата си, която е рускиня.

Роднините на Иван Джамбазов сега вярват, че той е отишъл при сина си, където на небесната сцена двамата отново ще творят.