В Древен Вавилон спекулата е била до болка познато явление и там са създавали всякакви иновации, за да се борят с нея. 

За това свидетелства Кодексът на Хамурапи, който налага стриктен контрол върху цените на стоките и услугите във всички сфери. Например при наемане на земеделец трябва да му се платят осем гури жито, за пастир – 6. При наемане на лодка се дължи една шеста от тяхната единица за измерване на сребро, доходът на майстора на въжета е 4 сребърни единици, толкова е и за дърводелец. По този начин са описани цените на абсолютно всички стоки, циркулиращи в тогавашната икономика. Благодарение на това наследниците на Хамурапи се сблъскват челно с рязък спад в търговията – хората масово отказват да се занимават с „бизнес“, защото не могат да си позволят да плащат фиксираните от владетеля цени на стоките и услугите на занаятчиите. Доброто желание на Хамурапи и децата му да улеснят търговията се обръща срещу тях. В крайна сметка ефектът от битката им за „справедливост“ е, че оцеляват едва малцина предприемачи. Средната класа става все по-малобройна, ограничавайки се до много дребни сделки.

За самия Хамурапи ситуацията е била къде-къде по-лесна, защото той завладява много народи и черпи от ресурсите им. Заедно с това искал всички да живеят добре и в този устрем големите търговци почти били унищожени, а дребните не могли да се развиват. Владетелите след този първи „социалист“ във Вавилон увеличили администрацията, защото само чрез нея можели да следят дали се спазва ценоразписът във всички провинции.

Едва през 612 – 331 г. преди новата ера има известни предположения, че цените излизат от контрола на управляващата класа, защото за този период има записи за над 700 различни цени за наемане на роби. Историкът Майкъл Юрса смята, че след като стойността така е варирала, това би трябвало да означава, че държавата се е оттеглила от регулациите и пазарът е движел цените. Второто доказателство е, че по това време храмовете са се самоиздържали, като някои са добивали вълна, други са отглеждали фурми, за да си набавят необходимите средства. Много историци обаче оспорват тези твърдения, тъй като периодът от близо 300 години е прекалено дълъг, а и няма други сведения, че чиновниците са се оттеглили от икономиката.

Според тях преходът към свободна търговия бил възпрепятстван по още една причина. В продължение на стотици години вавилонските учени търсели от какво зависят цените и как икономиката може да стане по-предвидима и справедлива. За съжаление увлечението по модната тогава астрология не им осигурило желаните резултати. Те започнали да създават с къртовски труд върху плочи сложни статистически таблици. Огромни бази данни, проследяващи варирането на цените на стоките, и до тях добавяли многобройни колони с точно описание на наблюденията на различни небесните явления. Искали на всяка цена да открият някакви зависимости, защото били убедени, че цените на стоките и услугите могат най-добре да се предсказват с помощта на астрологията, пише историкът Ван дер Спек.

Армията учени и администратори растяла в опит да разберат как да подобрят икономиката, а през това време спадът във великата някога вавилонска империя ставал все по-осезаем. Според историци, макар че в края започнали някакви опити за реформи и освобождаване на цените, вече било прекалено късно. Краят на Вавилон бил неизбежен – цивилизацията си отива, робувайки на догмата за „справедлива“ социална икономика, без да разбере какво трябва да промени.