Пионери в контрола над цените са фараоните, за което подсказва свидетелство, изписано върху гробницата на служителя Хенку 2830 г. преди Христа: „Бях господар и надзирател на зърното на Юга“.

Тогава намесата достига такива размери, че накрая и земята става собственост на владетеля, а земеделците я наемат от него, плащайки му рента. През годините тенденцията се задълбочава. Според историци при Птолемеите контролът взема такива размери, че управляващите създават армия от инспектори, които контролират абсолютно всички цени. Те по цял ден броят хора, животни, добиви, правят прогнози за следващата година и пресмятат кой на какви цени трябва да продава и какви данъци трябва да му се наложат.

В книгата си „Икономическият живот на Древния свят“ френският историк Жан-Филип Леви отбелязва, че земеделците до такава степен били отвратени от тези издевателства, че зарязали полската работа и тръгнали към градовете. Малцината останали били държани отговорни за липсващата продукция на бегълците. Недостигът бил налице, държавата засилвала репресиите и жестокостите, но, естествено, без резултат. Защото инспекторите на фараона се грижели не само цените да са точно тези, определени от владетеля, а и налагали със сила правилото, че доходите не могат да надхвърлят сума, поддържаща екзистенц минимума. Тоест всеки получава толкова, колкото е нужно той и семейството му да задоволят само базовите си нужди. Никой нямал право да заделя излишъци, освен владетеля. Така бляскавата цивилизация на Древен Египет само след няколко десетилетия постепенно умира, обезкървена от перманентните кризи, глад, инфлация и обезценка на парите, недостиг на стоки от всякакъв вид и масов отказ на отвратените селяни да обработват земята. Тотално отслабена и изтощена, страната на фараоните става прекалено лесна плячка за Римската империя.
.