Парадоксално е, че освен за Хитлер, пожарът в Райхстага е трамплин и за международното комунистическо движение. Около палежа се заформя глобална интрига, в която главен герой е българин - бъдещият водач на Коминтерна Георги Димитров, който епредставен като герой и морален победител.

Благодарение на тази идеологическа окраска запалването на германския парламент - ранен знак на сблъсъка на двете големи тоталитарни идеологии на ХХ век - си остава неразрешена загадка.

Затова и последвалият Лайпцигски процес в известен смисъл все още не е приключил и до днес, а евентуалните нови разкрития след ексхумацията на Ван дер Любе могат да хвърлят светлина и върху българската следа в него.Така или иначе, близо половин век у нас е наложена тезата за героичното поведение на Георги Димитров на процеса. Особен акцент в нея се пада на неговите речи, произнесени на немски в съда. Техните записи са издавани в безброй копия - както в оригинал, така и произнесени от диктор в превод на български. Емблематична част от мощната пропагандна кампания, която стартира още в дните на процеса, е и прочутия фотомонтаж, на който исполинската фигура на Георги Димитров се извисява над разкраченото в подножието й джудже Херман Гьоринг.

Всъщност не само Гьоринг, а и самият Хитлер ликуват след пожара и по време на процеса. Германският фюрер например казва: “Сега няма да има милост; всеки, който се изпречи на пътя ни, ще бъде унищожен. Германският народ няма да се съгласи с помилването им. Всеки комунистически функционер ще бъде разстрелян на място. Комунистическите депутати трябва да бъдат обесени тази нощ. Всички, които са в съюз с комунистите, трябва да бъдат издирени. Няма да има вече никаква милост и към социалдемократите и Райхсбанера (политическа организация, която има за цел запазването на германската демокрация).”

Парадоксално, но по ирония на съдбата събитието давамощен тласък и накомунистическотодвижениепо света. По-късно цели поколения в България и останалите страни от Варшавския договор са израснали с основните митологеми, а пасажи от защитата на Димитров са се превърнали в крилати фрази. Ето някои от най-известните - “Гордея се, че съм син на българската работническа класа”, “Колелото на историята се върти”, “Диваци и варвари в България са само фашистите” и т. н.Тези цитати от речите на вожда до такава степен са здраво набити в съзнанието на по-старите поколения, че никой дори не обръща внимание, че в някои от тях има явни противоречия и алогизми.Така например прословутото изказване от процеса: “По времето, когато германският император Карл V е говорил на немски само с конете си, във “варварска” България апостолите Кирил и Методий са създали и разпространили българската писменост” се съдържат поне две очебийни груби исторически грешки.Първо, както е известно,солунските двама братяне са били по нашите земи,а във Великоморавия и Панония, а у нас по времето на Борис I са дошли някои от техните ученици. Още по-абсурдно е положението с цитирания владетел. Единственият възможен исторически персонаж с името Карл V е императорът на Свещената Римска империя, който e живял цели 7 века (24 февруари 1500 - 21 септември 1558 г.) след славянските светители.

На родения в Гент, в тогавашното херцогство Бургундия, император наистина се приписва фразата “Аз говоря испански с Бога, френски с мъжете, немски с моя кон и италиански с дамите”, но целият анекдот е по-скоро апокрифен, отколкото исторически потвърден.

Нещо повече - много години след Лайпцигския процес се оказа, че прословутите речи на Георги Димитров са манипулирани от Германската социалистическа партия.В тях са вмъквани пасажи, които Димитров никога не е изричал. Напълно е коригиран и немският му език, който не е перфектен. Най-фрапиращо е разкритието, че комунистите както в ГДР, така и в България използват като пропаганда фрази от заключителната реч на Димитров, която той изобщо не е произнасял. Това доказва преди няколко години германският историк професор д-р Детлеф Йозеф, който прави сравнение между оригиналните речи на Димитров и онова, което е публикувано, откривайки големи разлики. А за заключителната реч Йозеф установява, че още преди Димитров да успее да я произнесе, съдът излиза с присъда. Възмутен,българинът скачаи иска думата,но съдията Вилхелм Бюнгер не му я дава и прекратява процеса. Така речта остава само на хартия.

А в нея е и известният пасаж за Галилео Галилей: “И изправен пред съда, Галилео с дълбока убеденост е викнал: И все пак тя се върти! Тази научна теза по-късно става ценност за цялото човечество. Ние, комунистите, днес можем не по-малко решително да кажем: И все пак то се върти! Колелото на историята се върти напред, към една съветска Европа, към един световен съюз на съветските републики. И това колело, движено от пролетариата, под ръководството на Комунистическия интернационал, няма да бъде спряно чрез никакви заличителни мерки, чрез никакви затвори и смъртни присъди. То се върти и ще продължи да се върти до окончателната победа на комунизма! За себе си лично аз не искам да се превръщам в мъченик посредством една присъда, която да ме произведе в подпалвач. Искам да остана борец. И да живея поне още 20 години, за да се боря за комунизма, след което спокойно да умра!”

Както е известно, обвинените български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, заедно с Ернст Тоглер са освободени поради липса на доказателства за вината им.

Но обикновено се пропуска фактът, че освобождението им е в резултат на рекет - по време на процеса съветското НКВД арестува на територията на СССР няколко германци и иска размяната им за тримата българи. Показателна е и съдбата на един от германските комунисти Ернст Торглер - също задържан за пожара, който след кратък престой в концлагер става близък сътрудник на Гьобелс в пропагандната машина на Третия райх.Щастливата развръзка в Лайпцигския процес за един от другите двама обвинени заедно с Георги Димитров - Благой Попов, обаче не води до нищо добро за него.

Още по време на делото поведението му е критикувано от ръководството на Коминтерна и през 1935 г. той е принуден да пише публични самокритики, а по-късно да признае своята “лявосектантска” позиция в противовес на “мъжествената и болшевишка линия на другаря Димитров”.След като е екстрадиран в СССР, през лятото на 1937 година, в разгара на Голямата чистка и по искане лично на Димитров, Попов е отстранен от Задграничното бюро на БКП. На 7 ноември той е арестуван и след двуседмични изтезания прави признания за участие в “троцкистка” организация. Обвинен е и взаговор заубийството на Димитрови друг комунистически лидер - Васил Коларов. През 1939 г. Попов е осъден на 15 години строг затвор. Изтърпява присъдата си в трудово-изправителния лагер “Дудинка” в Далечния север.

След няколко години Георги Димитров иска от Сталин той да бъде освободен, но съветският диктатор отказва с мотива, че след използваните при следствието мъчения не е целесъобразно да бъде пускан в чужбина.След края на присъдата Попов е освободен, но изпратен на “вечно заточение” в село в Сибир. Тогава той пише писмо на Сталин, в което го моли да бъде върнат в България: “Аз излежах 15 години, без да съм виновен. Тук, на заточението, се намирам в крайно тежко положение - направо бедствам. Работя като пазач на резачка, получавам по-малко от 300 рубли.

Болен съм, имам туберкулоза на белите дробове, тежка форма на хипертония, язва на стомаха. Но все още не съм дотолкова разсипан, че да не съм в състояние поне малко да нося полза на обществото и да намирам някакво удовлетворение в труда. Но не мога да намеря друга работа, защото съм осъден.”След писмото най-накраяму е позволено дасе върне България- едва през 1954 г. Работи в Министерството на външните работи. По-късно пише мемоарите си, озаглавени “За да не се повтори никога вече”, които през 1968 г., когато той умира, са издадени и във Франция. Преди това той е задължен да пази в тайна какво се е случило с него през годините, прекарани в Съветския съюз.Друг погрешен факт, изтъкван от социалистическата пропаганда, е, че Димитров научава немски, докато е бил за няколко месеца по време на процеса в затвора “Моабит”. В действителност тойизучава немскиоще докатоживее във Виена,като шеф на задграничното бюро на Коминтерна в началото на 20-те години на ХХ век. А без да знае чуждия език, той по време на престоя му в Германия по-късно.

Косвено този въпрос става ясен и от алибито на българския комунистически деец, което гласи, че по време на палежа той се е намирал във влак в Германия с една от няколкото си германски любовници. Любопитен, но неизвестен факт в тази връзка е, че по това време Димитров манифестира пред съда своето мъжко либидо. В същото време малко след като е арестуван, законната му съпруга се самоубива в психиатрична болница в Москва.Но все пакбил ли е Георги Димитровсъпричастенкъм подпалването на Райхстага?Националсоциалистите разпространяват теорията на конспирацията за “комунистическо въстание”, за което се казва, че пожарът в Райхстага е бил начален сигнал. Голяма част от историческите изследвания твърдят, че нацистите - първоначално наистина вярващи в комунистическото въстание - наистина са използвали възможността и са представили подозрението като факт.Комунистите контрират със собствената си конспиративна теория, а именно че националсоциалистите сами са подпалили пожара и оставят Ван дер Любе като изкупителна жертва. И макар още навремето да е било очевидно, че палежът не може да бъде извършен само от един полусляп човек, то липсата на доказателства оневинява останалите.Засега нито една от тези хипотези не може да се смята за доказана, но през годините историците откриват нови детайли, които ни доближават до истинските събития.

В същото време записки в дневника на Йозеф Гьобелс от 9 април 1941 г. за разговор с Хитлер, според които и двамата са били озадачени кой е запалил пожара, предполага, че националсоциалистическото ръководство е било изненадано.

А макар че присъдата срещу нидерландския комунист е напълно отменена през януари 2008 г., тъй като наложеното смъртно наказание се основава на “конкретни националсоциалистически несправедливости”, от юридическа гледна точка не всичко е приключило за другите обвиняеми, освободени по липса на доказателства. Така в последното решение на Федералния съд от 1983 г. въпросът за съучастниците е изрично оставен отворен като “неуместен”.