Ексхумираните останки на подпалвача Ван дер Любе може да решат вековната мистерия

Ще промени ли историята с подпалването на Райхстага ексхумацията на Маринус ван дер Любе - човекът, обвинен за легендарния пожар на 27 февруари 1933 г.

Новината, разпространена от световните медии, е много интересна, защото изследванията, извършени върху тленните останки на младия нидерландски комунист, сочен като единствения физически извършител, могат да дадат отговор на множество исторически загадки и да отхвърлят налагани с десетилетия митове.

Събитието е от изключителна важност за световната история, защото именно този акт, шест дни преди изборите в Германия, е бил

неоценим

политически подарък

за наскоро назначения канцлер Адолф Хитлер и нацистката партия.

В крайна сметка палежът не само осигурява преизбирането му, а и му дава претекст да грабне диктаторските правомощия, за които жадува. Оттогава историците се интересуват дали този инцидент е случаен, или всичко е било една добре прикрита тайна операция.

Сега, 90 години по-късно, в тялото на човека, традиционно смятан за единствения извършител, може би се крие и отговорът на загадката.

Въпросът с авторството на прочутия палеж има пряка връзка и с българската следа в историята, доколкото трима наши комунисти - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, заедно с Ернст Тоглер - са обявени за главни съучастници на Ван дер Любе на последвалия Лайпцигски процес.

По повод новината от 26 февруари британският Guardian цитира говорител на “Паул Бендорф” - организацията, поддържаща гробищата на Лайпциг, който казва, че през януари е извършена ексхумацията на

тяло, идентифицирано

“без съмнение”

като принадлежащо на Маринус ван дер Любе.

Ван дер Любе е екзекутиран на 10 януари 1934 г. и след това е погребан в гробището “Зюдфридхоф” в Лайпциг. Върху ковчега му е поставен тежък камък. Гробът е отварян веднъж през 1953 г. и по-късно е поставен втори ковчег върху този на Ван дер Любе.

Разпоредбата, която забраняваше да се нарушава покоят на втория ковчег, изтече през 2017 г. Тъй като в района е имало общо 35 000 немаркирани гроба, до момента не е било ясно кой точно е на Любе. Но 70-годишният Алфред Ото Паул, основателят на “Паул-Бендорф”, използва стари записи и исторически карти, за да определи местоположението му.

Тялото беше ексхумирано на 25 януари и бързо стана ясно, че лицето е обезглавено, което показва, че това е Ван дер Любе. Делегация от Нидерландия почете паметта му в Лайпциг и тленните му останки вече са препогребани, като по-късно на гроба ще бъде поставена паметна плоча.

Основната цел

на ексхумацията

обаче е била не само да се установи дали Ван дер Любе наистина е погребан в немаркирания гроб, а патолози да изследват останките за следи от токсини. Апатичният външен вид на Ван дер Любе по време на процеса подхранваше спекулации, че е бил дрогиран със скополамин, като по този начин е трябвало да бъдат “улеснени” признанията му. Другата възможност, която се спряга в тази връзка, е, че е бил натъпкан с наркотици, за да не издаде възможните съучастници.

Все пак през септември 1933 г. Daily Mail съобщава как германското министерство на пропагандата твърди, че Ван дер Любе е бил прегледан от шведски криминолог и редактор на холандски вестник,

за да се уверят, че

не е бил дрогиран,

докато е бил в ареста: “Твърди се, че са получили разумни отговори на въпросите си към него и са забелязали останките от обяд със сандвичи и шоколад на масата му”.

24-годишният нидерландски комунист е бил осъден на смърт, след като признава за палежа пред съда. Независимо от направените самопризнания, след войната възникват съмнения дали наистина полуслепият младеж от Огстгест, в нидерландската провинция Южна Холандия, е виновен за подпалването. През 1955 г. например бивш член на нацистката военна групировка SA заявява, че

Ван дер Любе не може

да е причинил пожара

Твърди се, че Райхстагът вече е бил изгорял още преди той да пристигне на мястото.

Затова с основание някои се надяват, че докладът от патологията, който трябва да бъде представен през този месец, би могъл да даде поне някои косвени доказателства, че младият зидар е бил просто марионетка в ръцете на по-мощни задкулисни сили.

Въпреки че навремето в България, както и в целия комунистически блок по идеологически причини беше налагана тезата, че със сигурност се касае за нацистки заговор, всъщност малцина са историците на Запад, които вярват в нея.

От 60-те години на миналия век, когато Фриц Тобиас, бивш офицер от разузнаването и член на Германската социалдемократическа партия, публикува книга, която представя пожара в Райхстага като

“сляп шанс” и “грешка”,

която “отприщва

революция”,

установеният консенсус се придържа около хипотезата за един-единствен извършител.

Изследванията му са получили одобрението на редица уважавани академици, включително Ричард Дж. Евънс, професор по история в Кеймбриджкия университет, който през 2014 г. отхвърли версията за нацисткия заговор като “теория на конспирацията”.

Тобиас и поддръжниците му имат два силни аргумента в своя полза. От една страна, докладите от това време предполагат, че ръководството на нацистката партия е било толкова изненадано от новината за пожара, колкото и други същата вечер, и дори ужасено, че атаката е възможен знак за началото на комунистическо въстание.

Второ, Ван дер Любе си признава. Младежът, извършил три неуспешни опита за палеж два дни преди това, е единственият човек, арестуван в горящия Райхстаг. Той недвусмислено твърди многократно до екзекуцията си, че сам е подпалил сградата,

за да вдъхнови

работниците да въстанат

“срещу капиталистическото управление и завземането на властта от фашистите”.

Друг силен аргумент в полза на тази хипотеза е използването на фалшиви документи в докладите, в които се твърди, че разкриват пожара в Райхстага като таен нацистки заговор.

В същото време е много странно как Ван дер Любе, с тежки увреждания на зрението, който няма никакви познания за вътрешното оформление на Райхстага, само с няколко елементарни въглищни подпалки успява да остави цялата пленарна зала в тлеещи руини.

А преди десетина години американският професор по история Бенджамин Картър Хет откри писмо от химик на държавна служба в Третия райх, в което се посочва, че пожарът в Райхстага е бил

“старателно подготвен

палеж със

запалителна течност”,

което Тобиас е видял, но е пропуснал да спомене в своята забележителна книга.

“Що се отнася до въпроса дали Маринус ван дер Любе е могъл да извърши палежа сам, доказателствата са огромни - твърди сега Картър Хет пред Guardian. - Няма начин той да е подпалил пленарната зала в рамките на 15 - 20 минути, с които разполага. Би трябвало да е използвал въглеводородно гориво.”

Картър Хет казва още, че “балансът на вероятностите” сочи, че пожарът е бил подпален от цял отряд мъже от паравоенното крило на нацистката партия - Sturmabteilung (SA), което не е било напълно под контрола на политическото ръководство през 1933 г. Обаче как точно тези хора биха успели

да вербуват предан

комунист

за своята кауза,

остава неясно.

“Вярно е, че ни липсват каквито и да е доказателства за това как е могла да възникне връзката между Ван дер Любе и SA - обяснява по този повод Картър Хет. - Все още изглежда като лудост, че биха избрали този нестабилен, почти сляп млад мъж за главно действащо лице.”

Въпреки че книгата на Картър Хет от 2014 г. “Подпалването на Райхстага” не преобърна основната гледна точка по въпроса, тя даде тласък на по-непредубеден дебат около историческия пъзел, отколкото беше възможно по време на напрегнатите идеологически битки от ерата на Студената война.

“По-рано се придържах към консенсусното мнение, че Ван дер Любе е единственият автор на палежа, въпреки че някои от научните доказателства ме караха малко да се притеснявам, е цитиран да казва и сър Иън Кършоу, чиято двутомна биография на Хитлер го утвърди като един от водещите авторитети по история на нацистката партия. - През последните години станах

по-непредубеден относно

авторството на пожара,

въпреки че алтернативният сценарий все още не е установен.” Той също така изразява скептицизъм, че дори токсикологичното изследване на останките на Ван дер Любе може да реши дебата веднъж и завинаги.

Организаторът на ексхумацията Алфред Ото Паул обаче е по-оптимистично настроен. Въпреки че до завършването на доклада на патолозите няма право да коментира подробностите, той обеща, че констатациите ще бъдат важни и “историята - такава, каквато я познаваме, ще трябва да бъде пренаписана”.