Сегашният му конфликт с ВВС и английското правителство е нищо в сравнение с ужаса отпреди трийсет години, когато новороденият му син е покосен от коварна болест

През цялата си кариера футболистът не си изкарва нито един картон

Никой не би посмял да отрече, че Гари бе и си остана един от най-големите джентълмени в британския футбол. Пазеше се от провокации, отбягваше острите единоборства и в общи линии прекарваше времето си на терена в кроене на планове как да набута топката във вратата на врага. Когато дойде моментът да си вземе сбогом с голямото шоу, няколко уважавани статистици на различни места по света преживяха толкова силен потрес, че се наложи близките им да ги свестяват със студена вода. Всезнайковците трескаво претърсваха компютърните си архиви, бясно прелистваха пожълтелите от времето страници, но така и не намериха нито един компромат срещу Гари Линекер. Легендата на „Лестър“, „Тотнъм“ и „Барселона“ не си изкара нито един червен и, внимание!, нито един жълт картон през всичките тези години в един иначе толкова конфликтен спорт.

Логично изглеждаше и сега да реагира по същия миролюбив начин и да сведе глава при първото скръцване със зъби от страна на преките си началници.

Само че годините ваят не само бръчки покрай очите, но и променят мисленето. Някога младият Линекер сигурно щеше да махне с ръка и да обърне гръб на задаващите се проблеми, но днес обруленият от тежките житейски битки голмайстор с готовност посрещна бурята.

„Буря“ всъщност е твърде меко определение за бедствието, което за малко да отнесе уж здравата конструкция на една от най-уважаваните телевизии не само в Англия, но и по целия свят. Всичко тръгна от един пост на бившия английски национал в туитър, в който той за пореден път критикува остро английското правителство за политиката му към нелегалните мигранти. В конкретния случай бившият английски национал се ужаси от нов законопроект, който предвижда влезлите нелегално мигранти да бъдат арестувани и депортирани обратно в родината им, без да имат право да искат убежище на Острова.

Босовете на обществената ВВС първо смръщиха вежди пред своя служител, след това му скръцнаха със зъби и накрая го изпъдиха най-безцеремонно, след като отказа да се съобрази с техните нареждания - рязко да ограничи подобни изяви в социалната мрежа, където има над 9 милиона последователи.

Можем само да спекулираме какво точно се е случило преди избухването на скандала, но е твърде вероятно да се доближаваме на сантиметри от истината. Твърде вероятно е „бяла якичка“ от „Даунинг стрийт 10“ да е позвънил на стар другар от телевизията и покрай обсъждането на времето и планираните екскурзии – да е подхвърлил предложение да бъдат подрязани крилцата на устатия футболен коментатор.

Ефектът от подрязването имаше съвсем обратен ефект, както се случва и в природата. Колкото повече подрязваш, толкова повече избуява. Вместо да го прати в десета глуха, ръководството на ВВС само за няколко часа превърна своя служител в звезда от световна величина. Разбраха за него и тези, които иначе си нямат и понятие от футболните дела. Съвременната приказка за битката на смелия герой срещу корпоративната ламя достига мигновено до всички краища на света и се чете на един дъх. Още повече че точно тази приказка е написана по всички правила на писаното изкуство – героят преминава през опасни перипетии, но финалът е щастлив.

Линекер е свален от ефир с пожелания за крепко здраве и бъдещи творчески успехи. В следващите часове знакови лица от спортната секция на ВВС като Алън Шиърър и Иън Райт заявяват, че също няма да влязат в студиото в знак на солидарност със своя колега. Така се оказва, че най-гледаното спортно предаване на телевизията – съботното Match of the Day, остава без водещ и анализатори. Веднага след това и популярните коментатори заявяват, че си тръгват. Настава хаос. Телевизията е изправена пред реалната опасност да пуска архивни кадри, за да запълва програмата си. Това е невъзможно, разбира се. Милиони зрители си чакат професионалните коментари на хората, които някога са ги радвали на терена и все още пазят непостижимия за простосмъртните блясък на голямата футболна звезда. Дори „заклетите“ врагове на Линекер във футбола, а след това и тв студията се застъпват за него и подхранват гнева на тълпата.

Подхранваната с десетилетия илюзия, че никой не е по-голям от общото благо на компанията, рухва за по-малко от 72 часа. Ръководството на ВВС капитулира пред Гари Линекер и той се връща на екран, без да направи никакви отстъпки на врага. Ако го беше направил, сигурно следващия път нямаше да събере толкова широка подкрепа, навличайки си гнева на началниците. Обичат го именно заради умението му да отстоява позициите си. А и сегашният му оръдеен залп по английското правителство съвсем не е първият.

Още през 2020 г. той се опълчи на ксенофобските настроения на острова с обещанието да приюти в имението си бежанци.

„Децата пораснаха, имам твърде много свободно място и смятам да приютя у нас хора, които бягат от глада и войната. През последните години се срещам с много бежанци, виждам как техните деца се опитват да пробият в нашия футбол, усещам, че те са благодарни за нашата подкрепа. Сигурен съм, че ще оценят моята подкрепа, а и със сигурност ще се разбирам по-добре с тях, отколкото се разбирах с четирите ми момчета“, каза тогава с усмивка Гари Линекер. Така и не се разбра дали наистина отдаде стая в луксозния си дом на хора без британски паспорт, но не се отказа да взима активно участие в програми за приобщаването на деца на мигранти към футболния живот на Острова.

Не се съмнявайте, че още тогава обществените изяви на Линекер му спечелиха немалко врагове. Английското общество съвсем не е обединено по темата за мигрантския натиск и начините за разрешаване на проблемите. Тогава, както и сега великият голмайстор и за секунда не се колебае дали не трябва да смени тона. Преживял е твърде много, за да се колебае в трудни ситуации. Сега се помнят само успехите, рекордите, славата и признанието. Но между тях съдбата му праща и ужасяващи изпитания, които изпъстрят косата му с бели кичури и го правят неподатлив на външните влияние.

„Вечер докторите идваха, за да ми кажат, че първородният ми син вероятно няма да доживее до сутринта. И все пак на другия ден той все още дишаше, а аз трябваше отново и отново да чувам страшното предсказание“, ще си спомни много години след това Линекер, когато най-сетне е събрал сили да говори за този период от живота си.

Два месеца след раждането на Джордж родителите му виждат странна бучка на челото му. Докторите в началото ги успокояват, че всичко е наред, но допълнителни изследвания показват, че бебето страда от остра миелоидна левкемия. Животът на Гари и Мишел е разбит на малки парченца. Лекарите подготвят родителите за най-лошото, а следващите седем месеца ще са най-тежките в живота им. Но и тази страшна приказка е с щастлив край. Малкият Джорджи се бори като лъв за живота си и в крайна сметка успява да победи болестта.

„Това не се забравя никога. Той стана на 10, после на 20, а след това и на 30, но едно нещо не се промени. Всеки път, когато кихнеше или се оплакваше, че нещо го боли по тялото, съзнанието ми бе прорязвано от мисълта: „Това ли е? Завърна ли се?“ И така ще бъде, докато съм жив“, признава Линекер. Заедно с Мишел те създават още 3 момчета, а през 2006 г. се разделят, но без грам лоши чувства помежду си. Децата вече са пораснали и са хванали живота в ръцете си. Линекер намира и ново предизвикателство в лицето на по-младата и много красива Даниел Бъкс. Двамата сключват таен брак, който струва на футболната легенда около 400 паунда. Заедно прекарват 9 години, след което също толкова дискретно се разделят.

„Правил съм и хубави неща, правил съм и грешки. Но живея със самочувствието на човек, който винаги се е стремял да дава най-доброто от себе си на футбола и на близките ми. Сега съм на възраст, в която мога да си позволя да се порадвам на живота и да се боря за каузите, които смятам за правилни. Винаги съм владял изкуството да се радвам и на малките неща“, категоричен е Линекер. Преди години го попитаха кой е най-великият му момент във футбола и след кратко замисляне той отговаря: „Всъщност той дойде много след като се отказах от професионалната си кариера. Плаках като малко дете в деня, в който „Лестър“ спечели шампионската титла. Бях най-щастливият човек на света.“