Чърчил и Тачър водят епични битки с медията, претендираща да е еталон в журналистическите стандарти

Подслушвания, фалшиви кадри с жестокия детски труд в Бангалор, блъфирането по адрес на Даяна, разбило живота й, са малка част от прегрешенията на организацията

Един туит на звездата на ВВС Гари Линекер предизвика трус от девета степен в тази авторитетна медия, информираща 191 млн. души по света. Макар да е свикнала с многобройни скандали и афери в последните 100 години, този път сякаш цялата медийна общност по света се е настървила и с нетърпение чака оставките по високите етажи на организацията. Най-малкото защото в знак на протест срещу уволнението на Линекер напуснаха много опитни журналисти, експерти и коментатори.

“Бунтът” на Линекер

би бил нещо абсолютно обичайно във всяка друга страна, но не и ако работи в ВВС. В Туитър той сравни плана на кабинета за предоставяне на убежища на мигрантите с този на нацистите от 30-те години на миналия век. Уволнението провокира много оставки и за пореден път постави въпроса как тази медия, претендираща да е еталон за най-високите стандарти, периодично се забърква в грандиозни скандали.

Дали защото в ВВС принципите за “независимост и безпристрастност” са изведени в култ, там конфликтните ситуации придобиват

планетарни мащаби Проблеми, които всяка друга медия би подминала с мълчание, в ВВС стават действително епични. Те почти винаги приключват с разследвания, дебати в парламента, валят една след друга оставки, правилата се преглеждат и пренаписват отново и отново, за да може тази организация да излезе още по-силна от всеки скандал. Не случайно

тя е феномен в

журналистиката,

който вече почти век приковава общественото мнение.

Създадена през 1922 г., задачата на ВВС е да търси новини, които да не конкурират сутрешните вестници. Влиянието й обаче расте и агенцията бързо става основен медиен канал. В дневника си тогавашният й директор Джон Рейт многозначително отбелязва, че е бил подложен на натиск, защото “Чърчил иска да командва ВВС”. По това време Чърчил е доста влиятелен в кабинета, заемайки поста канцлер на хазната. Какви са били мотивите на легендарния политик? Според Чърчил било “чудовищно да не се използва такъв инструмент” като ВВС за "възможно най-голяма полза". Избухва чутовен скандал и с намесата на премиера Стенли Болдуин той е потушен, защото официалната позиция на кабинета е, че няма да влияят на организацията.

Но това е само началото и сблъсъците между Джон Рeйт и Уинстън Чърчил тепърва предстоят. През 1938 г. влиятелният политик публично се оплаква, че ВВС го третира “много зле” и го държи “на намордник”. Как медията ще направи това с устатия, приковаващ вниманието Чърчил, разбира се, той не казва, но отново се завихря сериозен скандал.

Не след дълго медията е въвлечена в нов, защото Рейт забранява пускането на джаз. Аргументите му в дневника днес звучат нелепо - Германия вече го е забранила.

“Съжалявам, че сме изостанали в справянето с този мръсен продукт на модерността”, отбелязва със съжаление Рейт, а рестрикцията е в сила дълги години.

През 1950 г. има сериозни подозрения, че медията е участвала в аферата с преврата в Иран. От правителството настояли, че сигналът ще бъде даден,

когато шахът чуе думата

"точно" в съобщението

на медията "Сега е точно полунощ". От медията никога не са коментирали фактите, но през 2005 г. излъчват документален филм, повдигащ завесата над смяната на властта в Техеран в полза на шаха.

Самият Чърчил е доста огорчен от ВВС и правителството му през 1954 г. със Закона за телевизията разбива монопола на медията, разрешавайки да се създаде търговска телевизионна мрежа. Проектът среща отпор в Камарата на лордовете, директорът Рейт, вече лорд, също е възмутен. Но и Чърчил има своите аргументи. Той по човешки обяснява мотивите си пред лорд Моран горе-долу така: "Аз съм против монопола, на който се радва BBC. В продължение на единадесет години те ме държаха извън ефир. Попречиха ми да изразя възгледи, които се оказаха правилни. Поведението им беше тиранично. Те са свързани със социалисти - вероятно с комунисти".

И ако споровете с Чърчил са на ниво принципи, през 1982 г. медията е обвинена, че заради нея загиват британски военни в сблъсъка с Аржентина за Фолклендските острови. ВВС вбесява политиците с предаване, в което пита

"Можем ли да избегнем

войната".

Налага се Желязната лейди Маргарет Тачър да поиска обяснение от директора, който уверява, че организацията не е неутрална по този чувствителен въпрос. Но след това ВВС съобщава, че военноморската оперативна група ще кацне на Сан Карлос.

По-късно командирът на тази военна част Санди Удуърд заявява, че искрено се е надявал това да остане тайна поне до кацането: “Но както винаги британските медии се интересуваха повече от истината, отколкото от последствията за собствения ни народ. Бяхме бесни!”. Според военния някои от момчетата казали, че ако бъдат ударени от аржентинците по пътя, шефът на медията трябва да бъде обвинен в държавна измяна. За съжаление се случва точно това. Аржентинците устройват засада на британските тюлени, в която загиват полковник и много бойци.

Тачър е безкрайно огорчена от стандартите на ВВС. Възмутена, тя обвинява организацията, че досега никога не е имало армия, която води по този начин битките си. Малко след победата за Фолклендските острови на Желязната лейди й предстои втори сблъсък с авторитетната медия. Причината е поредицата от документални филми, посветени на тайното общество около кабинета, което управлява Великобритания. ВВС иска да се осветят скрити истини, представляващи огромен обществен интерес.

За целта през 1986 г. от името на директора са организирани подслушвания, но полицията бързо ги разкрива и започват да валят обвинения към пълномощник на директора Алън Протероу. Кабинетът има основателни подозрения, че ще бъдат извадени наяве

тайни, от които зависи

националната сигурност

и спират сериала часове преди излъчването му. В британското общество избухва невиждан скандал, който завършва през януари 1987 г. с уволнението на шефа Аласдеър Милн.

Едва отърсила се от тези обвинения, медията, претендираща, че отстоява най-високите журналистически стандарти, е принудена да изтърпи още едно грандиозно петно върху имиджа си. През 1998 г. стана ясно, че тв водещият на детската програма “Синия Питър” ползва кокаин. Независимо че незабавно е уволнен, организацията е подложена на унищожително "тричане".

Но това е почти нищо в сравнение с бурята, последвала скандала с отразяването на причините за войната в Ирак.

През май 2003 г. ресорният журналист, отговарящ за отбраната - Андрю Гилиган, съобщава, че неназован държавен служител е казал, че

британският кабинет

се е "възбудил"

от сведенията за оръжията за масово унищожение в Ирак, въпреки че разузнавателните служби не са споделяли това мнение.

Кабинетът енергично отрича информацията, но скандалът, освен че обикаля цял свят, стига и до британския парламент. В хода на обществения дебат и разследването, като предполагаем виновник за въпросната реплика е посочен ученият от военното министерство д-р Дейвид Кели. Той не издържа на обвиненията и се самоубива, което още повече нажежава напрежението. Репортерът Андрю Гилиган също е подложен на брутална критика и отново започват да се обсъждат стандартите в професията. Разбира се, в този хаос никой не се сеща да защити журналистите, за да могат те спокойно да упражняват професията си. Гилиган подава оставка, заедно с председателя на ВВС Гевин Дейвис и генералния й директор Грег Дайк.

По-късно става ясно, че правителството наистина се е "възбудило" от непотвърдените данни за оръжията за масово унищожение и не се е вслушало в препоръките на разузнаването, което е било категорично, че сведенията са недостоверни.

Медията се забърка в

огромен скандал и с

кралица Елизабет

заради филма, който целеше да покаже какво става зад кулисите на Бъкингам. Трейлърът действително е атрактивен. В първата част монархът казва на световноизвестната фотографка Ани Лейбовиц, че няма да махне короната от главата си, за да изглежда по-малко елегантна, а във втората заявява: “Нищо не променям, достатъчно съм се обличала по този начин.”

Проблемът възниква, защото

от видеото излиза, че

кралицата скандално

напуска снимките,

а всъщност това не е така. Трейлърът обаче е сензационен и на следващия ден повечето медии излизат със заглавия, че Елизабет II e избягала от снимките. ВВС отново влиза в поредния обяснителен режим. Започва разследване на инцидента, което приключва с публично извинение, защото никой не е искал съзнателно да оклевети кралицата.

Две години след това медията се забърква в нов проблем. От Ивицата Газа отправят апел за състрадание, защото в резултат на военните действия населението бедства и спешно трябва да се съберат помощи и средства. ВВС решава да не го излъчи, но един бивш министър - Тони Бен, моментално атакува медията, твърдейки, че тя се е огънала

под натиска на израелското

правителство

Ситуацията ескалира, защото в медията назрява бунт - журналистите настояват да излъчат призива за помощ, но са заплашени с уволнение. Всичко се развива на принципа на лавината и няколко дни по-късно медията е принудена да излъчи призива на бедстващото арабско население. Заедно с това ВВС е подложена на неописуем натиск - над

40 хиляди жалби на евреи

са изпратени до организацията в знак на протест, защото арабите тероризират Израел.

Едва преодолели драмата с Ивицата Газа, ВВС започва да се тресе от нови скандали - различни тв водещи започват да се оплакват, че им е заповядано да напуснат ефира заради бръчките им.

Медията е подлагана на критики и за далеч по-екзотични прегрешения. Примерно през 2011 г. водещият на Top Gear обявява, че

мексиканците са

мързеливи,

безпомощни, а храната им е като препържена болест. Това предизвика такава буря от възмущение, че започват протести, които стигат до мексиканския сенат. В британския парламент думите на тв водещия са определени като невежество и расизъм.

ВВС се извинява с аргумента, че в популярното предаване непрекъснато се правят шеги с различни народности, но никога не е имало подобни проблеми.

Следващият голям скандал идва от Индия. Медията излъчва фрапиращи фалшиви кадри за детския труд в град Бангалор, обвинявайки конкретна фирма, но тя реагира с опровержение и доказва, че такова нещо няма.

От подобно естество е и прочутият блъф, заради който светът разбра, че в Бъкингам семейството на Чарлз и Даяна се пропуква. Преди две години бяха повдигнати обвинения, че бившият водещ в BBC Мартин Башир е излъгал, за да успее да интервюира принцеса Даяна. В резултат на това тя признава за пробойните в брака си и затова синовете й Уилям и Хари излязоха с изявление, че практиките му са неетични.

И ако британците могат да преглътнат всички тези неразбории, то

космически обезщетения на

напусналите директори

на BBC им дойдоха малко в повече. Оказа се, че сумите варират в годините, но най-общо те се колебаят в диапазона между 375 хил. паунда и 1 млн. и 310 хил. Цифрите бяха определени като възмутително пилеене на пари и бе въведен таван на обезщетенията от 150 хил. паунда.

Списъкът със скандалите, разбира се, е много по-дълъг, стигайки до днешния с Гари Линекер. Определено може да се каже, че всичко, което прави ВВС, се гледа под лупа, защото организацията претендира за най-високите стандарти в професията. Въпреки това никой не може да отрече, че медията, дори когато греши, бързо се опитва да поправи гафовете, пренаписва правилата, за да не се повторят никога повече. От друга страна, не трябва да се забравя, че това е организация, в която са заети над 5000 журналисти. А както е известно, само който не работи, той не греши.