Нямаше как "Навални" да не получи Оскар.

Филмът е силен.

И освен това всичко действително Е политика - тук и сега не може да е другояче.

Ако се замислим, ще видим, че Навални - човекът, не филмовият герой - е в затвора с риск за живота си, и покрай него мнозина други - именно защото години наред и руската, и европейската, и американската общественост си въобразяваше, че има лукса да се разсейва с церемонии и да живее, всяка по своему, с лекомислената идея, че не всичко е политика.

Всичко е политика.

И когато достатъчно хора забравят това и престанат да действат като неин ежедневен коректив, един ден... всичко става война.

Просто някои бяха във война със злото преди останалите. И "Навални" ни напомня именно това.

Поздравления за Христо Грозев и екипа му. Струва ми се, че могат да ги критикуват с авторитет само хора, доказали, че могат да завършат успешно сходно в мащабите, дързостта и нахочивостта си журналистическо начинание. А това силно ограничава списъка.

*Oт фейсбук!