България купува първия реактор за АЕЦ "Белене" срещу два компютъра и десетина дискови системи, разкриха пред "168 часа" бившият министър на търговията Христо Христов и най-младият вицепремиер при Тодор Живков - Стоян Марков.
Историята започва през 1987 година. "Натовариха ме да подпиша договора с руската страна за АЕЦ "Белене", който предвиждаше до 2012 г. да имаме 4 хилядника. Знаехме, че зоната е земетръсна - разказва Христов, който днес е на 80 години. - След земетресението във Вранча, което бе с магнитуд 7,4 по Рихтер,

поставихме много
сериозно този въпрос

Лично аз не можех да си заложа живота за нещо, което не съм проучил докрай. Направихме страхотно изследване и изградихме такъв фундамент, който да издържа на земетръс от девета степен по скалата на Рихтер. Спрямо земетресението тези дни в Перник енергията на сеизмичната вълна тогава беше 100 пъти по-голяма.
В земята е копано толкова надълбоко, че не разбирам как сегашният премиер Борисов казва, че това е един гьол с шарани." Според бившия министър на търговията

такова проучване и подготовка не са правени
за нито една централа

"Бяхме се напатили от Вранча", допълни той.
Бившият вицепремиер Стоян Марков си спомни, че по време на на този земетръс е бил на учение под земята в централния команден пункт.
"Проверявахме кое как работи. Защитата изключи автоматично някои от реакторите в Козлодуй. Техническа проверка показа, че няма никакви повреди и бяха включени отново и продължиха нормалната си работа." За реакторите в Козлодуй анкерите или амортисьорите се осигуряват от Япония. Те не позволяват на реактора при земетръс да се блъсне в бетонните стени на шахтата, в която е поставен.
Те са на принципа, на който е създаден танкът.
През какъвто и терен да минава, дори танкът да подскача, куполът като хване целта, не мърда.
"Това бяха специални системи, които държаха реактора

Амортисьорите издържаха този земетръс,

което ни даде увереност, че може да се направи и АЕЦ "Белене", но след внимателно изследване на площадката", посочи Марков. Според него едва след това тогавашният министър Христо Христов докладва пред Министерския съвет, че може да се сключи договор и да се преговаря за покупка на реакторите. По това време руснаците са претоварени и не могат да смогнат с поръчките за реактори. Затова ни препоръчват да купим първия реактор за Белене с мощност един гигават от "Шкода", Пилзен.
"Взе се решение аз да проведа разговорите с тях - спомни си Христо Христов. - Хубаво, но аз съм малко недоверчив.

Дали защото съм от село и не вярвам на
всичко, или заради това, че съм габровец, не знам

Но исках да имам гаранции, че с реактора няма да стане беля. Затова написах едно писмо на руснаците, за да ми обяснят какво представлява чешкият реактор в сравнение с руския. Те ми дадоха писмено уверение, че е по-добър и че се прави изследване на всеки квадратен сантиметър от стоманата за корпуса му. Едва след този отговор заминах за Прага да водя разговори за покупката. Познавах се добре с чешкия министър на външната търговия и зам.-председател на правителството. Той често идваше у нас, за да се консултира с мен по търговията с арабските страни. Имахме страхотна търговия с тях и
той се интересуваше
 как да пробият и те

Колегата от Чехия ме посрещна на летището, беше през октомври, и ме заведе в един малък, но много уютен ресторант.
"Христо, какво ще правим сега? Какви са ти инструкциите," попита той.

 Знаех, че искат да продадат реактора си и да пробият на пазара на СИВ, затова му отговорих: "Ами какви, бях в правителството и ми казаха:

“Кажи им на чехите,
че искат да се учат да бръснат на нашата брада”

"Така ли ти казаха", учуди се чехът.
"Това ми е инструктажът", свих рамене аз. Бях наясно, че искат да продадат реактора и бяха готови на отстъпки. Това щеше да им е първият реактор, продаден в чужбина. Възползвах се от тази ситуация и казах: "Това е. Ако не ти харесва, добре. Ако искаш, ще водим разговор."
"Както започна, нищо няма да направим", отговори ми колегата от Чехия.
Казах му, че България пари няма.
"Можем да го платим само срещу електроника и не мога да дам повече от 100 млн. рубли." Бях наясно, че реакторът струваше много повече, но пак повтарям, че за тях бе много важно да пробият на пазара. Всеки се бори докрай, за да реализира първата си продажба.
"Интересно предложение, но трябва да сондирам дали е възможно", каза той.
"Добре - казах аз. -

Утре си заминавам

Ако не стане сделката, ще чакаме руснаците."
Чехите не знаеха нищо за производствените проблеми на руснаците, което ми беше от полза.
На другия ден колегата ми каза, че са малко разочаровани, но са съгласни."
"По това време нашата електроника в Чехия се продаваше много изгодно - срещу всеки лев вземахме по 3 рубли. Така че 100 млн. рубли за България означаваха около 30 млн. лв.", допълни бившият министър на търговията.
"Да предположим, че електрониката е спечелила 100 млн. рубли. Но министър-председателят Гриша Филипов още на входа на

националната банка
 вземаше 50 млн. за народното стопанство

- за селяни, граждани, спортисти и др. - спомни си Стоян Марков. - След което остатъкът от 50-те милиона отиваше при председателя на Плановата комисия Иван Илиев, който приятелски ми казваше: "Много са ви тези пари, трябва да запълним някои капиталови дупки. 
"Аз му казвах, че са малко и трудно ще се справим, но той отговаряше, че и с 30 млн. рубли можем да покрием разходите и ще останат значителни средства за развитие. По време на тези обсъждания Христо Христов не вземаше отношение и докато аз му се оплаквах, той ме успокояваше с думите: "В тази държава има много гладни." По това време България е една от малкото страни в света, които произвеждат суперкомпютри. Машините смятат със скорост десетки милиони операции в секунда.

“Дори започна да се говори, че можем
да станем Германия на Балканите”,

спомни си Христов.
 "Честно казано, един голям компютър с гигабайтови дискови полета, пълна периферия и четири ускорителя, за да смята бързо, ни излизаше между 9 и 11 млн. лева. Чехите купиха две машини. Разбира се, пред Плановата комисия доказвахме, че те струват 30 млн. лева, за да останат пари за проучвания и инвестиции", пошегува се Марков. Въпреки брилянтната сделка, при която купуваме един реактор с мощност един гигават на стойността на два суперкомпютъра и още десетина дискови подсистеми с голям обем на паметта, в началото на 90-те години "Екогласност" обяви, че блокът е от чернобилски тип и е изключително опасен. "Разбира се, това не беше вярно.

Чешкият реактор
бе класически
водо-воден реактор,

а чернобилският е канален реактор с графит. Къде е водата, къде е графитът, но проектът се спъна в парламента. Руснаците по-късно купиха реактора и той вече работи в тяхна централа," обясни Христов.
Според него прекратяването на проекта "Белене" няма да се окаже грешка само ако икономиката и производството ни останат на сегашните си нива. "Ако харчим енергия главно за бита и все по-малко за предприятията, очевидно е, че нова мощност няма да ни трябва - казва Христов. - Но така не може, трябват ни инвестиции, а проблемът е, че наплашихме инвеститорите. Познавам германския концерн РВЕ, често се срещах с тях. Те имаха готовност да участват в проекта, но с приказките - ще правим "Белене", няма да го правим, се създаде несигурност в капитала. Парите са дадени не да се харчат, а да се печелят още пари. Това е целта на инвеститорите. Ти ги инвестираш, за да спечелиш. Ако ги дадеш и не получиш нищо, значи си прост бизнесмен."

 

 

 

Вземат реакторите за “Козлодуй” на три пъти по-ниска цена

Като истински габровец, бившият министър на търговията Христо Христов успява да купи трети и четвърти реактор за АЕЦ "Козлодуй" на три пъти по-ниска цена от пазарната. Преди да отиде на преговори, той е поръчал на швейцарска компания да проучи на каква цена СССР е продал ядрени блокове на Финландия. Сделката е тайна за целия соцлагер. Дали швейцарската компания е имала нещо общо с нашето разузнаване, може само да се гадае.
"Аз не съм имал такава информация - скромно отговаря Христов и допълва: - С Петър Башикаров я намерихме тази фирма и дори не помня кой ни я беше препоръчал. Но по свои канали тя успя да разбере, че Финландия е купила от руснаците един реактор за 25 млн. рубли. Фирмата ни осигури и друга ценна информация."
Причина за ниската цена е, че по това време руснаците се опитват да пробият на западния пазар, правейки дъмпинг. На соцстраните те продават реакторите по 90 млн. рубли.
"Въоръжен с ценната информация, отидох на преговори с един много талантлив руски зам.-министър. С него се познавахме отдавна. Веднага му казах, че предлагаме 25 млн. рубли за реактор и той подскочи. Каза, че няма такава цена и че в момента тя е около 100 млн. за реактор - обясни Христов. - Аз извадих документи, сложих ги на масата и казах, че искаме да купим на цената, по която те са продали реактора на Финландия. Защо страните от соцлагера да плащаме в пъти по-скъпо? Човекът припадна, като разбра, че сме научили за сделката им с финландците, даже викахме лекар. Когато го свестиха, се опита да ми обясни, че това им е първата продажба на Запад, че трябва да пробият пазара и т. н. Аз не отстъпвах и исках равно третиране. Накрая след дълъг пазарлък се споразумяхме на цена от 29 млн. рубли. Това пак беше три пъти по-ниска цена от тази, по която Унгария само след месец купи същия реактор."
"Информацията е най-великото нещо в търговията, а основните правила са няколко. Да не бързаш, да изучиш всичко, да разбереш какво знаят за теб партньорите ти и чак тогава да излезеш с предложение", обобщи Христов успеха си.

 

Габровецът надхитрява японци и германци

Търговският ни министър Христо Христов успява да спести и 20 млн. долара от изграждането на ПАВЕЦ "Чаира". Това е помпена централа, която акумулира част от нощната енергия на "Козлодуй".
"Всичко стана заради един словоохотлив френски министър, когото заведох при Тодор Живков. Когато се върна в родината си, той се похвали пред в. "Монд", че ще им дадем поръчката на тях по политически причини - спомни си Христов. - Когато при нас дойдоха японците за разговор по същия въпрос, аз предадох "Монд" на един от техните приятели. Разбира се, бях сигурен, че ще прочетат статията. Когато седнахме на масата им казах: "Това са условията, ако искате." Вицепрезидент на японците казва, че делегацията им иска почивка.
"Ние си отидохме в нашия кабинет и след кратка пауза пак започнахме разговори. Японската делегация отново поиска почивка. Накрая стигнаха до цената, за която аз настоявах. Когато казаха, че са съгласни, аз казах, че българската делегация иска почивка. Върнахме се, пихме по кафе и когато седнахме на масата за преговорите, им съобщих, че приемаме сделката само ако на завод "Васил Коларов" предадат документацията за производство на електрически машини с голяма мощност. Те си помислиха и казаха, че това ще струва още 2 млн. долара, което ни устройваше", разказа Христов.
Подобен удар за търговията ни са и преговорите му с ГДР за доставка на багери "Дагебау".
"В "Марица-изток" изградихме невероятна система за добив на лигнитни въглища на 90 м дълбочина, но трябваше да се изчистят от скалните маси - спомни си Христов. - Имаше нужда да купим ротационен багер, който беше голям колкото 7-етажна сграда. Водихме много разговори с източногерманците, но те знаеха, че няма откъде да намерим тези машини и не отстъпваха. Аз успях да открия подобни в Западна Германия, но техният багер не бе така добър като този на ГДР. На източногерманския глината не залепваше по метала на греблото и работеше безпогрешно. Още едно голямо предимство пред западногерманския бе, че самостоятелно се преместваше на нова позиция. Западногерманският трябваше да се разглобява, да се премества на части и отново да се сглобява, което отнемаше до шест месеца.
На разговорите дойде техният зам.-председател на правителството. Бе направил реплики на всички модели "Дагебау" и затова му казах: "Ти световно представление ли правиш?" Предложи някаква висока цена и аз му казах, че съм в търговията от 5-годишен. "Започна ме много отгоре," казах му аз - спомни си Христов.
Междувременно той организира специален сценарий, при който в ГДР да повярват, че Христов и колегите му са на път да сключат сделка със западногерманците.
"Това не беше блъф. Наистина водех такива преговори с идеята да им изплатя багерите със селскостопанска продукция. Те ни дават багери, а ние краставици. Благодарение на това в крайна сметка ги купихме от ГДР на цената, на която искахме", усмихва се Христов.

 

Мегасделка с гръцкия алуминий

"Когато изграждахме "Белене", много хора казваха, че България става център на производството на електроенергия на Балканите и ни питаха какво ще я правим", разказа Христо Христов.
"По този показател бяхме втората европейска страна след Франция, която осигуряваше около 80% от електроенергията си от АЕЦ, а ние над 47 на сто. След изграждането на "Белене" и спирането на някои стари мощности, делът на атомната енергия щеше да достигне 75-78 %", допълни Стоян Марков.
За да се осигури стабилна денонощна работа на реакторите, Андрей Луканов предлага на правителството да внасяме боксит от Гърция и да произвеждаме алуминий. Разходите на електроенергия формират над 80% от цената на алуминия.
Тогава това се оказва единствената възможност през нощта реакторите на "Козлодуй" и бъдещите реактори на "Белене" да работят с оптимална мощност и да носят значителни печалби.
"На територията на Гърция са едни от най-големите и богатите находища на боксит в света. Тя няма достатъчно електроенергия и не е голям производител на алуминий. Произвежда концентрат, който се транспортира с кораби до Владивосток, а от там с влак през Сибир се доставя в Саяногорския алуминиев завод. Въпреки големите транспортни разходи, произведеният алуминий се продава с висока печалба," разказа Христов.
"Още в началото на 80-те години на миналия век започнахме да проучваме варианта през нощта токът от "Козлудуй" да се използва за производство на алуминий у нас или в Гърция, а през деня българо-гръцка фирма да произвежда от него различни изделия", разказа Марков. Проектът бе обсъден с тогавашния гръцки премиер Караманлис, който по този повод пристига на официално посещение.
"Много проекти имахме, но времето не ни стигна", казва със съжаление Христов.

 

Христо Христов, бивш министър на търговията:

Живков разбираше, че инвеститорите трябва да имат свобода

- Г-н Христов, вярно ли е, че се занимавате с търговия от 5-годишен?
- Вярно е, все пак аз съм габровец. Бях 5-годишен, когато започнах да продавам пъпеши. Заставам на спирката и чакам хората да слязат от автобуса и да си купят. Гледах кога ще дойде по сянката на една скала, защото нямах часовник. Спомням си как пътниците слязоха от автобуса и при мен дойде един интелигентен и добре облечен човек. Попита ме колко струва един пъпеш и аз му казах - 1 лв. Той веднага извади парите от джоба си и в този момент разбрах, че съм подбил цената. Поправих се и я вдигнах на 2 лева. Тогава той ме потупа по гърба и каза: "Да знаеш, че ще ти дам 2 лева, но когато продаваш, няма да започваш с цената от долу на горе, а от горе на долу."
- Как станахте министър?
- Като млад специалист ме разпределиха в държавната фирма "Разноизнос". По-късно започнах работа в търговското представителство във Великобритания. Получихме задача от министерството да напишем какво се случва в политиката и икономиката. По това време Англия изживяваше труден период. Германия бързо ги изпреварваше, а Великобритания трябваше да вземе трудно решение да се присъедини към Общия пазар. Имах много контакти с техни депутати, главно лейбъристи и банкери, и написах една информация за Общия пазар. Търговският представител я харесал и я пратил на министъра Иван Недев. Той прочел информацията, попитал кой я е писал и със заповед ме върнаха в София. Вероятно съм показал някакви качества, защото след това Недев ме назначи за зам.-министър, който да отговаря за арабските страни и за вноса на суровини и материали от Русия.
- Блъфирахте ли?
- Не може да се блъфира. Примерно, ако казваш, че имаш предложение от Германия за 1 млн. долара, а всъщност нямаш, веднага ще те хванат. След това няма втори път, няма поправителен.
Изхвърлят те от играта
Всичко в търговията трябва да е истина.
- Каква е причината по време на социализма да имаме толкова силна търговия с арабските страни?
- Арабите са хора със сложна душа. Трябва да им влезеш под кожата. Не забравяйте, че много от тях завършиха висше образование в България. Впоследствие ставаха посланици, търговски представители, даже министри. Те бяха нашата жива връзка с арабските страни. След като се срещнахме с иракското правителство, вторият човек след Саддам - техният премиер, бе инструктирал министрите всичко, каквото им трябва, да го купуват от нас. "Машини и оборудване няма да купувате от друго място, ако можете да го вземете от България", били думите му. Не случайно продавахме толкова много оръжие по време на войната им с Иран.
- Как ставаше това?
- Не ми се говори. Годишно
продажбите ни от оръжие възлизаха на около 800 млн.
лв. във вид на пари и нефт. По този показател бяхме на десето място в света.
- Как стана този пробив?
- Първо проучвахме от какво имат нужда арабските страни, след това решавахме какво трябва да произвеждаме, за да отговорим на нуждите на пазарите им. Когато започна войната, разбрахме, че се търси по-тежко военно оборудване и направихме всичко възможно, за да им го доставим. Илия Гунчев, шефът на "Металхим", бе голям патриот. Ден и нощ обикаляше военните заводи. Една от слабите ни страни беше, че на много места ги разхвърляхме, но пък сега работят много фирми и не могат да продадат военна техника даже за 100 млн. лв. годишно, нали?
- Какво мислите за земеделието сега?
- Иска ми се някой път да му кажа на сегашния земеделски министър Мирослав Найденов, че не е важно яйцата да са от свободни кокошки. Най-скъпите яйца са за разплод. По продажби на такива яйца в арабските страни конкурирахме Холандия, която бе най-големият производител на яйца. Питах тогава най-изявения ни специалист бай Кочо от Плевен, беше доцент или професор - как ги познава петлите, които решават въпроса с възпроизводството. А той ми каза: "Петелът е като мъжете. Ако краката му са дебели и яки, значи е сексуален."
- Имали ли сте проблеми с Живков?
- Веднъж шефът на асоциацията по химия бе докладвал малко наизуст, без да провери числата, че няма доставки на нефт и производството спира. Обади ми се секретарката на другаря Живков с молба веднага да отида при него. Разговорът бе тежък и дълъг. Накрая му казах: "Някой ви е подвел. Знам кой ви е дал информацията, но не е вярно. Ето как стоят нещата - първо, второ, трето. Той разбра и започна в неговия си стил да се смее: "Значи всичко върви добре?" "Ами да, защо не ми се обадите на мен, никога няма да излъжа генералния секретар дали сме закъсали или не. Защо се опитвате да търсите информация от други, след като аз отговарям за това. Ако няма нефт, газ и въглища, мен ще търсите."
Имаше една зима, всичко по руската граница замръзна. А ние внасяхме оттам по 7 млн. тона въглища. И по 150 хил. тона метал на блокове, като всеки блок тежеше между 12 и 15 тона. През тази зима замръзнаха и пристанищата в Русия, откъдето товарехме стоките, което означаваше, че имаше реална опасност и ние да замръзнем. Помолих руснаците да осигурят ледоразбивач, за да могат да пътуват корабите им. Това се уреди, но изникна втори въпрос - въглищата бяха замръзнали на големи буци и в хамбарите така се търкаляха, че можеха да преобърнат кораба. Трудно намерихме решение, но успяхме да укрепим въглищата в трюмовете на корабите.
Истината е, че за всяко нещо има решение, но трябва да има инициатива, която е резултат от желанието. Освен това е необходим опит и отговорност.
- Живков осъзнаваше ли, че са необходими западни инвестиции и пазарна икономика?
- Разговаряли сме по този въпрос. Два пъти в годината правехме Пловдивския панаир. Аз готвех анализите и ходех при него в резиденция "Кричим", за да му разкажа какво е чуждото участие, какво е нашето, какъв е техническият прогрес в сравнение с предния панаир. Веднъж му казах, че един инвеститор, който има пари, подхожда към нашия пазар не от политически съображения. Той търси сигурност. Независимо че бяхме социалистическа страна, ние бяхме стабилни. Имахме конвертируема валута и инвеститорът трябваше да има свободата да изнася печалбата си, както и
сам да определя обема
на средствата за заплата
и цената на стоките, които произвежда. Помня, че му казах на Живков: "Няма ли го това, и десет министри на външната търговия, планирането и икономиката да имаме, никой няма да дойде." Той разбираше тези неща, бяха му ясни, но не можеше да ги прокара. Истината е в подробностите, в сметките. Имаше хора, които съзнаваха това и знаеха как да стане, но за съжаление не беше лесен въпрос.
- Кой пречеше - чугунени глави в политбюро или руснаци?
- Не толкова руснаците, те ни подкрепяха. Разбира се, имаше лека завист, че бързо се развиваме в електрониката и че може да станем втора Германия на Балканите. Може би това ги дразнеше, но истината е, че те бяха основният ни пазар. На моменти може би изпускахме мярката, защото българинът обича малко и да се похвалва. Руснаците са благородни, но все пак трябваше да ни покажат, че без тях не можем нищо кой знае какво. Истината е, че ние направихме невероятен скок. Имах разговор с Тончо Чакъров, един от флагманите на българското машиностроене и дългогодишен министър. Разказа ми, че като млад инженер отишъл да работи в един завод за производство на струговете. Там забелязал един много неспокоен човек, който ту влизал, ту излизал. Чакъров попитал директора защо този работник е толкова неспокоен, а той му казал, че си е вързал кравата в двора на завода и от време на време ходи да я гледа да не се оплете във въжето. Ето така се е родило българското машиностроене. Представяте ли си, изградили сме го от нулата, за да стигнем до положение, в което 55% от българския износ идваше от машиностроителна продукция. Това е знак за развита страна. 55 на сто идваха не от селското стопанство и не от услугите, а от машиностроенето. При това го постигнахме за изключително кратък период, това трябва да се знае.
- Пенчо Кубадински що за човек беше?
- Невероятен. Имам такива спомени с него, изкарваше всичко по света, че е българско. За него например всички турски султани бяха родени от българките в харемите.
Помня, че веднъж пътувахме за Гърция с Живков. Петър Младенов беше болен и Кубадински играеше ролята на външен министър. В самолета Живков казва, че иска да се срещне с Караманлис. Обясних му, че след като отива на гости на политическия му опонент - Папандреу, който е държавен глава, не е уместна подобна визита. Бай Пенчо ме подкрепи. Въпреки това, когато отидохме, чрез свой приятел Живков се бе свързал с Караманлис. Но и той му отговорил, че ще е крайно неучтиво да се срещне с него, когато е на гости на Папандреу. Както и да е, направихме срещите. Папандреу се държа много добре . Даде думата на министрите да докладват какво са решили и какви споразумения са подготвили за подпис. Първи трябваше да се изкажат външните министри. Дават думата на Кубадински и той казва: "Другарю Живков, другарю Папандреу,
когато владиците пеят, поповете трябва да държат исото"
Живков само се усмихна и каза: "Другарю Папандреу, от този човек всичко друго може да стане, но дипломат не може."
- Твърди се, че сте разговаряли и с японския император?
- Така е. По време на срещата членовете на делегацията разговаряха поотделно с него. Той се обърна към мен и ме попита, какво бих искал да постигна в Япония. Аз му казах, че искам на всеки японец да продам по една бутилка българско вино. Изненадах се, когато той започна да говори за нашите вина с невероятна вещина. Тезата му беше, че сме добри производители, но не можем да изчистим сладката жилка. И го информирах за револвиращия кредит от 100 млн. долара годишно, който договорихме с Япония.