Политиците го засенчват, да си пуснат “Милионите на Брюстър”

Българският цирк е застрашен. Някога гордост на България, сега седи и подсмърча покрай непрекъснатите предизборни кампании. Политиците успяха да натикат изкуството в най-тъмния ъгъл и не искат да го пуснат на свобода.

Кой клоун може да забавлява толкова публиката, колкото един предизборен дебат по която и да е телевизия? Нито един.

Политиците в България се изживяват и като каскадьори, дресьори и акробати. Правят такива невероятни лупинги, че цял живот да тренираш, не можеш да достигнеш тяхната висота.

Има таланти за всеки вкус. Социалистически, евро-атлантически и пълни идиоти. И всичко това се трупа на гърба на цирковите артисти. Горките. Застрашени са дори и приказките. За какво да плашиш с Баба Яга, като можеш да покажеш на децата някоя кандидат-депутатка? Ще слушат, че чак до стрес може да се стигне. Може би пък е прекалено жестоко към младото поколение и да му оставим Баба Яга и Торбалан, поне докато навърши пълнолетие. С депутатите ще го плашим на по-късен етап.

Интересно защо от “Цирк дьо Солей” пренебрегват този необятен талант, който им се предлага вече на всеки четири месеца? И всичко това е на гърба на горките циркови артисти. Хляба им взехте бе, хора! На всичко отгоре изпуснахте и инфлацията да стигне до чудовищни размери.

Как да се живее в такова време, ако разчиташ на това да забавляваш хората? Достатъчно е да имаш нерви да си пуснеш предизборно студио, и си готов. Ако се добавят към това и “истинските медии и журналисти” от социалните мрежи, и забавлението няма край.

Колко трябва да си ограничен, че да привличаш избиратели с твърдението: “Елате да гласувате на 2 април, но от това нищо няма да излезе, защото истинските избори са през есента”?

Това циркаджийско поведение доведе до наистина тотална промяна в българския избирател. На първо място той изчезна. Предпочита да си върши някаква друга работа, вместо да ходи до урната. Това особено се отнася до младите хора. Уж бяха активни, скачаха, рипаха и накрая не отидоха до урните. Защото политиците ги докараха дотам.

Още по-фрапантно бе на последните избори, че вотът “не подкрепям никого” вече е на ръба да влезе в парламента. 87 635 българи решиха, че ще гласуват на вятъра, но ще гласуват. Нали си представяте каква промяна е имало при тези хора? И те се увеличават. Още отсега мога да сложа един бас, че на 2 април този вот ще мине 4-процентната бариера. Защото тази бройка бе девета (?!) от всички партии на вота. Девета бе, господа политици. Значи повечето от вас дори това не могат да постигнат.  

Но и това не трогна родния политик. Заради това му предлагам един прост вариант. Да намери и да си пусне един велик филм от 1985 г., показан доста по-късно в България - “Милионите на Брюстър”. С незабравимите Ричард Прайър и Джон Кенди. В него некадърният бейзболист Брюстър получи наследство, но за да го вземе цялото, трябваше да изхарчи 1 милион долара, без да купи нищо за себе си. И на майтап спечели изборите за кмет на Ню Йорк точно с “не подкрепям никого”. Вероятно това е целта на днешния български политик.

С нарастването на “не подкрепям никого” ще се засили и желанието за “бащица”. За някаква имагинерна твърда ръка, която да подреди нещата. Лошото е, че за 30 плюс години всички твърди ръце в България бяха отрязани. Нито армията ни е армия, нито полицията - полиция. И доказателства за това всеки ден. Един подкрепя каналджии, друг стреля по съседите си със законен пистолет. Ще вдигаме дронове вместо ограда на границата. Дрън, дрън. Нали и дронът се управлява от човек? Значи край и точка. И ще се получи като акция срещу купуването на вот във Варненско, а по същото време ограбен инкасо автомобил във Враца и изтръгнат терминал за разплащания в “Люлин".

В първите години на “24 часа” главният редактор Валери Найденов имаше една готова страница с призив “Спасете българските ски”. Той бе истински запален по този спорт. Слагаше се, когато някоя от другите закъсняваше с графика фатално. Май идва времето да се направи една и “Спасете българския цирк от българските политици”. За да се пуска всеки ден в предизборната кампания.