Транспортът: На покрива на влак, стотици хора и добитък в купетата - живеят, готвят и спят

 Храната: Има и месо от плъх и маймуна!

 Пътищата: Задръствания заради автомобили, камили, коне, волове, тук-тук!

Медицинските сестри работят за 200 долара на месец, пътуват до болницата между 4 и 6 часа

Необятната Индия - страната с много лица, различни култури, езици и религии. За любителите на нетрадиционните пътешествия тя е перфектен избор, но не всеки би приел предизвикателството да я посети. Николай Георгиев, който е учител по испански и английски език, прекарва там две много екзотични седмици в края на миналата година, за да установи, че в тази страна обядът може да струва 1 лев, а автобусът - жълти стотинки. За своето необичайно преживяване разказва пред “24 часа - 168 истории”.

- Как замина за Индия и какъв беше поводът?

- Заминах през декември миналата година за коледните и новогодишните празници. Там те се празнуват на друга дата и логично цените бяха доста ниски. Организирах цялото пътуване сам. За един обикновен човек тази страна може да е странен избор за дестинация, но историята, тайните, културата и изкуството й бяха предизвикателство за мен. Прекарах цели две седмици. Когато човек напише в мрежата “Индия”, първо му излиза т.нар. “Златен триъгълник”, съставен от градовете Делхи, Агра и Джайпур. Индия обаче съвсем не е само това. Останах изумен.

- Какво ти направи впечатление още в мига на кацането на самолета?

- Индийските авиолинии са сигурни и удобни, но обстановката около пистата е стресираща. Боклукът е навсякъде. Това обаче се забелязва само от европейския турист. Странно е и разделението на летището - различни тунели и чекиране за жените и мъжете.

- Какъв е градският транспорт? Как изглеждат автобусите, такситата и влаковете? Как се случва придвижването с тях?

- Дали някой си представя как изглежда стар автобус “Чавдар”, изпълнен със стотици хора и без отворени прозорци. Силна миризма на дизел. Билет практически не се заплаща - цената му е в жълти български стотинки. Вземането на такси е доста неразумна идея - дори да си се разбрал за дадена цена, изведнъж има такса. Изключително интересно е преживяването с влак. Това е повече от туристическа атракция. Закупих си предвидливо билет за втора класа чрез онлайн индийска пътна агенция. Отидох на гарата 20-ина минути преди тръгването. Оказва се, че в Индия във влаковете за дълги разстояния хората не просто седят, но и лежат, дори живеят. Излизат през всеки прозорец. Стотици глави, ръце и крака. Как влизаш в твоето купе? Търсиш за помощ служител на индийските железници, който е нетипично спретнат с мундир (военна или гражданска униформена дреха - бел.р.). Той ти посочва с една тояга покрива на вагона. Там има не десетки, а сякаш хиляди души.

- Как се качват хората горе?

- Трудно. Стълба няма, налага се да се катериш по вагона и прозорците му. Понеже покривът не е плосък, а заоблен, трябва да си пробиеш път през добитъка, който също пътува там - кози, овце, кокошки, както и непознати животински видове. Да избуташ някой вече качил се е като спортно състезание по борба. Аз за щастие намерих мило семейство, което се съгласи да ми преотстъпи местата си в купето в замяна на малка сума. Фамилията все пак не напусна самото купе, а се настани в краката ми долу на пода. Забележете - в купето това семейство готвеше, ядеше, шиеше, отглеждаше безброй деца, слушаше музика. Малчуганите се хвърляха върху мен. Върволица от тийнейджъри искаха селфи със “сахиб”. Изживяването е страхотно. ЮНЕСКО трябва да включи пътуването с индийски влак в списъка със световното нематериално богатство.

- Спомняш ли си какви непознати за нашите вкусове храни опита и каква беше цената им?

- Храната е доста пикантна, наситена с къри и с разнообразни непознати за нас подправки. Оризът заема централно място, както и пилешкото месо. За любителите на силните усещания може да пробвате ястия от маймунско месо и плъх. Като цяло в големите градове има добри италиански и гръцки ресторанти. Местните ресторанти не са скъпи и са съвсем достъпни. За 20 лв. може да се нахраните съвсем спокойно. На всяка пряка има будки и щандове за местна храна, но за европеец пробването й крие доста рискове. Практически храната там е без пари - не надвишава 1 лев.

- Имаше ли момент от престоя ти, който те шокира?

- Един от най-интересните моменти в Индия е придвижването по т.нар. улици. Думата улица е доста условно понятие - тротоари практически липсват, а ако ги има, те са заети от добитък или амбулантни търговци (на дребни стоки). Придвижването е равносилно на битка за оцеляване. Особено интересно е спирането на светофара. Дори да свети от минути червено, тълпа от хора, превозни средства и животни продължава да преминава. За да спре тази безкрайна върволица, има нещо като общински полицаи по движението. Тези хора са снабдени с дебели и дълги сопи, захванати с кожени каишки за ръцете им. След началото на червения сигнал започва действието на сопите върху всичко живо, което се намира в близост до полицая. Идеята е движението да замръзне. Съвет - ако вашият тук-тук (закрит триколесен мотоциклет или моторолер - бел.р.) е близо до човека с тоягата - залегнете на седалката!

- Според теб с колко пари човек може да изкара месеца в Индия, за да си покрие нуждите?

- С 200 долара на месец можеш да оцелееш без настаняването.

- А каква е цената на хотелите и наемите?

- В Индия хотелите не отговарят на звездите си, на които сме свикнали в Европа. Добре е човек да заплати повече, но да е сигурен, че ще има топла вода и няма всичко да е пропито с миризма на къри. Дори средно добрите хотели не са скъпи за европейския турист. Наемите на апартаменти също са възможни, но са свързани с доста трудна комуникация със собственика и най-важното - трябва да се следи в кой район на града си. Срутените постройки се заменят рязко от луксозни сгради само след една пресечка.

- Разкажи за градовете, които посети?

- Делхи - от крайния лукс до крайна мизерия. Това е реалността в столицата на Индия. Тя е доста очевадна. Лъскавите автомобили с ескорт, моловете и 5-звездни хотели се редуват с бедни хора, живеещи по улиците, изоставени животни, които се разхождат дори по пътното платно, боклук пред самите сгради, които изглеждат като след бомбардировка. Всичко това е съчетано с огромен трафик, задръствания и безкрайни магистрали. Другият град, в който бях, е Агра. Когато пристигнеш в него, една огромна маса от хора се впуска към теб, за да те “отвлече” директно към Тадж Махал. Съвет към туристите - не се доверявайте на никого.

Джайпур е столица на щата Раджайпур. В покрайнините му е Храмът на маймуните - древен и потънал като в забвение сред гора. Там ви следва майка маймунка с няколко малки, които ви протягат ръчички, за да им дадете фъстъци. Крепостта Кумбалгарх, в близост до Удайпур, също е внушителна. Този бастион никога не е превземан в битка. Само монголските армии са успели да го завладеят един път, но чрез отравяне на водата към крепостта.

- Препоръчай ни нещо извън туристическия поток?

- Кхаджурахо е град, който не е познат за повечето туристи. Той обаче е спокоен, с нормален трафик и бедни, но много учтиви хора. В него може да се насладите на храмове с мащаби на едно българско селце. Престоят ми тук беше много интересен. Успях да си запазя място за спане, където освен подслон хазяинът предложи да наблюдавам приготвянето на вечерята в дома му от двете му сестри и майка му. Трапезата беше едно килимче. При влизането ми в т.нар. хол виждах как хората седят на земята, а няколко кучета лежаха в леглото. Домашните любимци са на почит в Индия.

- Как живее един индиец от средната класа?

- За да си представите как живее един обикновен индиец от средно ниво на кастите - той става в 4,00 ч., за да отиде в “близкия” град с автобус. Пътуването му в една посока е към 4 часа. В т.нар. автобус се качват хора, животни, шофьорът слиза за “тоалет” на улицата, пука гуми и ако след тази одисея все още си оцелял, пристигаш на работното си място. Запознах се с момиче, което е медицинска сестра. Работи за 200 долара на месец от 8,00 ч. до 18,00 ч. всеки ден. Връщането й до вкъщи е 5 или 6 часа, защото шофьорът се бори със задръстване от рикши, мотори, автомобили, камиони, камили, коне, волове, тук-тук. Няма животински вид, който да не видиш в Индия. Повечето от тях се използват и за превоз. Преди да замина, си направих и туристическа застраховка, но само при вида на болницата се молиш никога да не ти се наложи да влезеш в нея. За чужденеца този начин на живот е мизерен.

- Пътува ли до град в областта на войнствените сикхи?

- Да, до Армитсар. Точно след него е военната територия на Пакистан. На летището ме посрещна младеж, който имаше дълга оранжева препаска около главата си - знак, че е от религията на сикхите, които се славят с войнственост. В пояса си имаше извит нож, но не беше настроен враждебно. Английският език е на изключително ниско ниво сред по-бедните хора. Отправих се към Златния храм, в който, за да влезеш, трябва да минеш бос през малка рекичка. Така се пречистваш, за да застанеш пред божеството. Интересно беше и посещението ми на т.нар. военни театри. На границата между Индия и Пакистан се разкрива огромен стадион от две части. Едната - в Индия, другата - в Пакистан. На него хиляди души се събират, за да наблюдават марш и смяна на караула от военни от двете страни. Цялото това шоу е изпълнено с музика и национални възгласи. На 200 м от стадиона човек може да види зенитните установки, окопите, батареите (тактическо подразделение от състава на артилерията или ракетните войски - бел. ред.), готови за война. Моят шофьор беше момче, което вече имаше 5 деца - нещо нормално за Индия. Преди години неговите родители са имали ферма, в която отглеждали реколта и животни. Идват обаче войните и се оказва, че една част от земята попада в границите на Пакистан, а друга вече е в Индия. За да запазят индийската си земя, бащата взема по-големите момчета и се премества да живее в покрайнините на града. Майката остава в Пакистан с другите деца, за да могат да запазят имуществото там. Така едно семейство е разделено. Шофьорът ми не беше виждал майка си от десетки години.

- С какво професионално се занимава средностатистическият местен жител в градовете, които ти посети?

- Предимно с търговия в сферата на услугите и в сферата на транспорта - шофьори на “тук-тук” и мотори. Безработицата е огромна. Виждаш хора, живеещи под мостове, по улиците или просто до някое дърво. Доста значимо е присъствието на полиция, военни и пътни полицаи.

- Усещаше ли се осезателно разликата между бедни и богати по тези места?

- Да, в големите градове. Най-вече в Делхи, където ултрамодерни сгради се намират до полусрутени постройки. Реално един турист не може да види най-богатите райони. Те са оградени с внушителни стени и са строго охранявани от военни и полиция. В малките градове е главно средна (за тях) класа.

- Би ли живял в Индия?

- Въпреки че Индия е едно голямо и разнообразно място, което си струва да бъде посетено, определено не бих живял там.