Световната история е изпъстрена с примери, когато лидери, изпаднали в безизходица, започват чистки.

Вождът на Октомврийската революция Владимир Ленин започва своя "червен терор", след атентата срещу него. На 30 август 1918 г. той е на посещение в завод –

защо е бил без охрана

в онази ожесточена атмосфера, не е ясно. Докато произнася реч на импровизирана трибуна, проехтяват изстрели. Лидерът на болшевиките се свлича на земята, потънал в кръв.

Официално е обявено, че срещу вожда е стреляла

Фани Каплан, по-късно обявена за невменяема Мотивите и дали изобщо тя е била стрелецът, са обект на спорове до днес. Заедно с това циркулират версии, че покушението може би е организирано от могъщия шеф на тогавашното ВЧК (Всерусийската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите) Феликс Дзержински.

Ленин е в безсъзнание дни наред, защото единият от куршумите го е улучил във врата,

засядайки точно

под челюстта

Другият е в ръката. Макар че легендарният вожд се възстановява, той е развалина, обречен до края на живота си да е в санаториуми. Въпреки това той иска отмъщение и дни след атентата от болницата праща нареждане: “Необходимо е тайно и спешно да се подготви терорът!”.

Само седмица след опита за убийство директивата е изяснена – врагове са всички, които може би симпатизират на противниците на революцията. Паралелно с това върви масирана пропаганда, че червеният терор е в името на работническата класа, която трябва да бъде защитена от контрареволюционерите. Според американски историци тогава са избити минимум 1,3 млн. души. Други са вкарани в лагери, където в резултат на мъчения или глад по-късно намират смъртта си.