Чаушеску се съмнява в сеизмолозите и инженерите, праща Секуритате да следи тайно всяка тяхна стъпка

Китай предупреждава Букурещ, че втори трус може да е още по-трагичен - подобно на 1976 г. в Тяншан, когато загиват над 240 000 души

У нас загиват Политбюро не се занимава със земетресението. Обсъжда финансова помощ за португалските комунисти и селскостопански брошури

Първоначално в Румъния не вярват, че земетресението на 4 март 1977 г. е природно бедствие, и подозират, че е ядрен взрив. Опасенията се подклаждат от невъзможността на специалистите да разберат каква е причината сеизмичните вълни да се разпространят на такова голямо пространство и да поразят почти цялата страна плюс България, Молдова и Украйна.

Тясното ръководство на румънската комунистическа партия заседава всеки ден по въпроса. Политбюро на ЦК на БКП пък изобщо не обръща никакво внимание на проблема, като оставя всичко в ръцете на Министерския съвет.

Първото заседание след мощния трус, вследствие на който на наша територия загинаха 125 души, е от 8 март. В дневния ред не се усеща драма. Вземат се решения за повишаване на ролята на научно-техническите съюзи, разгледани са резултатите от посещението на българска военна делегация начело с Добри Джуров в Куба. Обсъждат две брошури - “За поврат в развитието на селското стопанство” и “За поврат в развитието на селскостопанското производство”. Информират се за броя на първичните партийни организации в селското стопанство и общинските партийни комитети, но не си казват нито дума за земетресението.

В секретната част на заседанието то също не е споменато. Тогава единственото, което е протоколирано, е, че членовете на Политбюро се запознават с разписка, че

отпуснатите 50 000 долара

помощ за Португалската

комунистическа партия

са предадени

на посланика Ненко Чендов.

От своя страна Министерският съвет решава всички окръзи да установят какви са щетите, а от общинските бюджети да се дадат по 3000 лв. на човек за семействата на загиналите, по 1000 лв. за тежко ранените, по 500 лв. за разрушено жилище и по 200 лв. - за силно повредена покъщнина. Общо са били необходими 6,5 милиона лв. за ремонт и обезщетения.

В същото време в съседна Румъния Николае Чаушеску спешно се е прибрал от посещението си в Нигерия, за да разбере колко са човешките жертви. Истинският брой е пазен в тайна от широката общественост. Разсекретени документи показват, че тази информация се е съхранявала в строго секретни досиета в МВР и не е била съобщена.

На същия 8 март, когато нашето Политбюро обсъжда селското стопанство, Чаушеску се среща със сеизмолози от САЩ, Германия, Югославия, Китай, СССР, Гърция, Турция, Иран, Венецуела. Разговорът обаче не води до преодоляване на опасението, че всъщност става въпрос за ядрена експлозия. Причината за подозрението е, че дори и специалистите

не са могли да обяснят

моделите на движение на

земните пластове под Вранча

и разрушенията на голямо разстояние.

Именно заради това в момента на труса румънските власти не се решават да безпокоят Николае Чаушеску, докато е на държавно посещение в Нигерия. Не са го информирали веднага за акселерограмата на Румънския институт за развитие и научни изследвания в строителството, урбанизма и устойчивото териториално развитие (INCERC). Сеизмолозите и партийните дейци

не са смеели да

му докладват,

защото и те самите не са били наясно.

Но на 5 март той се завръща и обявява извънредно положение. Следват непрекъснати заседания, списъкът с разрушенията е докладван секретно и остава конфиденциален. Включително и година след това, когато са били готови окончателните рапорти.

Интересното е, че данните за материалните загуби в икономиката са били предоставени тогава само на Световната банка, става ясно от конференция, посветена на труса.

Повратна точка в дейностите

на румънските власти е

заседанието на 4 юли 1977 г.,

когато Чаушеску прекратява всички възстановителни работи и нарежда само леки козметични ремонти. Много днешни политици и експерти смятат, че това е причина за изразените наскоро опасения, че ново земетресение ще бъде катастрофално за Букурещ.

Румънският главен инспекторат за извънредни ситуации към МВР след удара от 7,8 по Рихтер в Турция съобщи, че земните пластове край Вранча може да се разместят и да предизвикат разлюляване от 8,1 степен. Това щяло да се равнява на енергия, равна на 1200 пъти над освободената при ядрената бомба над Хирошима. Загиналите може да са над 45 000 души.

Общинският комитет по извънредни ситуации в румънската столица пък излезе с доклад в края на миналата година, според който при подобен трус 23 000 сгради ще претърпят значителни щети. 1000 от тях ще бъдат изцяло или частично срутени.

Бившият директор на сеизмологичния институт професор Георге Мърмуряну заяви, че около 2040 г. се очаква земетресение с магнитуд над 7 по Рихтер с много големи последици - повече от това, което е било на 4 март 1977 г.

Преди 46 години сред полуразрушените сгради са тези на комунистическата партия, правителството, Държавния съвет и кметството. Сериозно пострадала и сградата на Министерството на транспорта и далекосъобщенията, където се помещава

компютърното обслужване

на държавната машина.

Почти целият хардуер е повреден. Всички работещи са евакуирани, след като Чаушеску се е консултирал с китайските си партньори. Те го предупреждават, че може да стане като в Тяншан през 1976 г. Там вторичният трус след земетресението на 26 юли е бил по-опустошителен от първичния. Загиват над 240 хиляди души.

Румънският комунистически лидер вярва на Пекин, но не се доверява на Съветския съюз и на другите соцстрани като България. Нашата помощ е отказана, като приемат само врачански камък за облицовка на партийния дом.

Съветският посланик пък чака три дни за среща с вицепрезидента Маня Мънеску, която да му даде списък с необходимите материали. В същото време хората на Чаушеску се отнасят много по-приятелски към САЩ. Военен самолет с военнополева болница е посрещнат с почести на летището в Букурещ.

Още на 6 март външният министър Джордже Маковеску поискал дългосрочна финансова помощ от Вашингтон, за да запази страната му независимост от Съветския съюз. Американците не само съдействат, но и Геологическият институт на САЩ предупреждава, че от 9 до 12 март земните пластове може да се разтърсят от ново земетресение във Вранча.

Няколко дни специалисти от Ваншингтон проучват всички подробности за строежа и почвата в пострадалите райони. Това според разсекретените документи предизвиква дипломатически спор, Чаушеску не вярва на янките и е принуден да се обърне отново към румънските сеизмолози, към които също не питае особено доверие.

Едновременно сънародниците му се страхуват от вторични трусове и партията започва кампания в медиите за борба с опасенията.

Върхушката се притеснява

да не би те да станат повод

за недоволство и бунт

срещу властта, както и да не би “врагът” да придобие ценни данни за румънската инфраструктура. Засекретяват много от предприетите мерки.

Като например забраняват да се публикува в “Държавен вестник” указа от 22 март 1977 г., с който се въвежда нова карта за сеизмично зониране на Румъния.

В крайна сметка по-голямата част от сградите е само козметично ремонтирана, а по данни на Световната банка щетите са надхвърляли 2 милиарда долара. Но днешните сеизмолози са категорични, че Букурещ не е защитен при ново земетресение от Вранча, областта, която е сеизмично опасна и за България.