Години след абдикацията му се измъчили да ги преместят в зоопарка

Монархът обичал да се забавлява със сивите гиганти Нал и Дамаянти във Врана

В края на ХІХ и началото на ХХ век възстановената България изненадва света с бързия си напредък. Бившата провинция на Османската империя кипи от живот и няма търпение да догони напредналите европейски държави. А вестниците в чужбина, които с изненада пишат за успехите на нашата страна, не пропускат да споменат и нейния владетел - цар Фердинанд.

С блестящо потекло и царствени обноски, той се слави като модерен монарх с най-различни екзотични увлечения. Участва в експедиции из Африка и Южна Америка, занимава се с наука, проявява интерес към техниката - ненапразно Кобургският принц е и

първата царска

особа в света,

която се качва на самолет. Страстен ботаник, ентомолог и филателист, той най-вече бил известен като голям любител на животните.

Почти веднага след като на 25 юни 1887 г. (7 юли по нов стил) Третото Велико Народно събрание го избира за княз на България, през май 1888 г. с негов указ е поставено началото на софийския зоопарк. Той е първият на Балканите и един от най-старите в Европа. За животните били определени 30 декара в рамките на бившата Ботаническа градина между днешните булеварди “Васил Левски” и “Евлоги Георгиев”. В началото там имало само оцелели при лов животни, а скоро след това сбирката започнала редовно да се попълва и с вносни питомци. Но най-ценните екземпляри си живеели направо в двореца “Врана”.

През 1914-а френският вестник Le Petit Journal в броя си от 21 юни показва на заглавна страница гравюра на цар Фердинанд,

забавляващ се с

единия от слоновете,

и закачлив надпис под нея, гласящ: “Забавленията на един владетел”.

“Всички владетели имат свое хоби - пише по този повод френското издание. - Кралят на Англия колекционира пощенски марки, руският цар обича земеделието и с готовност захваща ралото, кралят на Швеция си пада художник, кралят на Италия е сред най-информираните нумизмати, а що се касае до Вилхелм II, всеки знае, че благодарение на разнопосочните си интереси той е едновременно художник, историк, оратор, критик, драматург и музикант.

Но хобито на българския цар Фердинанд е най-оригиналното от всички. То се състои в дресирането на слонове. Царят има в покрайнините на София малък парк, където на свобода живеят четири красиви слона, които му принадлежат. Царят обича да отива там всяка сутрин и да се разтоварва от грижите, като учи слоновете да работят като същински професионални самосвали.”

От време на време царят

се забавлява, канейки в

този импровизиран цирк

чуждестранните представители и организирайки в тяхна чест “гала” представления във въпросния царски зоокът, обособен в имението “Врана”.

Както научаваме от книгата “Български дневници”, съставена от писмата на френския граф Робер дьо Бурбулон, изпращани от нашата страна до майка му и неговата съпруга,

началото на зоологическата

сбирка на величеството

е поставено през 1905 г.

“Зад висока дървена ограда били отглеждани елени, лами, сърни, камили и якове... В имението се развъждали и много фазани и други птици. В езерото с лилиите били пуснати водоплаващи птици - диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди” - свидетелства Бурбулон, който пристига в България заедно с новоизбрания от Великото народно събрание български монарх. Той е назначен от княз Фердинанд за негов личен секретар и по-късно Велик шамбелан на Двора.

Бидейки очевидец на случващото се в царските покои, французинът разказва, че слоновете Нал и Дамаянти били настанени в конюшнята и освен за забавление на царя и неговите отрочета, били

използвани и за

“тежка полска работа,

за изкореняване на стари изсъхнали дървета, за пренасяне на големи камъни, както и били впрягани за оран”.

От един план на главния агроном на двореца “Врана”, съставен през 1939 г., става ясно, че по това време там се отглеждали 411 декара пшеница, 184 декара ръж, 65 декара фий, 125 декара картофи, 40 декара люцерна и разни други култури. А освен това огромна площ била заета и от зеленчукова и овощна градина, както и с насаждения на ягоди и малини.

Едни от най-атрактивните обитатели в двореца били индийските слонове. Там през 1912 г. се появили два слона, внесени от Хамбург, когато били тригодишни. Кръстени на прочутите от индийския епос двама влюбени - Нал и Дамаянти, като домашни любимци те прекарват

в царската резиденция

цели 16 години

Това, че огромните твари са орали царския чифлик, където покрай легендарния парк с екзотични дървесни и растителни видове, в югоизточната част е бил оформен стопански двор с доста декари обработваеми земи, е документирано и на няколко стари фотоса от онова време, запечатали тежкия слонски труд.

Според някои сведения обаче участта на човека, който държи ралото на една от снимките, била тъжна - загинал, стъпкан от огромното мъжко животно. След години, дали заради трагичния инцидент, или се видяло, че грижите за тях са непосилни за персонала, решили все пак да преместят слоновете. И никак не е случайно, че логото на софийския зоопарк представлява слон с корона. Сградата на слонарника в Царската зоологическа градина е по проект на архитект Станиславов и строежът му започва през 1928 г. На 10 юли 1929 г. той е завършен и Нал и Дамаянти се нанасят в новия си дом. Преместването им обаче се оказва нелека задача.

Превозването на

едрогабаритните животни

в ранната утрин на 10 юли 1928 г. се оказало голяма атракция за София. Подготовката траяла цяла нощ. Всъщност женската Дамаянти била кротка по нрав и с нея нямало проблеми, но мъжкарят Нал имал буен характер и обуздаването му било много трудна задача. За него се наложило да построят специална клетка, поставена върху платформа, на чийто под предварително поставили дъски, върху които насипали пръст. Но огромното животно по никакъв начин не искало да влезе в нея. Придърпвали го, подканвали го, но нищо не помагало. Дори цар Борис лично се заел да го увещава - но отново нямало успех. Решили да прибягнат до крайна мярка - поставили му пръстен с остри метални шипове около хобота и придърпвайки с него, най-после

успели да го вкарат

в тясната клетка

После я вдигнали със специално докаран от Министерството на благоустройството кран и здраво я закрепили към ремаркето.

Но тогава изникнал нов проблем - животното било страшно тежко и платформата, закачена за камиона, не помръдвала. Тогава докарали четири тежкотоварни коня унгарска порода, впрегнали ги и така потеглили.

И тъкмо когато изглеждало, че всичко потръгва, кротката Дамаянти надала страшен рев. Тя била толкова привързана към мъжкия, че помислила, че ще я оставят сама. Според разказа на княз Кирил за събитията слоницата започнала да удря с хобота оградата, да я блъска с тяло, докато покривът започнал да пада.

“Не се успокоява, реве с хобота, напира да излезе, разруши половината ограда - разказва князът в последното си интервю от затвора, преди да бъде убит. - Ще стане голяма беля. Един от ветеринарните доктори оправи работата. Куражлия човек. Приближи се до Дамaянти, издебна момента, метна един синджир на вратата и я залости. Завърза здраво синджира, тури две греди на вратата, после сложиха още.

А Дамаянти не спира

да реве, да бие с хобот,

иска да излезе. Разбрах как могат да се обичат животните... Когато закараха с голяма мъка Дамаянти в Зоологическата градина, аз тръгнах с тях. Видях как се спусна към Нал и как двамата започнаха да се галят с хоботите. Природата е велик учител.”

Шествието от “Врана” било необичайна гледка - най-отпред вървяла Дамaянти, съпроводена от ескорт от гледачи. След нея била клетката с Нал и най-отзад бил камионът. Така 12 километра от Врана били изминати за повече от 2 часа; персоналът бил докаран до пълно изтощение.

Преместването на слоновете имало неочаквано продължение. Мъжкарят Нал бил изключително злопаметен и добре запомнил мъчителя си, който му надянал бодливия венец по време на сложната операция по преместването. Това бил високопоставен служител от зоопарка, който също така имал задължението да развежда и чуждестранните делегации. Затова щом го видел да се задава с поредните официални гости, слонът не пропускал да загребе вода от басейна и да я изстреля с хобота си срещу изтупания в парадна униформа служител, като по този начин изкъпвал и него, и делегацията. Тогава служителите на зоологическата градина решили да му изпускат водата преди официални посещения. Но

Нал отново ги надхитрил

и положението станало

още по-нетърпимо

- слонът първо изпускал мощна струя урина и после с нея пръскал обилно чужденците.

Накрая обаче мъжкарят заболял от антракс и се споминал, а неговата благоверна половинка през 1940 г. била задомена за купения от Италия самец на име Паша.

Както е известно, навик на царете е да си подражават един на друг. Всеки гледа да не остане по-назад от другите короновани особи. Разбирайки, че българският владетел притежава слонове, и руският император

Николай II се постарал

да не остане по-назад

В Александровския парк край Санкт Петербург отколе също имало зоопарк, в който се въдели слонове. Един от тях се появил там още през 1896 г., когато бил докаран от Абисиния (дн. Етиопия) като дар на Негово Величество. Друг пък бил подарък от емира на Бухара на император Александър II.

Посещавайки своята резиденция там, добила известност като Царско село, Николай II се разхождал заедно с децата си из имението, придружен от етиопския си питомник. Дори отделял редове за тези събития и в дневника си. „Заведохме с Алексей слона до нашето езеро и се забавлявахме с неговото къпане“, отбелязва например в него императорът.

Слонът обаче скъпо платил за тази привързаност - през 1917 г. също като своя стопанин бил убит от революционерите като символ на монархията!