Експерти: Една и съща монета е родоначалник и на двете валути

През ХVIII век в пътеписа си италиански граф свидетелства, че холандските пари у нас са наричани "левове"

На пръв поглед няма нищо по-изконно българско от националната ни валута. Българският лев изглежда като символ на нашата държавност, защото съдържа в себе си лъва, който освен олицетворение на сила и могъщество, е изобразен и на герба ни. Затова и мнозина приемат, че е съвсем естествено

нашата парична единица

да се нарича “лев”,

което е старинна форма на думата “лъв”.

Вероятно по подобен начин разсъждават и хората, които напоследък се разписват в подкрепа на инициативата на партия “Възраждане” за референдум с искането за запазване на лева до 2043 г.

Проблемът с тази на пръв поглед логична хипотеза обаче е, че тя изобщо не отговаря на истината, а историята на наименованието на нашите пари е много по-сложна и интересна и за ужас на ортодоксалните патриоти е дошла отвън, както много други нововъведения, включително еврото. Нещо повече, логически, ако днес защитаваш лева, всъщност защитаваш долара.

Защо се получава така? Отговорът е много прост – и двете валути са

приемници на стара

нидерландска монета

и произлизат пряко от нея.

Тук на първо място трябва да отбележим един странен факт - на Балканите има още една валута, чието наименование произлиза от същото царствено животно - румънските леи.

При това на български погрешно се е възприело единствено число в женски род (“румънска лея”), изхождайки от множественото “леи”. Въпреки че правилната употреба предполага мъжки род – “румънски леу” (на румънски думата leu е от мъжки род). Или в краен случай на български трябва да бъде от среден род – “румънско леу”, защото при неясен произход на чуждицата думи, завършващи на “-е”, “-и”, “-о” или “-у”, се употребяват в среден род.

Очевидното съвпадение на наименованията на основните парични единици на двете съседни държави съвсем не е случайно. Причината е, че те имат един и същи произход и той

няма нищо общо

с държавния герб

и други национални символи.

“Учудващо е, но става дума за нидерландска монета, която доста се е разпространила при търговията в Леванта и оттам в големи части от Османската империя - разказва пред “24 часа - 168 истории” икономистът Георги Ганев, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет. - Преди години, когато научих този факт, аз също бях доста изненадан. Участвах в един семинар със западни колеги и един белгиец ми каза: “Ама разбира се, че е така. Ти не го ли знаеше?” Очевидно там това е известно. Да не говорим, че дори

нашата дума за пари

не е българска,

защото “пара” си е турска дума.

Самата монета е нидерландски талер, който става много популярен, защото е със стойност, удобна за тогавашните обороти. Холандците започват да секат талери, които наричат “даалдери”. Единият от тях има лъв на гърба и е наречен “льовендаалдер” и оттам впоследствие идват имената и на двете валути - румънската и българската. Другото е, че това е същата дума, от която идва доларът. Със сигурност в българската хералдика никъде

няма по този начин

изобразен лъв

Навремето в герба на Шишман той изглежда доста по-различно. Съществува и един легнал в книгата на Христофор Жефарович. Затова става дума за абсолютно една и съща монета - левът е долар.”

Така се оказва, че и двете национални валути - българската и румънската, са правоприемник на една и съща монета. Причината е, че след Освобождението у нас циркулират много различни парични единици, докато се отсекат първите левове.

Паричното разнообразие било толкова голямо, че не са били рядкост дори монети, сечени в Индия, Тунис и Мароко - звучи странно, но те също били “законно” платежно средство до началото на ХХ век. След Руско-турската война у нас бързо

навлиза и

сребърната

руска рубла

и впоследствие е трябвало доста голямо усилие тя да бъде изтеглена от обращение, което предизвиква и сериозна дефлация.

А другото общо в историята на паричната политика на България и Румъния е, че през 1889 г. те заедно де факто се присъединяват към Латинския валутен съюз. Международната финансова организация, в която освен България и Румъния влизат още Франция, Австро-Унгария, Белгия, Италия, Швейцария, Люксембург, Испания, Гърция, Сърбия, Черна гора, Венецуела, Чили, Папската държава и Сан Марино, е създадена още през 1865 г.

Държавите членки се споразумяват да приравнят националната си валута към стандарт от 4,5 грама сребро или 0,290322 грама злато, като по този начин ги правят взаимозаменяеми.

Съгласно договора монетите на всяка държава членка са били

законно платежно

средство във всяка

държава в Съюза

По този начин още тогава се получава нещо като предтеча на еврото, но при запазване на наименованията на съответните монети и банкноти.

“По повод на искането сега за референдум трябва да кажа, че когато е въведен българският лев, никой не е питал българите дали искат национална валута, или не - коментира проф. Пенчо Пенчев, преподавател по Стопанска история в УНСС. - И когато през 1880 г. излиза законът, с който се въвежда, също не е имало референдум. А тогава по време на обсъждането в Народното събрание каква да е валутата много от народните представители, включително Петко Славейков, казват: “Ние от тази работа не разбираме и е по-добре да я оставим на някои хора, които повече се занимават с търговия”. Когато се приема законът, единственият критерий, който е използван, е как да бъдем приети в Латинския монетен съюз, т.е. да бъдем еднакви с френския франк.

Тогава единствено Стефан Стамболов става и казва: “Абе като ще сме част от Латинския монетен съюз, защо трябва да си правим валутата различна - нека да си се казва франкове и сантими”. Но в крайна сметка решават да се казват лев и стотинка. Всъщност организацията има изисквания само за златно и съответно сребърно съдържание, колкото на нидерландската монета. И румънската лея, мисля, е същата. Иначе ние, макар че спазваме почти всичките изисквания, формално така и не влизаме в този монетен съюз. В онези години има изключително голямо разнообразие на монетите, които се употребяват по нашите земи, но поне в дискусиите в Народното събрание не се споменава какво трябва чисто визуално да има на нашата монета. Много съобщения показват, че има изключително

голямо разнообразие

на монетите

Доларът идва от талер, наистина, но друг е въпросът, че в началото те са били оригинална чешка, бохемска монета, тъй като за първи път е сечена там.”

През ХVII век - Златният век на Нидерландската република, лъвският талер вече започва да се използва широко на Изток.

Според историческите сведения той е бил много разпространен и по българските земи. В своята книга “Нидерландски сребърни монети в българските земи” доц. д-р Красимир Кръстев например пише:

“Любопитно сведение за

предпочитанията на

населението на София

към льовенталерите ни е оставил Джовани Беноля, преминал през нашите земи в периода 1682 – 1683 г. и посетил днешната ни столица на 9 март 1682 г. Той отбелязва, че каруцарите, българи по народност, не желаели да им се заплаща в каква да е валута, а специално в льовенталери, золоти или други едри сребърни монети, като на пътешествениците отнело доста време да си набавят такива от местните сарафи.”

Всъщност тук под наименованиято “золоти” се крият други холандски монети - гулдените или флорините. А според някои сведения льовенталерите били най-използваната западна монета по османските пазари през XVII век.

От книгата на доц. Кръстев стават ясни и други интересни подробности, които имат връзка с българските левове. По нашите земи най-често се срещат талерите с изобразен на реверса голям изправен лъв – гербът на Съединените нидерландски провинции. Именно по тази причина те са наричани льовенталери (на холандски льовендаалдери), т.е. “лъвски талери”. Тези монети на Белгийската конфедерация, както тогава е официалното название на Нидерландия, се появяват още в началото на борбата за независимост на тази държава, избухнала през 1574 г.

Именно

от изображението

на изправен лъв

по тези чужди парични знаци е дошло и наименованието левове, много преди да имаме своя национална валута.

Историческите извори са категорични, че по българските земи тези монети са приети много добре както от християнското, така и от мюсюлманското население, а по разказите на граф Луиджи Марсили, който е пътувал по нашите земи през 1732 г., те стават известни като “левове” (т.е. лъвове) или “арслан гуруш” (лъвски грош).

Освен това съществува мнение, че нидерландските сребърни талери са сечени най-вече заради търговията с Османската империя. В Египет пък същите

льовенталери са наричани

“кучешки пари”,

защото местното население оприличавало изобразения на реверса лъв на куче. По същата причина подобно е названието им и в Америка. Например в английската колония Мериленд те са били известни като “дог”, т.е. куче.

Но освен интересните исторически паралели, които можем да направим за раждането на родната валута, тази не много позната информация ни дава и един по-верен поглед изобщо върху паричната система. А в наши дни парите, емитирани от националните банки, отдавна са преди всичко електронни импулси. Същевременно нахлуват криптовалутите, които не принадлежат на никоя държава. Трето, още с подписването на договора за присъединяването ни към ЕС бе ясно, че имаме ангажимент да приемем и общата европейска валута.

На този фон, да се инатим и да се придържаме към подобни фалшиви “национални ценности”, като името на използваната валута, е не просто анахронизъм, а направо глупост.