В българската средновековна история има много личности, за които знаем обидно малко, но една от тях изпъква със своята загадъчност - Черноризец Храбър. Напоследък историческият сериал “Войната на буквите” по БНТ 1 ни напомни отново за тайнствения книжовник. Без той самият да присъства в него, основната интрига във филма е свързана с мистериозния монах и явно главно на него се разчита за увеличаване на популярността на продукцията.

Сюжетът ни води през бурните времена на X век, когато най-младият български княз Баян се влюбва във внучката на византийския император - Мария. Императорът обещава да му я даде за жена, ако князът му разкрие тайната на непобедимата българска

армия, пазена от

мистериозния монах

Черноризец Храбър.

Разбира се, една художествена творба като въпросната лента е свободна да прави каквито си пожелае интерпретации на историята. Но в случая проблемът е, че изобщо не е сигурно кой се крие в действителност зад неговия образ. Независимо от факта, че вече от цели два века името е познато на учените, за това време не сме се доближили много до истината за автора на “О писменех”.

Най-широко разпространената хипотеза е, че Черноризец Храбър е литературният псевдоним на самия цар Симеон Велики. Тя е въведена в научните среди от Васил Златарски през 1927 г. и оттогава е обект на ожесточени спорове сред историците. Някои от тях я квалифицират като “прекалено романтична гледна точка”, защото липсват ясни доказателства за общи черти между двамата освен общия времеви период, в който вероятно са живели. От друга страна, Черноризец Храбър очевидно е бил не само изключително образован за времето си, но и добре запознат с държавните дела от епохата. Затова за някои той

категорично е човек

от княжеския двор,

получил солидно образование, което само по себе си ни отвежда до цар Симеон I.

Литературният паметник, както и името на нашия книжовник са открити за първи път от руския учен Константин Фьодорович Калайдович преди 200 години.

Първата публикация е в забележителната книга на руския славист “Иоанн, экзарх Болгарский” (Москва, 1824 г.), а Лаврентиевият сборник, поместен в книгата представлява български ръкопис от 1348 г. - от времето на цар Йоан Александър.

Резултат от над десетгодишна проучвателна работа, този труд е важен принос в разработването на началния период на старобългарската литература, а сред публикуваните произведения е и “За буквите”.

“От Моравия центърът на славянската култура се премества в силна, самостоятелна България - пише Калайдович. - Българите са онзи народ, при който могат да бъдат открити паметници на най-старата славянска писменост. Заслуга за това има цар Симеон, “по военни доблести достоен за титлата герой и известен по усърдието си към просветата”.

Липсата на сигурни факти е породила още множество теории за личността зад Черноризец Храбър - някои предполагат, че това е Климент Охридски, други - Наум. Една интересна хипотеза твърди, че всъщност зад названието Черноризец Храбър стои самият св. Константин-Кирил Философ. Това се дължи на факта, че намереният за първи път в Лаврентския сборник препис от 1348 година е кръстен “О писменехь чръноризца храбра”, където “Черноризец Храбър” е написан с малки букви и е в падеж. Това предполага, че заглавието трябва да се тълкува като “За буквите на черноризеца храбри” и “черноризеца храбри” може да е св. Кирил, а авторът на текста - неизвестен.

Всъщност в различни извори, а те са общо около 70, името на паметника е дадено по различни начини: “Черноризец Храбрият отговаря за писанията”, “Легендата за това как св. Кирил е съставил писанията за славяните” и др. Въпреки това тези опции ясно представляват опити на следващите книжовници да дадат на паметника име, което да е по-пълно и категорично да разкрива съдържанието му. Оригиналността на най-краткото име се доказва и от факта, че

именно то се чете

в най-стария извор

- Лаврентиевия сборник.

Според някои изследователи “Храбър” е лично име, такова име се среща по-специално в сръбски паметник от ХVI век. До момента тази гледна точка най-подробно е обоснована в трудовете на акад. Иван Снегаров и проф. Куйо Куев.

В същото време не е ясно обаче защо предполагаемият монах, автор на трактата, използва в случая своето езическо име, а не християнското, дадено му при подстригването. В опит да реши тази дилема акад. Иван Дуйчев приема, че “Храбър” е калка от гръцки и по този начин оригиналното име на автора е Андрей - името, което може да се преведе като “мъжествен, храбър”. Но тази теза

не е получила

широко признание

сред изследователите поради своята изкуственост.

Според други “храбър” е просто прилагателно и се явява като епитет към думата “Черноризец”.

Но във византийските и староцърковнославянските текстове редът на думите обикновено е такъв, че собственото име предхожда определението. Така, ако приемем, че Храбър е името на автора, то заглавието ще гласи “Храбър Черноризец”, а не обратното, както се чете в наличните текстове.

Според редица изследователи (Я. Хануш, И. Гошев, Г. А. Илински) “Храбрият Черноризец” е самият създател на азбуката Константин-Кирил.

Но съществуват и други, по-екзотични предположения, по които още родната историческа наука не се е произнесла окончателно.

Още от деца знаем името на автора на апологичния трактат “Сказание о писменех”, който често се превежда като “Сказание за буквите” или само “За буквите”. Но има някои притеснителни догадки относно името на книжовника.

Проблемът е, че по мнението на проф. Асен Чилингиров и други изследователи то прилича много на това на друг известен средновековен книжовник - Храбан Мавър (Maurus, Hrabanus).

Същият е роден в Майнц и след като се замонашил като бенедиктинец, става абат на манастира във Фулда, в тогавашното Източнофранкско кралство. Със своите произведения той се превръща в една от най-значимите личности на Каролингския ренесанс. Той е живял по-рано - през VIII - IХ век (780 - 856 г.), но някои подозират, че лош превод на неговото име от Maurus - черен, черноризец и Храбан, което лесно би могло да се обърка от средновековните преводачи с българското “храбър” е дал името на непознатия наш книжовник.

На всичкото отгоре преди смъртта си в 856 г. Храбан публикува съчинението на латински: De inventione linguarum - “За произхода на буквите” или “За изобретяването на езиците”, в което излага мнението си

кои според него са

“свещените” езици

и кои азбуки са възникнали първи. Като казва, че еврейските букви са най-стари, той прилага и сравнителни таблици за гръцката, латинската и други азбуки.

Разказва и за тази изнамерена от “философа и космографа Етикус”, родом скит от благородно потекло. “Азбука, която достопочтеният презвитер Йероним Блажени непрестанно разпространявал в свой вариант чак до родината на самия Храбан, понеже възжелал да увеличи известността на тия букви с мощта на своята ученост и трудолюбие”, пише още франкският абат.

Други съвпадения също насочват към прилика между известния в Средновековието

франкски духовник и

нашия книжовник,

но дали това е само оригинална хипотеза, или научен факт, разчитаме бъдещето да покаже. Засега между историците няма консенсус кой е бил истинският автор на основополагащия труд за азбуката ни.