На 28 юни 1970 г. в Ереванската зоологическа градина настава голяма суматоха. Тълпа от посетители наблюдават с любопитство как група работници се опитват да върнат слона Вова в клетката му. Първоначално случващото се изглежда като атракция и нищо не предвещава предстоящата драма. Но дори и днес, след много години, не се знае със сигурност какво всъщност се е случило с добродушния Вова и какво е причинило трагедията, която се е разиграла тогава.

Родното място на слона е Индия. Когато е на една година обаче, той е изпратен в Съветския съюз. Първо слончето получило временно подслон в Ростов на Дон, но през пролетта на 1941 г. става

част от програмата на

Лвовския подвижен цирк

в Украйна. Там го поверили на начинаещия дресьор Иван Шчербан, който го взел за обучение и му дал името Вова.

Когато след няколко месеца започва Втората световна война, животните спешно са разпределени в различни градове на Съветския съюз. В Украйна остава само Вова - той бил вторият по големина слон в СССР и поради гигантските му размери не могли да намерят подходящ камион, за да го транспортират навреме. Германците обаче настъпвали и се наложило животното спешно да бъде евакуирано. За целта извънредно върнали от фронта неговия дресьор Иван, който междувременно бил мобилизиран.

Така двамата се отправили на дълго пътешествие пеша през цяла Украйна в търсене на подходящо убежище. Нямало храна и Вова и Иван - човек и животно - разчитали единствено на подаяния от селяните и войниците.

На една гара странните пътешественици попаднали под обстрел от германски самолети. Слонът сякаш разбрал опасността и внимателно, за да не смаже Иван,

го покрил с масивното си

тяло от картечния огън

на месершмитите. В ужасните условия на война и оскъдица никак не било лесно да се намери нов дом за животното. Но най-накрая, след откази от Москва и други големи градове, през есента на 1941 г. дресьорът и слонът са насочени към Ереван. В арменската столица настанили Вова в зоопарка, който все още бил в процес на изграждане.

Иван трябвало отново да бъде изпратен на фронта, но преди да успее да стигне до Ростов, дошла спешна заповед. В нея пишело, че дресьорът трябва незабавно да се върне в арменската столица, защото слонът не се подчинява на никого. От този момент двамата станали неразделни за десетилетия. Слонът спокойно следвал учителя си навсякъде и бил много нервен, когато той изчезне от полезрението му. Даже

помагал на Иван в

домакинската работа,

пазел складовете, а когато се строяла новата му волиера, помагал на работниците да мъкнат строителни материали. Като бавачка той гледал и двете дъщери на Иван, а децата от квартала често сядали на гърба му да се разхождат из зоопарка. Но когато войната свършила, слонът бил заключен в клетката, тъй като зоологическата градина отворила врати за посетители.

Местните жители, които знаели историята му, силно се привързали към животното и в продължение на цели 30 години и деца, и възрастни масово идвали да му се порадват. Но били години на оскъдица и имало голям проблем с изхранването на слона. Уж животът в съветската държава се подобрявал, но нормите за отглеждане на животни в зоологическите градини така и не се променяли. Дори в цирковете животните били по-добре - движели се повече и били по-сити. Огромният Вова набързо омел тревата около клетката на един хобот разстояние и разчитал за прехраната си само на милостиви посетители. Дажбите обаче нямало как да се увеличат - Ереванската зоологическа градина разполагала със

строго ограничено

количество храна

Накрая от глад миролюбивото животно събрало последни сили, разрушило част от загражденията и отишло да пасе свежа трева на близкия хълм. Неговият верен приятел Иван веднага се притекъл на помощ и започнал ежедневно да го извежда на паша.

И тогава намерили много особен изход от ситуацията. По негласно споразумение решили да не се възстановява оградата, за да може животното понякога да излиза на свобода. Доверието между двамата било толкова голямо, че през годините Иван често го оставял с часове само и после отивал да го прибере. А през годините и хората наоколо свикнали с безобидния гигант. Дори се забавлявали и си помагали взаимно - някои коли закъсвали от прегряване на стръмното място край зоопарка. Тогава Вова се притичвал на помощ и с мощното си тяло побутвал леко закъсалите автомобили. И така в продължение на години всичко си вървяло мирно и тихо, докато не дошъл фаталния 28 юни през 1970 година.

В този ден Вова, както винаги, се изкачил в планината, за да се нахрани, но в обичайното време Иван не дошъл за него - служителите на зоопарка празнували някакво събитие този ден и си спомнили за слона чак по тъмно. Опомняйки се, Иван забързал към Вова, но на връщане, заради тъмнината, не минали по познатия път, а по друг, осветен от електрически лампи.

Явно уплашен и заслепен от силната светлина, слонът започнал да се блъска в стълбовете на лампите. По-късно е изказана версия, че

може да е получил

лек токов удар,

но тогава на никого не му хрумнало това. След като затворил слона в клетката, Иван се върнал при приятелите си. И едва на сутринта се оказало, че Вова отново е избухнал и вече не се подчинява на никого.

А когато работниците се опитали да го завлекат в заграждението с помощта на водоноска, той скъсал тежката верига, завързана за крака му, и започнал да удря с хобота си клетките и оградите с всичка сила. Накрая,

помитайки всичко по пътя

си, тръгнал към изхода

на зоопарка. Работниците решили, че няма нужда да предприемат крайни мерки, защото били убедени, че Вова не е опасен и скоро ще се успокои.

Излизайки от зоологическата градина и озовавайки се на пътя, слонът започнал да тича към колите, което предизвикало естествена паника сред мнозина. Междувременно животното забелязало тролейбус и по стар трудов навик започнало да го бута с глава и за ужас на пътниците заровило чело в задната му част, образувайки лека вдлъбнатина.

Шофьорът на тролейбуса обаче успял да набере скорост и рязко се измъкнал.

При това никой от пътниците не пострадал, но Вова, от разочарование, че не са му дали да си довърши “работата”,

ударил една кола и

счупил бивника си в нея

Наоколо се събрала тълпа от любопитни, но те едва ли подозирали, че животното изпитва страшна болка от травмата и става неконтролируемо и агресивно...

Информацията за избягалия от зоологическата градина слон стигнала до градския съвет на Ереван.

Било решено да се предприемат спешни мерки, особено след като сивият гигант се насочил към железопътния мост и така заплашвал самия център на града.

Единственото нещо, за което градските власти са мислили тогава, е да върнат животното в зоологическата градина възможно най-скоро, за да не навреди на никого.

От съображения за сигурност камиони блокирали всички пътища, водещи към центъра на града и към жилищните райони Нор-Норк и Аван. Ядосаният слон, придружен от огромна тълпа, се втурнал по булевард “Мясникян”. С опасен подход хората се опитали да прогонят беглеца, хвърляйки камъни по него. Ситуацията излязла извън контрол. Опитите на органите на реда да разпръснат тълпата се оказали неуспешни.

Но властите в Ереван дълго време не смеели да предприемат крайни мерки. Било им жал за всеобщия любимец, а и Вова в крайна сметка бил вторият по големина слон на територията на СССР.

Но новината за случилото се за броени минути достигнала до централната власт в Москва. И без много да му мислят,

бездушните чиновници

в столицата

набързо наредили да се спре непокорното животно, независимо от средствата, което по същество означавало смъртна присъда.

Веднага на железопътния мост са разположени въоръжени войници да причакат Вова, за да го убият. Работниците в зоологическата градина направили всичко възможно да разубедят войниците да не стрелят и се опитали на всяка цена да върнат слона в заграждението. Но той вече не се подчинявал дори на Иван, който бил като стъписан и направо не могъл да повярва на случващото се.

Войниците получили заповед и открили стрелба.

Но почти веднага трябвало да я прекратят, тъй като куршумите рикоширали от скалите и можело да наранят някого в огромното множество хора, които зяпали встрани. Все пак 4 - 5 от тях се забили в главата на нещастното животно.

Но то останало на крака и макар сериозно наранено, продължило да буйства.

А същия ден директорът на зоологическата градина Тадевос Еганян се завърнал в Ереван от Германия. По ирония на съдбата там искали да му поднесат специален подарък - инжекторен пистолет, с който

при необходимост да се

приспиват животните

и така временно да се обезвреждат. Но той гордо отказал, защото бил сигурен, че няма да му бъде полезен. Когато научил за случилото се, осъзнал, че сгрешил и решил да върне побеснялото от болка животно в зоопарка с помощта на техника. Междувременно слонът вече бил хукнал към входа на зоологическата градина, но спрял точно пред него, а докаран специално за целта огромен верижен влекач се опитал да го бутне обратно вътре. Започнал истински двубой между слона и машината. Но след няколко удара в краката силата на ранения Вова свършили и той рухнал мъртъв...

Когато слонът се сринал на земята,

покрусеният Иван

паднал в

безсъзнание до него,

а след това лежал дълго време в болницата. В опит да преодолее загубата, година по-късно той лично докарал от Брест нов слон за зоопарка в Ереван. Но много скоро се оказало, че Вова е абсолютно незаменим. Само след няколко години новият слон в пристъп на ярост убил гледача Иван в клетката си.

Дебатът за истинските причини за гнева, обзел Вова, продължава и до днес. Казват, че след аутопсията се оказало, че в бъбреците на слона има камъни, които този ден се раздвижили, причинявайки му ужасна болка.

Според друга версия странното поведение на слона може да се дължи на отсъствието на женската. През 1953 г. от Германия му довеждат приятелка - Тики. Но след 15 години брак Тики се разболява и умира.

С една дума, по време на описаните събития

Вова бил повече

от самотен

Ветеринарни лекари обаче не свързват бяса на слона с неговата самота и смятат, че повреденият бивник е основната причина. В същото време почти всички са съгласни, че поредица от фатални грешки, допуснати по време на операцията по връщането на бунтовника, са довели до трагедията.

Въпреки факта, че много хора са станали свидетели на смъртта на Вова, на следващия ден след инцидента в типичен съветски стил централните вестници съобщават, че “слонът, който избяга от зоологическата градина, е безопасно върнат обратно и в момента е в заграждението си”.

А при липса на достоверни публикации в пресата тази история се превръща в една от легендите на Ереван и през годините жителите на арменската столица я преразказват - всеки по свой начин, така тя постоянно придобива нови и нови легендарни вариации. Но едно нещо е било и остава непроменено в тази история - трогателната любов към един слон и чувството за вина, че трагедията се е случила в техния град.