“Велик е нашият войник” ще е безплатен след 2028 г., възхвалата на България – след 2074 г. Не се полагат хонорари само за официални празници

Около 2300 композитори, текстописци, аранжори и музикални издатели не са си потърсили парите

При всяко изпълнение на “Велик е нашият войник" от духов оркестър, на “Бяла роза” на селски събори и сватби, на “Барът е до морето, а морето е до бара” в дискотеката в Бяла Слатина или пък на химна извън националните празници, където и да е в страната, трябва да се плащат авторски права.

Това отдавна е ясно по закон, но в момента от дружество “Музикаутор”, което обединява композитори, текстописци и издатели на музика, са подели активна кампания най-накрая парите за творците да се събират. Правилото не се спазва и те често са ощетени и не получават всеки път хонорари за възпроизвеждането на хитовете им.

Единствено когато звучат песни на официални държавни и религиозни церемонии не се иска съгласието им и не им се полагат пари. Така

на 3 март или на 6 май

изпълненията са безплатни

Но иначе се дължат авторски права.

“Музиката и текстът на националния химн на България “Мила Родино” са написани през 1885 г. от Цветан Радославов, чиято кончина е през 1931 г. В този смисъл правата върху музиката и текста са погасени и за тях не се събират и разпределят авторски възнаграждения”, пишат от “Музикаутор” в отговор на запитване на “24 часа”.

През годините са създавани много аранжименти по същите музика и текст. Тук се включва и този на Александър Райчев, който се използва най-често. Правата върху него принадлежат на наследниците му до 2074 г., обясняват от организацията.

Но колко точно средства са изплатени на наследниците му за 2022 г., не е ясно. “Информацията за постъпленията е лична и “Музикаутор” няма право да предоставя такава на трети лица”, отговарят оттам.

Организацията е изпратила писмо до Националната асоциация на общините в България с покана да сключат договори за отчети от събития, на които са звучали песни и музика. С уговорката, че става дума за тези, за които не са изтекли 70 години от смъртта на автора, определени по Женевската конвенция. За тях се дължат възнаграждения за права.

Колкото и да изглежда шокиращо, в този списък влиза “Велик е нашият войник”, чийто композитор е учителят по музика Михаил Шекерджиев. Починал е през 1958 г., така че още 5 години наследниците му трябва да вземат пари за изпълнението на марша.

Предшественикът им е бил мобилизиран като редник в 23-и полк на Осма пехотна тунджанска дивизия и участва в Първата световна война. Тогава (през 1916 г.) е написал и бойната песен, която впоследствие става символ на войската. Авторски права за текста се дължат още една година, тъй като поетът и журналист подпоручик Константин Георгиев Попов умира на 16 февруари 1954 г.

Сумата, която получават наследниците, зависи от бюджета на мероприятието. Според изпълнителния директор на “Музикаутор” Иван Димитров ако организацията на събитието струва 5000 лв., за авторски права трябва да се отделят около 150 лв.

Повечето от военните маршове, които звучат по тържествени събрания, събори и празници, са

написани от починали

преди повече от 70 години

Така че за тях не се полагат хонорари. Например композиторът и текстописецът на емблематичния за Видин “Бдинци, лъвове, титани” не са живи съответно от 1918 и 1941 г. Горе-долу същото е положението и с “Един завет” - стиховете са дело на Иван Йончев, който си е отишъл през 1918 г., а музиката - на Иван Шагунов, който умира през 1948 г.

Старият български химн от царско време “Шуми Марица” също не е обект на авторски права. Той е писан от учителя Никола Живков, а последната му редакция е на Иван Вазов. Музиката е преработка на немската “Когато войниците маршируват през града”.

Въпросът обаче не стои така с една от най-често звучащите песни по сватби, кръщенета, събори и партита – “Бяла роза”. Изпълнителката

Славка Калчева сама е

написала хита и затова би

трябвало да взема хонорар

от всяко негово пускане

от диджей или по радиото. Пред “24 часа” тя коментира, че преди време е получила за 12 години общо 1500 лв. от “Музикаутор” и “Профон”. А преди година тя имаше спор с автора на аранжимента Тодор Димитров, който искал хонорар за включването на хита в нов диск, но според нея вече е взел полагаемото се.

“Бяла роза” обаче е само един от по-популярните проблемни хитове. Най-голямата драма е, че никой не знае точния репертоар от песни, които се изпълняват в многобройните села и градове на България от духовите оркестри или са пускани на площада. С телевизиите, радиата и концертите въпросът е уреден, но не и с мероприятията на открито. “Музикаутор” са се обърнали към правителството с молба за лицензиране на събития, в които се изпълняват военни маршове.

Получили са отговор, че повечето от организаторите не са подчинени на ведомството и трябва да си уредят сами въпроса. Няма как да се проследят всички места в страната, в които се пускат поп и рок музика, както и военни маршове, за които не се плащат права. “Ако имахме представа кои са песните и къде се пускат, щяхме да имаме договори с организаторите. Нямаме информация колко и кои са правоносителите, затова се обърнахме към общините. По закон всеки ползвател трябва да изпрати отчет, но невинаги това се случва”, обясняват от “Музикаутор”.

Най-коректни в изплащането на хонорари са телевизиите и радиата. От малко повече от една година дружеството вече има договор с фейсбук и ютюб, които редовно превеждат пари за пуснати български парчета. Затова когато хората се опитват да пуснат клипче от представление на децата си, социалната мрежа го изтрива с мотива, че може да не са собственици на музиката. Иначе тя трябва да плати на “Музикаутор” авторски права.

Организацията, която обединява над 3000 български композитори, автори на текстове, аранжори, техните наследници и музикални издатели, съобщава парадоксалния факт, че около 2300 от всички членове и нечленове, на които дължат, не са потърсили въ знагражденията си. В последния списък, който е съставен към 2 юни 2022 г., са братята Благовест и Светослав Аргирови, Саня Армутлиева, Мария Илиева, Иван Лечев, Шкумбата, наследниците на Панчо Владигеров, Еди и Вили Казасян, на Радой Ралин, както и много други.

Какво се случва с парите на тези, които не са си потърсили правата? Пазят се в продължение на 5 години. Ако за това време не бъдат потърсени, се разпределят по вътрешните правила на сдружението за културни проекти и социални дейности за възрастни автори.

Според последния публикуван отчет на “Музикаутор” за 2021 г. на българските автори са платени 1 445 245 лева, което включва възнаграждения и за членове, и за други. 11 427 257 лева са разпределени за чуждестранен репертоар - сродни дружества и субиздатели. Това прави общо 12 872 502 лева.

Част от изплатените тях са събрани от предишни години. Постъпленията за 2021 г. са 7 765 548 лв., които към момента на отчета още не са били разпределени. Това са авторски права от медии, концерти, търговия и туризъм, театри и други.

168 685 лв. от постъпленията са отишли за посредници, а 1 557 437 лв. са останали в “Музикаутор”, което е 16,4% от сумите за авторски права.

Има и хора, които са отказали писмено “Музикаутор” да събира авторските им права. Близо 2 години Силвия Кацарова нямаше право да изпълнява 7 от най-любимите за публиката свои песни като “Огън от любов”, “Обещай ми любов” и “Бяла въздишка”. Мениджърът Владислав Славов беше откупил правата на текстовете и без негово съгласие тя не можеше да ги пее на концерти. Но на 18 ноември Софийският градски съд реши, че той е нарушил авторските й права и й дължи обезщетение, че без нейно съгласие е издал дискове с песните. Докато течеше делото, Силвия Кацарова и композиторите не можеха да получават хонорари за пускането на тези песни.

Списъкът с отказалите се да получават права чрез “Музикаутор” не е голям. Те сами се грижат да сключат договор с всеки, който възпроизвежда песните им. Такъв е случаят с певеца Крум, който сам пише стиховете на “Не си играй с мен”.

“Музикаутор” обаче не се занимава с хонорарите на изпълнителите и продуцентите. Тях ги обединява “Профон”. В последния публикуван отчет на компанията, който е за 2021 г.,

тя е посочила 7 140 262 лв.

приходи от медии, интернет,

препредаване и публично изпълнение. От изпълнения в чужбина са взели само 2554 лв. Общо разпределените авторски права за същата година са 8 059 340 лв. Наследниците и авторите са взели 71 400 лв., от които 63 800 лв. за артист-изпълнители и 7600 лв. за продуценти.

Творците с договор с “Профон” получават хонорари и от изпълненията си в Русия, САЩ и други държави, колкото и малко да са те. Чрез мониторинг платформата Vericast на BMAT организацията проследява дали репертоарът на даден изпълнител е използван в реклами, или в тв предавания. Но за да бъдат включени изначално, трябва да се регистрират в компанията, да качат в системата за разпознаване рекламния спот, включително с дикторския глас, и да го кръстят с подходящо име. Това е важно да се направи преди стартирането на рекламата, за да бъде разпозната от самото начало.

През 2021 г. фирмата е сключила договори с театри и оперни зали, откъдето също вече постъпват авторски права от изпълнения на песни. През първата година след това са постъпили приходи от сценични театрални постановки в размер на 10 366 лв. За 2022 г. все още няма данни.

Компанията събира възнаграждения за авторски права и при пускане на музика в хотели, заведения, магазини, фитнес зали и други обекти, като им издава лицензи.

Тарифите за творчество са различни за излъчване, за отпечатване на диск, за концерт или за предаване чрез кабелните оператори. За концерти са около 9,4% от приходите.

Най-евтино излиза

фоновата музика - 4,57%

от постъпленията

По данни на сайта statista.com се очаква през 2023 г. приходите от музикално излъчване в България да достигнат $ 5,4 милиона, а от изтеглена музика - $ 298 600. И част от тези пари трябва да бъдат платени за авторски права.