За гостите световният ред по-важен от слагането на ред в шеметните цени

През 90-те години, преди да влезем в интернет, имахме смешка, че ако нещо не го пише в “24 часа”, не се е случило.

Частните телевизии още се учеха, а държавната се развиваше в застой, притисната между политическите полюси.

На 24 октомври 1999 г. гръмко заглавие от Силистра гласи: “Баба пита ХЕИ за прасе”. Пенсионираната лекарка М. Л. изпраща молба до кметската администрация да ѝ разреши да отглежда прасе в банята на апартамента си. Съседите са бесни заради грухтенето и вонята на кочина, но М. Л. опонира, че в общинската наредба за реда и чистотата няма изрична забрана “домашен любимец да бъде прасчо по примера на човешкото съжителство с котки, кучета, канарчета, хамстери и др.”.

В този исторически момент за бабата и нейните съкооператори по-главна тема от тази няма, пък ако ще, в същия ден да е изригнал вулканът Ейяфятлайокутъл.

Какви са темите, които задават политиците от коментарните студиа и

дали са по дневния ред на хората

Решихме да проследим нещата, които ни говориха те в един ден - вторник, 21 февруари.

Прехвърляме сутрешните блокове. Навсякъде водещ анонс е отзвукът от посещението на Джо Байдън в Киев - как летял и пътувал във влак без телефон, но предупредил Путин, че отива в Киев.

Втората по значимост тема е скандалът в ЦИК – говорителят напуска, според ДБ отказът да се записват в отделни колонки резултатите от машините и хартиените бюлетини създава риск от изборни фалшификации.

На трето място са инфлацията и пропуснатата възможност да приемем еврото от 1 януари догодина.

Сутринта студиата са препълнени с експерти, които не изясняват дали и кога ще спре войната, но говорят компетентно.

На всичкото отгоре още в началото на разговорите става ясно, че се очаква изявление на Путин, но какво ще се случи после, не се знае.

В студиото е бившият служебен военен министър Велизар Шаламанов. В унисон с възгледите на ДБ - коалицията, от чиито листи бе и депутат, казва: По отношение на помощта за Украйна България се държи крайно неадекватно в лицето на президента, на служебното правителство и донякъде и на парламента, който не упражняваше достатъчно настойчив контрол, когато работеше.

Кратко интервю с Михаил Ходорковски, бившия руски петролен предприемач и олигарх, който казва: Боли ме, че моята страна Русия участва в тази война.

Онлайн жива връзка с Христо Грозев, който разказва, че не са го допуснали на церемонията за наградите БАФТА заради опасност за останалите там.

Следващите емисии очаквано обезсмислят потока от утринни разсъждения с две новини: едната е, че Путин изкарва Русия от СТАРТ II - Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, а втората, че ЕС призовава своите членове да въоръжават Киев.

Голямото говорене за войната минава в забрава до вечерта, когато коментарно предаване събира четирима политици и бивши министри в балансиран микс на позиции между “ястреби” и “гълъби” - Гергана Паси (Навлизаме в по-непредсказуема фаза на войната), Георги Пирински (Необходимо е да си представим как може да спре тази война), Асен Агов (Тази война може да свърши само когато бъде постигнат справедлив мир - Русия да се изтегли и да плати репарации), Ангел Найденов (България може да си позволи по-активен подход с по-голямо количество боеприпаси, което да бъде предоставено).

Пак в контекста на геополитиката още сутринта в студиото говори Цветан Цветанов, лидер на “Републиканци за България”, и обяснява, че новите санкции по “Магнитски” са свързани както с корупция, така и със зависимостта на България от руската енергетика.

По друга гореща тема - за трафика на нелегалните мигранти, критикува вътрешния министър Иван Демерджиев, който

или работел с грешна информация, или бил управленски немощен

Други експерти в други студиа също се упражняват да търсят вината за наглостта на трафикантите. Финално стигат до повече от видимия извод, че у нас наказанията са смешно малки, а пък без парламент няма как да стигнем Гърция, където за превоз на мигранти българи баща и син ще лежат по 65 години.

Голямо говорене върви и по драмата с изборните протоколи. Една телевизия призовава бившия министър Божидар Божанов, а друга - неизвестен обществен съветник на име Цветелина Пенева. Говорят за “графи”, “купчинки”, “протоколи”, “колонки”… Драмата е далеч от развръзка, но в ефир вече се вади тревожният извод, че ни очакват манипулации на вота. Не казват как ще стават измамите, но ще стават и това е.

Цветозар Томов, който хвърли оставка като говорител на ЦИК, още не дава интервюта, но е цитиран, че решението е абсурдно, опасно и цинично.

Но в студиото е Мартин Димитров от ДБ, който бе депутат и вероятно пак ще е в листите. Смята, че промените, които е направил ЦИК, са скандални. Взема отношение и по въпроса за отложеното ни членство в еврозоната - според него ГЕРБ, ДПС, БСП и “Възраждане” целенасочено са провалили датата 1 януари 2024 г. По въпроса за инфлацията подчертава вината на КЗК.

Шокиращото повишение на цените на стоки и услуги събира нова порция специалисти. Поводът е информация в “24 часа”, цитираща статистически данни. От обясненията на експерти така и не се разбира управлението на Кирил Петков ли ни е докарало инфлацията, или Бойко Борисов е в дъното.

Цените и отложената еврозона коментира и Любомир Каримански, който беше деец на ИТН, а отскоро е в коалиция “Заедно”. По първия въпрос смята, че е необходимо така да бъде променен Законът за защита на потребителите, че те наистина да бъдат защитени като всеки европеец.

Той взема отношение по сеизмичните тревоги - необходимо е да се довърши планът за оценка на сеизмичния риск. Настояваме правителството да намери нужните за целта средства.

Покрай хедлайна върви и букет “човешки” теми: дете от ямболското село Завой, което се покатерило върху необезопасен трафопост на EVN и било ударено от ток, пристигането на първите щъркели, откраднати бутилки алкохол от магазин в Благоевград, отсечени дървета в двора на софийска детска градина, откъртена

плочка със стих на Христо Фотев в Бургас, цените на мартениците, паметната плоча, бележеща гроба на Васил Левски върху паркомясто в София, собственичка на чихуахуа на име Цезар, набита по време на разходка.

Чак в края на един от блоковете виждаме репортаж от началото на церемонията “Златен Хипократ”, на която ще бъдат отличени млади български лекари.

И без пийпълметрия се усеща, че

най-притегателна преди обед на 21 февруари е прогнозата за необичайно

топлото време – единственият проблем, който получава задоволително и изчерпателно експертно обяснение. Нищо че метеорологът в студиото не може да гарантира, че скоро ще ни споходят валежи, и се шегува, че времето вече не е същото: “А едно време какво време имаше!”.

До ранния следобед водещите новини са поизчерпани, включително и скандалът с броенето на бюлетините.

Президентът заявява, че не е редно да се месим на ЦИК и да се насажда недоверие в изборния процес. Очевидно това допълнително засяга обидените от ДБ и в обзорно следобедно коментарно студио на телевизията се явява бившият правосъден министър на кабинета “Петков” Надежда Йорданова от ДБ.

Дори и да е имало капка съмнение, че “градската десница” преувеличава проблема с броенето на гласовете, нейният анализ остава да свети като морски фар в залязващия 21 февруари. Изключително сме обезпокоени, - казва дясната ръка на Христо Иванов - от начина, по който се предвижда да бъдат преброени гласовете на тези избори. Има предпоставки за манипулации, както и риск да бъдат пренебрегнати машинни гласове за сметка на хартиените. Хартиената коалиция заличи всички възможности за правилно отчитане на вота.

Денят преваля, но темата не залязва - обсъждат я журналисти, политолози и криминални психолози в друго следобедно коментарно токшоу наред с речта на Путин и решението на ВКС, че транссексуалните не могат да сменят юридически пола си.

В друго студио по темата по-късно вече това ограничение събира опоненти - адвокат Николай Хаджигенов и политическия наблюдател Кристиян Шкварек. За Хаджигенов решението е “безобразно”. Според Шкварек “един огромен експеримент на Запада е започнал да се пропуква”.

При поднесената по този начин обилна порция от важни и маловажни събития как ли би отговорил зрителят на въпроса: какво се случи на 21 февруари 2023 г.?