Боговете на Африка
Разкъсвани между религиите на нашествениците, хората на Черния континент вярват, че предците им бдят над тях и почитат не божества, а камък, поток или леопард в джунглата
Ритъмът на барабаните в Африка сякаш никога не спира. Дали из джунглите на Конго, саваните на Кения или полупустинните равнини на Буркина Фасо, перкусиите са неизменно част от ежедневието на африканците. Монотонното бумтене е сърдечната честота на континента, местните са свикнали да работят, да се забавляват или да почитат своите божества под непрекъснатия им съпровод.
Танцовият ритуал на народа гере в Кот д‘Ивоар също преминава под неуморния акомпанимент на барабаните. Те бият в своя ритъм, докато посветен човек от племето, облечен в богат на цветове церемониален костюм, се е качил на един от ниските клони на дърво и се готви да започне своя мистичен ритуал пред благоговението на своите съселяни. Маскираният африканец издава няколко пронизителни вика, скача от дървото и започва своя танц. За няколко минути изпадналият в транс танцьор губи земния си вид.
Наблюдателите на този ритуал не могат да вникнат в движенията на изпълняващия го – ръце, крака и торс почти не могат да бъдат различени. Облеклото му донякъде наподобява българските кукерски одежди. Лицето е покрито от красиво изрисувана дървена маска. Основата на костюма обаче е много обемна пола, направена от дълга слама. Тя лети във всички посоки заради наглед произволните движения на танцьора и именно това го прави да изглежда като същество, което не е от този свят. Това е и целта на ритуала - хората от гере вярват, че в тези мигове той вече не е просто човек.
В него се е въплътил някой от десетките духове пазители на общността и на селото. Чрез церемониалния танц те успяват да постигнат хармония със свръхестественото, което обгражда живота им във всеки негов аспект. А страничните наблюдатели успяват да надникнат към нещо, която днес изглежда почти изгубено – историята на старите вярвания на Черния континент. Боговете на Африка.
Танцът на народа гере много добре олицетворява принципите на традиционните африкански религиозни практики, трудно съхранени през столетията нашествия и кръвопролития. Африка е вторият по големина и вторият по население континент на Земята. Там живеят над 1,4 милиарда души. Заради сравнително по-слабото му развитие влиянието на Стария свят върху културата на Черния континент е много силно изразено.
Това именно е причината на тази територия до днес да се води много ожесточена битка за душите на нейните обитатели. През вековете мюсюлмански и християнски мисионери кръстосват саваните, джунглите и пустините в борба за вярата на африканците.
В стремежа си за контрол и подчинение европейските колонизатори от XVIII и XIX век също не спестяват усилия в това да изкоренят „езическите“ обичаи на местното население. Този сблъсък продължава активно и в наши дни.
Целия материал четете в "Космос"
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха