Тя е открита в османските архиви. Там историците не намират никаква информация до великия везир, че смъртната присъда е била изпълнена

Специалистите се надяват в някой от 100-те документа, които са само номерирани, но не и описани, да има някакъв намек къде са костите

Непубликувана до този момент карта на София от 1873 г., правена от французи, показва главните махали и всички гробища, включително и “позорното”, където се смята, че след обесването си е бил заровен първоначално и Васил Левски. Тя е открита наскоро от български учени в османските архиви и хвърля нова светлина върху въпроса къде се намират останките на Апостола.

Парцелът, в който са закопавали осъдените в края на XIX век, е обособен и се намира между днешните ул. “Раковски”, бул. “Мария Луиза”, бул. “Сливница” и митницата до Централната автогара, обяснява проф. Орлин Събев, който е от групата историци, търсещи информация за Левски и България в османските архиви. Това е част от т.нар. квартал “Кюлюците” (от турски “кюлюк” - “прах”, “пепел”), където не е имало жилища, а

са си изхвърляли

боклука и изгорената

пепел от дървата за огрев.

Той е обхващал района между бул. “Васил Левски”, бул. “Дондуков”, бул. “Сливница” и ул. “Раковски”. На “позорното” гробище в миналото са погребвали не само осъдените на смърт, но и починалите от заразни болести, за да ограничат евентуалното разпространение на епидемии.

Схемата, по която ще се търсят останките на Апостола, е изработена от френски картографи за инженерния проект за жп гарата на София. По онова време се строи линията Пловдив - Септември - София и се търси място за станция. Избират същото, на което се намира и в момента, но строителството ѝ е отложено.

Картата, която за разлика от съвременните е ориентирана от юг на север, е първата на предосвобожденска София, която достига до нас. Намерена е от специалистите, които от няколко години изследват османските архиви в Истанбул.

Те се надяват да открият и автентично свидетелство, което да покаже къде е бил погребан впоследствие Апостола, но до този момент удрят на камък. Дори не намират официално съобщение за самото обесване.

“Засега разполагаме само със султанските укази, в които се казва, че Левски е осъден на смърт. Няма последващи документи, с които местният управител да отчете, че е изпълнил присъдата. Логично е да се предположи, че такива е имало, най-малкото Митхад паша, който ръководи София,

трябва да информира

дунавския валия

Ахмед Хамди паша,

а той да изпрати данните на великия везир в Цариград”, обяснява проф. Събев.

Последният материал, над който той работи и все още не е публикуван, е доклад от съдебната комисия, която провежда процеса в София. Датата му е 18 февруари 1873 г. по стар стил, а обесването е било на 6 февруари по тогавашното летоброене. В него е описано кои са комитите и с какви мотиви са осъдени.

“Документът е доста подробен - около 20 - 30 страници. Докато го четях и превеждах, постоянно бях в очакване, че всеки момент ще се спомене, че екзекуцията е била изпълнена, но не открих нищо такова”, добавя историкът. За съжаление, не може да се предположи как е процедирала Османската империя в други подобни случаи, защото досега не е известен нито един такъв казус с осъден на смърт и отчет за изпълнена присъда.

В преведените до момента около 100 документа от османските архиви нищо не се споменава и за погребение или за гроб на Апостола. В по-ранните векове главата на прегрешилия пред султана е била отсичана и изпращана в столицата Цариград като доказателство, че е екзекутиран.

През XIX век вече има специално наказателно законодателство. Обявените от империята за опасни престъпници вече са били обесвани. Чл. 17 от закона от 1858 г. предвижда “Тялото на наказания със смърт, когато не би имал той свои наследници,

предава се за погребение

на народа, на който

той принадлежи”.

В изменение от 1869 г. се казва, че този, който накара друг или сам закопае мъртвец на място, забранено от закона, се осъжда на затвор от 1 до 12 месеца и глоба от 1 до 10 турски лири.

Но Левски е обесен в София, роднините му са в Карлово и не е ясно дали са били известени за екзекуцията. Що се отнася до религиозните водачи, един от тях е поп Тодор, с когото Захари Стоянов и Иван Вазов са говорили за последните минути на Апостола и когото са повикали да го изповяда преди бесилото. Свещеникът е бил архиерейски наместник и настоятел на митрополитската тогава църква “Свети Крал” (днес “Света Неделя”).

Странното е обаче защо духовникът споменава единствено факта, че след обесването Левски е бил закопан в гробището за престъпници. След Освобождението не разказва нищо къде после е препогребан Васил Кунчев.

Участвал ли е

в погребението

и изобщо дали е имало такова? Поп Тодор умира през 1891 г., така че е имало достатъчно време, за да даде свидетелства по въпроса.

Специалистите допускат, че може да се е страхувал да не го подгонят и него за комитетска дейност. Нищо чудно - според разкрита преди две години от османския архив телеграма се съобщава на Високата порта, че са заловили Левски. Тя е от 28 декември 1872 г. Изпратена е от мютесарифа (областния управител - б.р.) на Велико Търново Али бей до Високата порта. “Властите са знаели кой е той и са го издирвали няколко месеца преди обира в Арабаконак и залавянето на Димитър Общи. Били са наясно, че

обикаля от 3 - 4 години,

за да формира комитети

и да подготви народа за въстание”, коментира Виктор Комбов от Карлово, който също беше в екипа историци, работещи по османските архиви.

Документът е свързан с друг, който също споменава за Апостола. Той е от 16 септември 1872 г. Става дума за доклад от дунавския валия Ахмед Хамди паша до великия везир Митхад паша, че във вилаета се създават революционни комитети и Васил Кунчев фигурира като ръководител. Има и имената на някои от председателите в Ловешко и Орханийско.

Именно там е била и снимката на Апостола, която българските изследователи намериха в Истанбул през декември 2020 г.

Тогава обаче не се знаеше каква е тя. Днес проф. Събев вече е проучил как се е появила. До нас не е достигнала оригиналната фотография, която е била приложена към документите на нелегалната организация.

Преснимана е поне в 50 екземпляра, а може би и повече, за да се изпрати до всички окръжия и да се търси баш комитата. Това показва, че Левски е бил добре познат на властите. Според действащата технология снимката се поставя пред апарата и се преснима колкото пъти е необходимо. Копията обаче са по-замазани.

“Оригиналът трябва да е

бил с по-добър контраст.

Намерената преди 2 - 3 години в архива на Истанбул очевидно е с по-лош контраст. Никой не знае къде е първоизточникът. На този етап не е открит”, добавя проф. Събев.

“Турците така и не вдигат голям шум със съдебния процес. Не са отнесли въпроса в Цариград или Русчук, а приключват набързо въпроса в София, който тогава е един провинциален град”, коментира проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет. Само че делото е поверено на високопоставени турци - Али Саид паша е бъдещ главнокомандващ армията след две години. Този факт показва, че са знаели кого са заловили и е косвено признание, че Васил Кунчев е захванал мащабна дейност. Но не са искали европейските дипломати да бъдат скандализирани и всичко е било нарочно потулено.

Историците са обнадеждени, че могат да намерят още данни за Апостола, ровейки се из архивите на Османската империя в Истанбул. Като например неизчистения от 150 години въпрос къде са костите и гробът на Васил Кунчев, след като са изровени от “позорното” гробище.

Версиите са няколко - че двама души, преоблечени като турци, напиват стражата с вино и пренасят трупа от църквата “Света Петка Самарджийска” (до метростанция “Сердика”) в друга църква - “Света Петка стара”, до днешното Министерство на земеделието.

Въпросът обаче е повдигнат доста след Освобождението и затова трудно може да се установи истината. България започва да се интересува от това чак около 1937 г., когато се кани да почете 100-годишнината от рождението на Левски.

“Няма категорични доказателства, защото сведенията са късни. Най-вероятно останките му са пренесени в българското християнско гробище до построената през 20-те години Сметна палата (или МЗХ сега) - коментира проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет. - Там е бил

бостанът на Марийка

Киртошева, която го

дарява да погребват

там сънародниците ѝ.

През 20-те години на XX век то е премахнато, за да издигнат Сметната палата, която днес е Министерство на земеделието.”

На това място е имало църква. Историкът Николай Иванов, който също застъпва тази версия, е предлагал да се разкопае теренът, за да се установи там ли е гробът на Апостола. Засега никой не подема идеята, но изследователят подкрепя версията си с разказите на двама очевидци.

Единият е Стефан Маринов, тогава дете. Заедно с учителя си и приятели отиват при бесилото в деня на обесването (6 февруари по стар стил). Описва Левски с превързана глава и турски дрехи, обут в навуща и цървули. Докато децата стоят там, пристига каруца с двама попове и двама църковни прислужници. Те прочели молитва и натоварили трупа. Видели как е станало опелото и погребението на християнските гробища. Другият очевидец е девойка на около 16 години, която наблюдавала откъм бостаните и попитала свещениците кой е починалият. Те ѝ отвърнали, че е Васил Левски.

Когато през 20-те години на миналия век е строена красивата сграда на МЗХ, намерените кости са предадени на катедрата по антропология, но

по време на

бомбардировките

над София през 1944 г.

са изчезнали.

Има хипотеза, че останките на Апостола лежат под старата църква “Света Петка”, която е в подземието на Софийската митрополия с вход откъм ул. “Съборна”. Но Светият синод няма да позволи да се разбие храмът, за да се установи истината.

Съществуват и други предположения - че Левски е заровен в Карлово или Сопот, или пък че е в църквата “Света Петка Самарджийска”. Последната версия е причина храмът да не бъде сринат през 50-те години, когато са построени сградите на Министерския съвет, ЦУМ и президентството. През 80-те години същата теза подхваща писателят Николай Хайтов.

Той се позовава на спомени на дъщерята на един от участниците - ботевия четник Илия Лазаров Джагаров - Мария Лазарова. Тя разказва на дъщеря си това, което знае от мъжа си - че Левски е препогребан в олтара на църквата. Бележките са публикувани във в. “Мир” през 1937 г., но трябва да се има предвид, че майката умира предната година. Според версията Лазаров заедно с епитропа Христо Хамбарков почерпили стражата и после изнесли трупа в чувал. Софийската митрополия не дава разрешение да се разкопае, но по време на комунизма това вече не важи. Започват археологически проучвания и оттогава е версията, че един от скелетите, които намират, е на Левски. Принадлежал е на мъж, висок около 170 см, като долните му крайници са били вкопани в дупка в олтарната основа. Известен е като скелет номер 95. Археолози спорят с Хайтов, че всъщност костите са от византийския период.

Помощник-ръководителят на разкопките архитект Сава Бобчев обаче е категоричен - това няма как да е вярно. “Не може да се положи тежка зидария върху скелет, без да му се натрошат и разместят кокалите”, твърди той. С този аргумент поддържа тезата, че са на Левски.

В дискусията се намесва редакторът Д. Ризов, който признава, че е прибрал останките в чувал. Питал богослова акад. Иван Гошев какво да прави с тях. Отговорът бил - щом са намерени в абсидата, погребаният би трябвало да е духовно лице. Разговорът бил дочут от проф. Христо Гяуров от Богословския факултет, който ги изнесъл и оттам нататък никой не знае какво е станало с тях.

Други обвиняват Ризов, че е откраднал костите и те не са стигнали до Българската православна църква. Директорът на музея на Светия синод отрича да е получавал на съхранение останки, намерени при църквата “Св. Петка Самарджийска”.

В крайна сметка и тази версия не е приета официално. Голямата дискусия за гроба на Левски се провежда през 80-те години под натиска на Николай Хайтов. Тогава въпросът стига до Централния комитет на БКП и до БАН. Накрая Академията излиза с извода, че няма яснота къде е гробът на Апостола.

Истината е, че паметта за това не е била силна в първите години след Освобождението. Интересното е, че когато сестра му Яна идва в София за откриването на паметника през 1895 г.,

се снима пред него,

но и дума не се

споменава за гроба.

Или тези, които са знаели, са се страхували, макар че след 1878 г. няма особена причина за това, или не са го смятали за важен факт. После България навлиза в труден период, войни, кризи, а след 1944 г. Апостола не е бил толкова важен за БКП. Предпочитали са да наблегнат на Христо Ботев, защото го изкарват социалист.

Днес има надежда най-сетне да се намерят достоверни османски документи, които да сложат край на 150-годишния спор.