Едно от най-известните платна на Кандински бе върнато на наследниците след тежка съдебна битка

Василий решава да се занимава с изкуство едва на 30 г. и се превръща в бащата на абстрактното изкуство

Средновековен замък и барокова църква на малко пазарно градче. Експерименти с цвят и перспектива. Създаване на нов вид живопис. Забележително смела експресия. Това е една от най-великите картини на Василий Кандински – „Мурнау с църква II“. Тя проправя пътя му към абстракцията и е начало на новаторския период на художника.

Картината има дълга и драматична история, а на 1 март ще бъде продадена на търг. Оценява се за рекордните 45 млн. долара. Аукционната къща Sotheby's смята, че е напълно възможно да се продаде за такава сума, защото платното е повече от уникално.

Създадена е през 1910 г. в Германия - преломен момент в кариерата на Кандински. Запечатва самото начало на революционния абстрактен език, който ще бъде в основата на останалата част от кариерата на художника и ще насочи следващото поколение творци към нов път. Изпълнена във впечатляващ мащаб, в почти квадратен формат, предпочитан от авангардните съвременници от Моне до Климт, и с богата палитра от контрастни нюанси.

„Мурнау с църква II“ е една от най-известните картини на Кандински, излизали някога на пазара – посочват от Sotheby's. Тя е с размери около 38 на 42 инча - цветно изображение на църква в германски град. Безценна е за изкуството и затова паричната й стойност е толкова висока. Заради нея и други негови картини от този период, Кандински започва да се нарича

бащата на абстрактното изкуство.

Той е една от най-влиятелните фигури в експресионизма.“

Всъщност в продължение на 70 години платното бе изложено в холандския музей “Ван Абемузеум” в Айндховен. Наследниците на първите му собственици водиха тежка дългогодишна съдебна битка, за да си го върнат. И това се случи едва през септември миналата година.

Еврейската двойка Йохана Маргарете Стърн и Зигберт Самуел Стърн придобиват картината малко след като е пребоядисана. По това време, през 1920 г., семейството било част от културния живот на Берлин, а къщата им била пълна с творби на известни художници. Техни близки приятели били Алберт Айнщайн, Франц Кафка и Томас Ман.

Възходът на нацистката партия обаче слага край на бляскавия им живот. Въпреки че Зигберт умира от естествена смърт през 1935 г., Йохана е принудена да избяга от Германия и да продаде малка част от своята колекция. Другата е разграбена през Втората световна война. Тя успява да стигне до Холандия, но в крайна сметка е

заловена и изпратена в концентрационния лагер “Аушвиц”,

където е убита през 1944 г.

„Мурнау с църква II“ е притежание на музея на изкуствата в Айндховен от 1951 г. Директорът на културния център я купува от еврейския дилър Карл Легат, който работи с Миртил Франк, съпруг на еврейската фотографка Мета Ерлих. И двамата дилъри си сътрудничат с агенцията Mühlmann, която функционира като клирингова къща за експроприирано изкуство в окупираната от Германия Холандия.

Години наред обаче 13-те наследници на семейство Стърн се бориха да си върнат картината на Кандински. Те най-накрая успяха след обжалване на предишно решение, издадено от Комисията по реституции през януари 2018 г. Холандската институция първоначално отхвърли иска с основание, че „не са представени достатъчно факти и обстоятелства, въз основа на които може да се заключи с необходимата степен на правдоподобност, че произведението е престанало да бъде притежание на Зигберт Стърн по време на нацисткия режим“.

Наследниците не се съгласиха с решението и впоследствие заведоха гражданско дело срещу Градския съвет на Айндховен, като поискаха преразглеждане на случая заради нови доказателства. Първоначално Комисията по реституцията

не пожела да върне казуса,

но Градският съвет се съгласи да преразгледа спора, което накара комисията да отвори отново случая.

Ключова находка се оказа пощенска картичка от 1966 г., в която съпругата на Миртил Франк нарича оспорваната картина „нашият Кандински“. Това убеди комисията, че платното принадлежи на наследниците: „Много е вероятно произведението на Кандински да идва от колекцията на Йохана Стърн и е достатъчно правдоподобно тя да е загубила притежание на произведението неволно в резултат на обстоятелства, пряко свързани с нацистки режим.“

През последните години потомците на семейство Стърн се опитват да намерят и други творби от тяхната разграбена колекция. Сега „Мурнау с църква II“ ще бъде продадена на търг, а сумата ще бъде разделена между 13-те наследници. Част от парите ще бъдат използвани за по-нататъшно проучване на съдбата на семейната им колекция.

Реституцията на картината е последното от поредицата решения в Холандия в полза на еврейски семейства, които искат да си върнат ценни предмети, отнети им по време на Холокоста. През 2018 г. Комисията постанови, че картината на Кандински с къщи (1909 г.) трябва да остане в Stedelijk Museum в Амстердам поради „значимото й място“ в музейната колекция от 1940 г. насам. След продължителна съдебна битка обаче, през март 2022 г. творбата беше върната на семейството на първоначалния собственик - колекционерката Ирма Клайн.

Проблемът е, че немалко еврейски семейства се опитват да си върнат произведения на Василий Кандински. Подобен е случаят с платното му

“Картина с коне” от 1909 г.

То е продадено на градския музей в Амстердам под натиска на нацисткия режим.

В края на 2022 г. стана ясно, че друга негова открадната картина е продадена за 400 хил. долара. Министерството на културата на Полша алармира, че ценният акварел „Без название“, създаден през 1928 г., е бил открит на аукцион на Grisebach в Берлин.

Полските власти заявиха, че картината е била открадната от изложба в Националния музей във Варшава през 1984 г. На гърба си платното наистина имало печат оттам. Затова те се противопоставиха на излагането й на търг. Обясниха, че ще предприемат юридически мерки, за да се развали продажбата.

Аукционната къща обаче има своя версия. Собственикът й твърди, че картината е била подарък от художника Кандински за рождения ден на колекционера Ото Ралфс. До 1940 г. се е намирала в северния германски град Брауншвайг. Информацията в каталога показва, че платното се е съхранявало в Националния музей от 1965 до 1983 г., а през 1988 г. е влязло в частна колекция в САЩ. Тогава било закупено от частно лице от галерия „Томас“ в Мюнхен.

През 2019 г. в германския град бе продадено още едно значимо произведение на Кандински.

2,5 млн. евро плати бизнесмен

на аукционна къща “Кетерер кунст“, за да притежава “Стълбище към двореца”. Картината е нарисувана през 1909 г. Тогава художникът живеел в Мюнхен и често посещавал Мурнау, където се намира дворецът. Стълбището към него е изобразено на картината. Около 90 години тя била съхранявана от потомците на холандски журналист, който я купил през 1930 г.

”Става въпрос за картина, свързана с експресивното ранно творчество на Кандински – отбелязаха от аукциона. - “Стълбище към двореца” заема особено място в развитието на съвременното изкуство. Досега толкова голяма сума не бе плащана за картина на Кандински в Германия. Това е рекорд за негова творба в страната.“

Днес платната на Василий Кандински са сред най-скъпите картини на руски творци в света. Всъщност интересното е, че той се отдава на изкуството доста късно в живота си – едва на 30 г.

Роден е през 1866 г. в Москва, в семейството на богат търговец на чай. След 5 години родителите му се развеждат, а Василий е отгледан от леля си в Одеса. Тя го научила да обича изкуствата.

Заради мястото му на раждане всичко го смятат за руснак. Майка му е немкиня от Източна Прусия и от малък той владее перфектно и руски, и немски. Любопитното е, че

прабаба му е тунгуска принцеса от рода Гантимурови,

а баща му е от стар кахтински, тоест бурятски (монголски) род. Биографът Александра Галачина пише: „Кандински е потомък на разбойници от тайгата, сибирски каторжници, монголски князе и богати търговци“.

Баща му подкрепял заниманията на Василий като дете с живопис, пиано и виолончело. Въпреки това той учи право в Москва, участва в етнографска експедиция, по време на която вижда селски домове, сякаш излезли от приказките, и се жени за братовчедка си Анна, с която после се развежда. Тя била много по-възрастна от него и затова връзката им не продължила дълго.

Кандински дълго време нямал професионален интерес към рисуването. Всичко се променя, след като присъства на изложба на импресионисти в Москва. Там разбира, че предметът не е най-важното в живописта. Още няколко събития в живота му го тласкат да учи живопис в Мюнхен. „Немските приказки от детството ми оживяха – споделя Кандински. - Живея в града на изкуствата, значи и в града на приказките.“

Първоначално учи в Художествената академия, но не след дълго прекъсва. През 1901 г. основава групата „Фаланга“, рисува пейзажи в ярки цветове и с внушение чрез резки цветови контрасти. За първото му наистина абстрактно произведение се смята един акварел от 1910 г. – „Без заглавие“.

Така се превръща във водеща фигура на авангардистите и един от основоположниците на абстрактното изкуство. Връща се в Русия, тъй като не може да остане в Германия като руски гражданин заради войната.

Там се жени за 17-годишната Нина Андреева,

но през този период почти не рисува. През 1921 г. отново отива в Германия, става немски гражданин, а Валтер Гропиус го кани във Ваймар да преподава в „Баухаус“.

20-те години на миналия век са престижни за Василий. Тогава той е прочут и хората го харесват. След това обаче тоталитарните режими го забраняват - в Русия като „невъзвращенец“, а нацистите - като художник дегенерат.

Отказва да отиде в САЩ и става френски гражданин през 1939 г., но 5 г. по-късно умира самотен. Стойността на картините му веднага стига милиони. В тях ясно личи руския привкус - с пищния цвят от кубетата на църквите и ярките стари селски къщи. Но чрез естетическата си мисъл Кандински успява да покаже нещо различно на света и творчеството му се превръща в световен новаторски стил.