Историята на импийчмънта започва още от Древна Гърция, където се използва като механизъм за отстраняване на служители, за които се смята, че са действали неправомерно или са злоупотребили с властта си. Съвременната концепция за него може да бъде проследена назад до средновековна Англия, където идеята държавните служители да бъдат подведени под отговорност е формализирана чрез съдебни процедури.
Произходът на понятието “импийчмънт” не е установен със сигурност. Предполага се, че вероятно произлиза от старофренското empeechier и латинската дума impedire, изразяваща
идеята за “впримчване
на краката”
и има аналози в съвременния френски глагол empecher (предотвратявам).
Статистиката сочи, че и в съвременността не липсват примери за откриване на процедури по импийчмънт. Само от 1990 до 2020 г. в света има общо 272 обвинения в 63 държави срещу 132-ма държавни глави. Прави впечатление, че те са най-много в страни от Южна Америка. Донякъде това е и логично, тъй като там са съсредоточени и 40% от държавите с президентска форма на управление.
Латиноамериканските държави са водещи и в процедурите с успешен край. В тази връзка знаково беше отстраняването на Дилма Русеф от президентския пост в Бразилия на 31 август 2016 г. Така освен първата дама, заела поста в страната си, държавникът от български произход се оказа и първата жена в света, подложена на успешен импийчмънт. Наследена на поста от вицепрезидента Мишел Темер, тя беше обвинена за нарушаването на законите за бюджета. Обявена е за виновна и е свалена от власт след гласуване, завършило с 61 на 20 гласа. Но това едва ли е учудило много хората, тъй като най-голямата страна на континента има наистина
богата традиция
в това отношение
През последните стотина години освен Русеф има цели четирима президенти, отстранени по този начин от властта - Жуселину Кубичек, Карлос Лус, Кафе Филю и Фернандо Колор де Мело (подал оставка по време на открита процедура). А заедно с неуспешните - Мишел Темер и Хулио Варгас, броят им е общо 7.
Напоследък за първо място в класацията се бори и Перу, където само през последните три години има цели три успешни процедури - срещу президентите Педро Кастильо, Мартин Вискара и Педро Кучински, като при последните двама те са завършени от втория опит.
В повечето случаи отстраняването на президента не води до
съдебни дела по
повдигнатите обвинения
В САЩ например законодателството дори забранява вмешателството на съда в обвиненията по импийчмънт. Но в някои страни след такава процедура се провеждат и съдебни процеси. Такъв е случаят с генерал Первез Мушараф. Отстраненият президент на Пакистан след напускането на поста е осъден на смърт и само бягството му от страната осуетява изпълнението на присъдата.
През 2019 г. в Украйна присъда от
13 години затвор
получи и друг беглец
- обвиненият в предателство Виктор Янукович. При него след украинската революция от 2014 г. процедурата по импийчмънт, предвидена в Конституцията на Украйна, не беше спазена и той беше наследен на поста от председателя на парламента Александър Турчинов като изпълняващ длъжността.
През 1999 г. членове на Държавната дума, водени от Комунистическата партия на Руската федерация, неуспешно се опитаха да отстранят и президента Борис Елцин по обвинения, свързани с ролята му в руската конституционна криза от 1993 г. и започването на Първата чеченска война. Но усилията за започване на процедура по импийчмънт се провалиха. Накрая след въоръжено противопоставяне Елцин успява да укрепи властта си.
В световен мащаб по осъдени президенти обаче води Южна Корея. Още от създаването на държавата през 1948 г. репутацията на почти всичките й президенти е опетнена по време на мандата им или след пенсионирането им поради корупционни скандали. И макар да има само двама отсранени с импийчмънт, към момента половината от всички живи бивши президенти на страната са в затвора по обвинения, свързани с корупция.