Kолебливите изказвания на президента Румен Радев на международни форуми по отношение на помощта за Украйна, за която има решение на Народното събрание и противопоставянето му на част от санкциите срещу Русия, предизвикаха недоволство и в дневния ред отново влезе понятието импийчмънт.

“Демократична България” ще започнат разговори за предсрочно отстраняване на Румен Радев от президентския пост в следващия парламент, заяви преди няколко дни един от съпредседателите на обединението, Атанас Атанасов. Макар и да не срещна ентусиазъм у коалиционните си партньори, заявката му предизвика определен интерес към процедурата.

Истината е, че възможностите за провеждането й са доста ограничени и у нас това е правено неуспешно само веднъж. Оказва се, че дори в Съединените щати, откъдето терминът "импийчмънт" става популярен в България, чрез тази процедура не е свален нито един държавен глава. Оказва се, че отстраняването на президенти е най-лесно в Южна Америка и Южна Корея.

Според българското законодателство държавният глава

може да бъде

предсрочно

освободен от поста

само при доказани тежки нарушения. Съгласно чл. 103, ал. 1 от конституцията президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията си, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на хипотезите, при които е налице “държавна измяна” и “нарушение на конституцията”.

Тълкувателно решение на

Конституционния съд

преди 3 години също показва, че реализацията на такъв сценарий ще бъде много трудна, тъй като предполага лично разследване срещу действащия държавен глава - нещо почти невъзможно.

У нас Народното събрание и Конституционният съд са двата органа, които имат право да повдигат и разглеждат обвиненията. От тази гледна точка, за да се задейства механизмът в следващия парламент, ще е нужна подписка от 60 депутати. Въпреки това, при евентуално доказване на вината, за да се стигне до отстраняване от висшия пост, ще е необходимо мнозинство от 160 гласа в парламента.

Едва тогава Конституционният съд е длъжен в срок от 1 месец да се произнесе дали пълномощията на държавния глава се прекратяват. През това време на действащия президент се предоставят преписи от всички доказателства и му се осигурява възможност да се защити. За целта в рамките на 15-дневен срок той може да предостави или да поиска събирането на допълнителни доказателства.

В Конституционния съд обвинението се поддържа от представител на парламента, докато президентът може да дава обяснения лично или да бъде представляван от адвокат. Накрая, ако обвинението издържи, съдът се произнася с решение, което трябва да бъде подкрепено от повече от половината съдии - тоест поне 7 от тях.

В допълнение, ако обвинението е било в “държавна измяна”, всички

материали се изпращат

на главния прокурор

Историческа справка сочи, че явлението е достатъчно рядко. Така например до момента у нас е имало само една-единствена процедура по импийчмънт - тази срещу президента Георги Първанов. На 10 март 2010 г. ГЕРБ инициира подписка срещу тогавашния държавен глава. Конкретният повод бе, че според управляващата партия, вицепремиерът Симеон Дянков е бил записан без негово съгласие по време на срещата с Първанов, с което последният е нарушил Конституцията. Тогава, след анализа на стенограмата и

записа от разговора

Първанов-Дянков,

от ГЕРБ обявиха, че е нарушен член 32 - че никой не може да бъде следен, записван и подслушван без съгласието му.

По този повод от партията се допитват чрез медиите как е регламентирано записването на срещи и публикуването на стенограми, иска ли се разрешение от участниците в тях, сред които и дипломати и представители на други държави и какви са гаранциите, че информацията не се използва по субективни и политически користни причини.

В крайна сметка мотивите са подписани от 162-ма народни представители и защитават тезата, че поведението на държавния глава е безпрецедентна проява на незачитане на конституционни норми и принципи. Самият Първанов не коментира публично мотивите по искания импийчмънт. Отказва дори да присъства на обсъжданията в Народното събрание по този повод.

На 31 март 2010 година след повече от пет часа дебати, депутатите в 41-вото НС

отхвърлят проекта

за решение

по искането за импийчмънт срещу президента Георги Първанов със 155 гласа “за”, 72 гласа “против” и нито един “въздържал се”. “За” гласуват от ГЕРБ, Синята коалиция, “Атака” и трима независими депутати. Гласовете “против” са на народните представители от “Коалиция за България” и ДПС. И въпреки, че само 6 гласа не достигат на мнозинството в българския парламент, за да се приеме предложението на ГЕРБ за прекратяване на пълномощията на президента Георги Първанов, то е уникално и остава завинаги в историята.

Според видни наши юристи в настоящата ситуация също е малко вероятно да се стигне до успешна процедура по импийчмънт на Румен Радев.

“Основанията са държавна измама или нарушаване на конституцията, но за тази цел трябва да има специфични доказателства, тоест не всяко нехаресване на мнението на някого, може да бъде основание, защото все пак нали съществува свобода на словото - коментира пред “24 часа-168истории” казуса адвокат Александър Кашъмов. -

Така че дори да не харесваме това, което казва президентът, няма как това да бъде само по себе си основание за провеждане, да не говорим за успешно, на процедура по импийчмънт. Разбира се, няма никакво съмнение, че това е една проблематична позиция, но за държавна измяна трябва да има конкретни доказателства. Разликата е, че компетентната институция не е орган на съдебната власт. Ако съпоставяме сегашния казус с този при Първанов, без съмнение в случая с Радев можем да видим повече основания, защото се касае все пак за официални позиции по външнополитически въпроси в условията на война. И то в контекста на нашето членство в ЕС и на нашите ангажименти в НАТО. Така че става дума за публичен въпрос и ако бъдат събрани доказателства, каквито не съм чул до момента да има, то това би било

по-релевантно, отколкото

беше случаят с Първанов

За мен онзи казус беше по-далеч от основанията за импийчмънт, отколкото е този. Говорим като определение на предметните параметри на импийчмънта. Но кой с какви доказателства разполага и може да покаже и да представи, е съвсем друг въпрос. Разбира се, държавната измяна би могла да се изразява точно в такива действия като заемане на определени проблематични позиции и по външнополитически въпроси. Затова подобен вид действия могат да попаднат в предметния обхват. Друг е въпросът, че не сме чували да има подобни доказателства.”

Според експертите евентуален импийчмънт на действащия президент трудно би преминал успешно и защото няма ясни доказателства той да е надвишил прерогативите си.

“Само преди две години подобно искане за импийчмънт на президента Радев имаше от другата страна - от страна на ГЕРБ и ДПС, когато той подкрепи протестите срещу тях и главния прокурор - смята и адвокат Михаил Екимджиев. - Тогава дежурните говорители на ГЕРБ и ДПС лансираха идеята за импийчмънт, защото той беше подкрепил протестите. От тази гледна точка, това завъртане на перспективата на 180 градуса - оставка на президента да се иска от демократичните сили, ми идва малко множко

и ми се струва

преждевременно

и непремерено. Факт е, че в последните две години е налице една доста дълга парламентарна криза, през която президентът управлява България. И изглежда, това управление му се услажда. Той все повече се доближава до ръба на конституцията, включително с изказването на някои непремерени мнения и позиции, свързани с решения на парламента, с които той е задължил МС да има определена позиция във връзка с войната в Украйна. Факт е, че тя е на ръба на конституцията и че е намеса в прерогативите на парламентарната власт в една парламентарна република, но смятам че потенциалът за диалог, за изясняване на позициите, не е изчерпан.

По отношение на самата процедура е нужно и голямо мнозинство в НС и след това решение на Конституционния съд, което е практически нереалистично. Особено, като се има предвид че президентът има и

сериозни позиции в

Конституционния съд

през неговата квота.

Освен това той като институция, има право да има позиции, които не съвпадат с тези на други институции. Въпросът е дали ще предприеме действия, с които ще опита да бламира решения им. Тогава вече би могло да се твърди, че има такива основания.

Примерно, ако докато липсва парламент, той изрично разпореди на своите служебни министри да бойкотират и да обезсмислят това решение. Ако трябва да ги сравняваме, навремето с Първанов, беше много различно. И двата случая са укорими от гледна точка на авторитета, на престижа на институцията, но според мене и двата са еднакво недостатъчни, за да се стигне до импийчмънт.”

Така или иначе, този въпрос е в ръцете на политиците и провеждането на подобна процедура ще зависи най-вече от резултатите от изборите на 2 април, както и от конфигурациите в бъдещото народно събрание.