Първи стъпки към политическата аристокрация

Някои се възмущават, че богат тате купил на сина си депутатски мандат за рождения ден. Бих ги запитал – а по-добре ли е да му подари ферари? Или ако има щерка - да я зарадва с нови цици? Това е направо вулгарно. Да приветстваме младежите, които са се издигнали над материалните придобивки и предпочитат да служат на своя народ.

Нима е по-добре депутатът да е слуга на някой олигарх?

Той ще изпълнява мръсни поръчки - я ще приватизира атомните централи, я въздуха за дишане. Ама имало политици, които съвсем безплатно са сложени начело на листите от своите партийни лидери? Още по-лошо – такъв политик е слуга на слугата на олигарха. И докато си е пробивал пътя нагоре по партийната йерархия, дявол знае в колко интриги се е забъркал, колко компромиси с младежките идеали е направил. Все едно да си търсиш булка в публичен дом.

Само безкористният подарък от тате може да е изчистен от алчни помисли.

Само той дава възможност на младия човек да запази идеалите си. Ако сега бях студент и ако баща ми беше мултимилионер, бих помолил мама да му подшушне, че като награда за университетската диплома не е зле да ми купи едно челно място в депутатска листа.

По-добре като награда за дипломирането, отколкото като подарък за рождения ден, тъй като депутатството трябва да се заслужи. Имахме доста случаи, в които млади хора получиха мандат и дори евромандат още в първи курс и, естествено, следването им остана на заден план. И докато се сетят криво-ляво да го доизбутат, появиха се едни други, много по-млади кандидати за славата с харвардски дипломи. Не трябва да се слага каруцата пред магарето според мен. Първо завърши образованието, пък после спаси България.

Докато разсъждавах във фейса по темата, един от дебнещите там интелектуалци ми направи забележка, че при мажоритарния вот купуването на мандати ще е много по-евтино, тъй като избирателните райони ще са малки. Уви, май съм станал като Мирча Кришан и краставицата*. Видят ли светлия ми образ, всички се сещат за мажоритарния вот и бързат да ми затворят устата. А в случая изобщо не става дума за това, тъкмо обратното! Мажоритарният вот би принудил младия човек да се съобразява със заръките на своите избиратели, вместо да работи за светли идеали. Слава Богу, че партийно-листовата избирателна система го освобождава от диктата на простолюдието!

Още Платон и Аристотел пишат, че т. нар. “олхокрация”, тоест властта на тълпата, е една от най-лошите форми на управление.

Преди 2 години тълпата излезе на паветата и какво стана?

Не ни приеха ни в Шенген, нито в еврозоната, да не говорим колко струват яйцата. Вместо власт на тълпата двамата антични мислители препоръчват “аристокрацията”, т.е. управление на благородни и просветени наследствени владетели. Това не може да е някой първо поколение олигарх, а неговият син, внук, или най-добре пра-пра-правнук..

Днешният български олигарх е герой на първоначалното натрупване на капитала. Той си е създал лошия навик да прибира всичко, което видят очите му. За някои даже се твърди, че поръчвали убийства. Не вярвам до доказване на противното, но такъв човек не може да бъде безкористен слуга на народа като Левски. Виж, синът му може да се облагороди, стига да е възпитан в частна гимназия и в западен университет, където да се проникне с висшите ценности.

Не е лесно на първото поколение да си откъсне опашката, както казваше Илия Павлов. Младият Майкъл Корлеоне от “Кръстникът” мечтае да е честен и принципен политик, но интересите на семейството го принуждават да изпълни мокра поръчка и от този момент му тръгва все на убийства. Виж, синът му, внукът на Дон Корлеоне, вече е оперен певец.

Благородните политици не се пръкват от първата семка. Спомням си, че през 1990 г. Маргарет Тачър поздрави току-що родената българска демокрация, но в поздрава си предупреди, че трябва да имаме търпение, защото на демокрацията ѝ трябва време. Тогава смятахме, че ще ѝ трябват максимум 5-6 месеца. А ето, минаха 33 г. и вече 2 години го караме без законно избрано правителство.

След 33 години преход е време да осъзнаем, че облагородяването на политиците може да отнеме векове.

Те първо трябва да забравят първоначалното натрупване на капитала. Днешният британски крал Чарлз Трети е съвсем друга порода в сравнение със своя далечен предшественик, Уилям Завоевателя, известен с прякора Копелето. Онзи е направо разбойник. Нахлува в Англия както Путин в Украйна и нагло разграбва всички имоти. И трябва да минат цели 11 века ашладисване на династиите, докато се роди такъв търпелив принц, който

да чака 73 години короната, без да опита поне един преврат.

Така че преходът у нас може да се проточи с векове, но трябва да направим първите стъпки. Не може да чакаме кръвта на депутатите ни да посинее от само себе си. Трябва да разберем, че синовете на богатите са за предпочитане пред забогателите бащи.

Още ирландецът Едмънд Бърк в своето знаменито есе “Размисли върху революцията във Франция” подчертава, че политикът трябва да е освободен от материалните грижи. При управлението на Иван Костов това четиво сложи основите на българския консерватизъм, умните глави го цитираха по-често от Библията, но те тепърва трябваше да забогатяват и затова не бяха чужди на завистта към тези, които ги изпревариха. А според Бърк само човек, който има независими средства и не е принуден да се бори за хляба си, може да пази интересите на държавата.

Лесно му е било да го напише в своя ХVIII век, тъй като по негово време само най-богатите англичани са имали правото да гласуват. Тогава Британия е управлявана от монарха и от лордовете, а простолюдието е чакало по-добрия крал. Чумата на всеобщото избирателно право пристига чак век и половина по-късно и съсипва Британската империя, но ние тук, слава Богу, сме имунизирани от тази съсипия чрез партийнолистовата избирателна система.

Депутатите аристократи са неизбежни, но народът няма търпение, той още тук и сега иска облагородени и пречистени политици, подобни на скъпо малцово уиски, което е отлежавало 100 години в дъбови бъчви. Уви, вместо това получава остър първак от сливова ракия, който трябва да се изхвърли.

Затова нека приветстваме синовете, които получават мандата от тате. Те са първата стъпка към светлото бъдеще.