Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да, познахте. Но защо тогава го правите?!

Наистина всички лекари настръхват, като чуят каква диагноза сте си поставили по прочетеното в интернет и това е грях №1, който не прощават. Повечето медици смятат, че мрежата не е подходяща дори за обща здравна информация, но за такова генерално обобщение, разбира се, не са прави. Еквивалентен дразнител №1 за пациента е, когато на тяхно оплакване - например “Продължава да ме боли” - докторът отговори с “Не е възможно”.

Анкета сред американски медици показва, че всяка шеста среща лекар - пациент е трудна.

Причините за това винаги са някъде в комуникацията, въпреки че и двете страни имат интерес тя да е гладка и ефективна.

Поводите за катастрофите в намеренията могат да бъдат хиляди според участниците в нея, но има типови ситуации, в които натискането на педала на “газта” може да се избегне с двупосочна толерантност.

Ето как обобщава останалите дразнещи неща д-р Райън Грей, бивш хирург във военновъздушните сили на САЩ, който след преминаването в запаса като преподавател помага на студенти по медицина да се подготвят за реалната практика.

Предупрежденията му какви предизвикателства може да очакват в ежедневието всъщност са полезен урок за пациентите какво да избягват да казват при преглед. За номер 1 вече стана ясно. Ето и останалите, които лекарите биха искали да не им казвате.

2. Всичко, което съобщавате, а знаете, че не е 100% вярно. Омаловажаване или преувеличаване на симптомите, начина на живот, нивото на болката или страничните ефекти може да повлияе на преценката за диагнозата и терапията, да причини потенциално предозиране на лекарства или интервенции и обратното.

Д-р Хаус може да каже, че всички пациенти до един лъжат, но мисля, че рациентите понякога просто не виждат вредата в това да не ти кажат нещо маловажно по тяхна преценка, коментира от опита си д-р Грей.

3. Всяка проява на враждебност или сарказъм. Въпреки че повечето хора осъзнават, че лекарите също са хора, някои вярват, че на медиците това не им е позволено. Пациентите трябва да осъзнаят, че лекарите са техни партньори и че агресивното им отношение само ще навреди на общата цел да решат здравословния проблем.

4. Всичко, свързано със здравето, когато срещата е неформална. Лекарите имат право на личен живот. Когато пациентите попаднат на лекари на обществено място, трябва да избягват да търсят медицински съвет. Също като пациентите лекарите не искат да работят, когато са в извънработното време. А реално и няма условия за това.

(Да не говорим колко неуместно може да бъде. Зъболекарка например откровено раказва, че побеснява вътрешно, когато на маса някой “зине да ми показва кой зъб го боли” – бел. авт.)

5. Оплакване от други лекари. Когато пациентите се оплакват от други лекари, това обикновено пали червена лампа в съзнанието на доктора: това може да е конфликтен пациент. В най-добрия случай ще накара лекаря да е мнооого предпазлив. В най-лошия – ще го накара да избегне оплакващия се пациент.

6. Умишлено преувеличаване на страданието. Да, нормално е да очакваме лекарите да проявяват съпричастност, но пациентите трябва да избягват да реагират с прекалена тревожност на дребни инциденти като порязвания, ожулвания или конюнктивит, дава пример д-р Грей.

7. Всяка неуместна молба за “услуга”. Може би като майка ви изглежда логично да помолите педиатъра да “погледне” и другото ви дете, въпреки че сте записали един преглед. Или да поискате по-дълъг болничен за нещо, което изглежда бързопреходно и банално. Недейте. Лекарите не са над законите, нито е редно да искате от тях специално отношение.

Когато лекарат обяснява достъпно и най-сложните медицински състояния, пациентите могат да вземат информирано решение в истинския смисъл на думата.
Когато лекарат обяснява достъпно и най-сложните медицински състояния, пациентите могат да вземат информирано решение в истинския смисъл на думата.
8. Претенция за прекалено обгрижване. Постоянното изискване на направления, прегледи, тестове, изписване на рецепти затруднява лекаря и в крайна сметка пречи да се задълбочи в същинските медицински проблеми на пациента.

9. Безкрайно разпитване или оставяне на големия проблем за накрая. Лекарите бързо стават предпазливи към пациентите, които се появяват със списък от 30 въпроса. Разбира се, нормално е пациентът да пита за своето състояние и предлаганото лечение, но поставянето под съмнение на всяка стъпка от действията на лекаря може да го накара да се отдръпне при първа възможност.

Добър начин наистина да подразните лекар е да изчакате до края на срещата, за да съобщите основното си оплакване на път за изхода. Пациентите винаги трябва първо да повдигат най-належащите си проблеми, за да се гарантира, че получават достатъчно време и внимание, напомня очевидното опитният хирург.

А ето и какво според него лекарите трябва да избягват в контактите с пациентите си.

Базовото номер, за което стана дума в началото, е:

1. Непризнаването на техните усещания за реални с аргумент “Не е възможно”. Когато и двете страни искат по-гладки и ползотворни взоимоотношения, най-важно е доверието. А и пациентът все пак по-добре знае за себе си какво чувства.

2. Да говорят като с колеги - на медицински език. Когато лекарите започнат да говорят със специфични термини или професионален жаргон, пациентите спират да слушат, дразнят се от неразбираемостта или се объркват. Не се изисква особено усилие нещата да бъдат обяснени така, че да бъдат достъпни. Нереалистично е да се очаква пациентите да следват съвети, които не разбират.

3. Заядливост, ирония, пренебрежение. Всяка форма на подигравка руши авторитета на лекаря в очите на пациента. Да си груб, моментално разваля отношенията. Всъщност е двупосочно - важи и за пациента.

4. “Не обръщай внимание”. Успокояването на пациентите без абсолютна увереност, че наистина са в отлично здраве, може да и обидно за пациента, а като цяло е рисково за доктора. Ако се отнасяте така, сякаш притесненията им са тривиални, е малко вероятно пациентите да споделят важна информация с вас в бъдеще, съветва Грей. Липсата на доверие може да застраши здравето на пациента и да се пропусне насочване към ефективно лечение навреме. По-добре е оплакването да се провери по-щателно от нужното, отколкото да се подцени.

5. Непрекъснатото подтикване към бързане. Пациентите имат право на цялото ви внимание, така че трябва да избягвате да изглеждате припрян или да казвате на пациента, че му остават еди-колко си минути - съветва д-р Грей. - Понякога е най-добре просто да мълчите, за да покажете, че наистина слушате. Бързането да отговаряте може да накара пациентите да се почувстват така, сякаш ги прекъсвате или говорите от тяхно име неща, които не мислят.

6. Всичко, започващо с “Разбираш ли ме какво ти казвам?”, може да е токсично за общуването. Никой не обича да признава, че не разбира нещо, така че почти всички пациенти ще отговорят с “Да” дори ако са напълно объркани от очертаните от лекаря перспективи. По-добър подход според д-р Грей може да бъде “Кажи ми със свои думи какво ни/ти предстои да направим”.

7. “При вашата възраст/тегло/увреждане е нормално да имате тези здравословни проблеми”. Казването на нещо подобно предполага липса на интерес към “незначителните” оплаквания на пациентите. Въпреки че тези оплаквания може да изглеждат обикновени за вас, те вероятно са голям проблем за пациента. Минимизиране на притесненията на болния човек и пренебрежителен тон може дори да се тълкуват като подигравка, уточнява преподавателят.

8. “Защо не дойдохте по-рано на преглед?” Да карате пациента си да се чувства виновен и по същество да го обвинявате за “игнориране” на състоянието му, е просто подло, пише в препоръките си към лекарите Грей. Възможно е човекът да е имал безброй причини да отложи, нямал е направление или пари/транспорт/придружител или просто да е отдавал някои дискретни симптоми на умора, притеснение, стрес или нещо друго “банално”.

9. “Ако ти не беше направил еди-какво си, това нямаше да се случи” или “Не знам защо д-р Хикс е казал/предписал/направил това - то е грешно/безполезно”. Д-р Грей е разбрал от опита си: въпреки че може да е вярно, че вашият пациент вероятно нямаше да получи рак на белите дробове, ако не беше пушил по 3 кутии цигари на ден в продължение на 30 години, натякването няма да е от полза за следващите действия. За непродуктивни смята и прибързаните негативни оценки за действията на други колеги. “Аз съм първият, който признава, че всички правим грешки, но обвиняването на вашите колеги не прави нищо друго, освен да добави страх, безпокойство и гняв към настоящата ситуация на вашия пациент. Обсъдете положението първо с колегата, за когто смятате, че е направил нещо нередно. Ако има някакво нарушение, докладвайте го и защитете не само настоящия си пациент, но и всеки бъдещ.”