Трафикът е свързан с миграцията и каналджийството, а запазването на тази тенденция ще има лоши последици особено за България, казва шефът на иранския щаба за борба с наркотиците

- Г-н генерал, вие ръководите иранския щаб за борба с наркотиците, има ли Иран стратегия за борба с наркотрафика?

- Както знаете, Иран поради географското си положение се намира в пряко съседство с един от най-големите световни центрове за производство на наркотици. В своята борба с незаконните дейности, свързани с наркотиците, ние имаме добре балансирана стратегия. Тя включва няколко компонента. Първо, прецизен контрол на граничните пунктове по цялата територия на страната с цел да се противодейства на евентуалното преминаване на наркотични вещества през тези точки. Също така и превенция с цел да се намали търсенето и съответната причинена вреда, както и терапевтична помощ на наркозависимите лица.

- Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате?

- През последните години сред предизвикателствата в тази област можем да поставим химическите прекурсори, които се произвеждат в индустриално развитите страни на Европа и Югоизточна Азия. Тези химикали се докарват в Афганистан и се използват от лабораториите за производство на хероин и метамфетамини. По-късно произвежданите там хероин и метамфетамини се пласират на пазарите за дрога в различните точки по света, най-вече в европейските страни.

Има забележителни измерения в процеса по доставянето на химически прекурсори за лабораториите, произвеждащи синтетични наркотици в Афганистан.

Едрите трафиканти, използвайки методите за пране на пари, инициират пречистването на натрупаните богатства от трафика на химически прекурсори и наркотици и съответно пристъпват към рекламиране и продажба на необходимите първични суровини за производство на хероин и метамфетамин.

В повечето случаи тези едри трафиканти остават неидентифицирани или не попадат под ударите на закона и вкарват в обращение авоарите, придобити от незаконната си дейност в областта на наркотиците, в икономиките на определени държави и по този начин осигуряват нарастването на капитала си.

- Какъв е пътят на тези прекурсори до Афганистан?

- Химическите прекурсори, прикрити под формата на първични суровини, се движат по определени маршрути. Например от Европа през Обединените арабски емирства (ОАЕ) до Афганистан или от Европа през Средна Азия към Афганистан. В случай че прекурсорите идват от Югоизточна Азия, те отново преминават през страни от Персийския залив и накрая пак стигат в Афганистан. Там вече отиват до лабораториите за производство на хероин и метамфетамини. Съседни на Афганистан страни като Иран биват използвани като трасета за транзит.

Увеличената печалба, намаляването на риска за откриване и конфискация на пратките и по-малкият обем на синтетичните наркотици са сред мотивите на производителите на метамфетамин в Афганистан.

- При положение че голяма част от производството на синтетични наркотици от Афганистан е предназначено за европейските пазари, как Европа би могла да противодейства на това?

- Задължително е европейските държави да неутрализират процеса на доставяне и осигуряване на химическите прекурсори за лабораториите за производство на синтетични наркотици в Афганистан. Този конкретен случай може да е и една от областите за сътрудничество между нас и българската страна.

- Как конкретно виждате сътрудничеството между Иран и България в борбата с наркотиците?

- Например вие да ни предоставите информация за пратките с първични химични прекурсори, които се движат в посока от Европа към Азия, за да можем ние да осъществяваме прецизен контрол върху тези пратки по трасето. По този начин ще се пресече отклоняването на химически прокурсори от легалния им производствен цикъл и консумация към нелегалните мрежи и дейности.

Що се отнася до двустранното сътрудничество с България, трябва да подчертая, че съществува голям потенциал за взаимодействие. Миналата година иранска делегация, ръководена от мен, посети София и се срещна и разговаря с високопоставени български авторитети относно борбата с наркотиците и

засилването на двустранното сътрудничество

В тази връзка бих предложил да продължим работата, като експерти от двете страни в преки разговори да обменят мнения и да разискват съществуващите проблеми. Тази тема може да бъде развита и с посещение на българска делегация в Ислямска република Иран. 

- Какви наркотици в момента преобладават в Иран и региона? Например в САЩ правоохранителните органи са изправени пред големия проблем със зависимостта към фентанил и “кристал мет”, като тази тенденция донякъде важи и за Европа.

- Най-често използваните наркотични вещества в Иран са опиум, хероин, морфин, хашиш и “кристал мет”. Ще ви предоставя и статистика за откриваемостта на видовете наркотици в Иран, която може да е интересна за вас. За първото деветмесечие на 2022 година в Иран са открити 15 113 килограма хероин, 10 414 килограма морфин, 397 533 килограма опиум, 58 901 килограма марихуана, 22 791 килограма метамфетамини и 30 163 килограма от други видове наркотици, което е показателно за решителните действия на Иран по пътя на борбата с наркотиците.

Но ще се радвам да ви дам и малко разяснения относно производството на някои от видовете наркотици. Когато подложим на анализ промените, които настъпиха в региона след събитията от 11 септември (атентатите над Търговския център в Ню Йорк през 2001 г.) и установяването на силите на алианса, воден от САЩ в Афганистан, става видима липсата на тотална воля от страна на американците и западните им съюзници да бъде пресечено сеенето и култивирането на наркокултури в тази страна. А това именно бе извор на голяма част от транснационалната организирана престъпност. Присъствието на САЩ в Афганистан по тази конкретна задача, тоест борбата с наркотиците, не само че беше неефективно, но имаше и многозначен обратен ефект.

След идването на американците

производството на видовете наркотици в Афганистан от под 200 тона през 2001 година достигна до около 7000 тона през 2021 г. Това е увеличение с над 60 пъти, а към тези данни трябва да се добави и производството на синтетични вещества (метамфетамини), и то в големи количества.

- Има ли връзка между нелегалната емиграция и трафика на наркотици?

- По принцип съществува близка и неразривна връзка между наркотрафика, каналджийството, нелегалната миграция, тероризма и престъпността. Тези престъпления и ужасяващи деяния не могат да бъдат разграничавани едно от друго. Говоря ви въз основа на точни данни, според които наркотрафикът в граничните райони на Иран е преплетен с нелегалната миграция и каналджийството, престъпноста, тероризма, отвличането на хора и въоръжения бандитизъм. Всичко това води до огромни човешки загуби и материални щети за Ислямска република Иран.

В течение на 30 години нашата страна е претърпяла значителни човешки и ресурсни щети по пътя на борбата с потока на наркотрафика. Вследствие на това 4 хиляди служители на правоохранителните органи на Иран са дали живота си мъченически, а други 13 хиляди са били ранени.

Така също повече от 1 милиард долара от националния бюджет на годишна база се изразходват в области, свързани с борбата с наркотрафика. За голямо съжаление, западните и европейските страни не обръщат изискващото се внимание към отговорностите и ангажиментите си в тази насока.

Европейските държави не трябва да си затварят очите пред тази реалност и трябва да знаят, че това е тенденция, която ще ги изправи пред големи проблеми в бъдеще, разбира се, ако те не подпомогнат Иран в качеството му на челен фронт в тази битка.

- Какъв е капацитетът на Иран за противопоставяне на нелегалните емигранти от Афганистан и наркотрафика, който през Турция минава през България на път към Западна Европа?

- Значимата роля на Иран по отношение на трите негативни явления - нелегалната миграция, наркотрафик и терорирзъм, е неоспорима и европейските авторитети, а и българските власти винаги са я оценявали! Но искам директно да заявя, че

едната похвала не е достатъчна

Повече от 4 милиона афгански бежанци са се установили в Иран и с оглед на сегашната ситуация в Афганистан тенденцията е техният брой да нараства.

Въпреки условията, създадени от едностранните и незаконни санкции на САЩ и ограничените международни помощи, милиони афгански бежанци в Иран, без никаква дискриминация се възползват от безплатните социални, здравни и образователни услуги. Оказваме им тази помощ еднакво като на ирански граждани и всичко това се финансира с вътрешни средства.

Ислямска република Иран въз основа на своите религиозни и морални устои продължава борбата с тези явления. Но е осезаемо, че незаконните американски санкции и присъединяването на западните им съюзници към тях издигат множество пречки по този път и при запазване на тази тенденция това неминуемо ще окаже негативно въздействие върху процеса на предлагане на услуги на бежанците, борбата с наркотиците и възпрепятстването на мигрантската вълна към европейските държави. Разбираемо е, че когато нашите ресурси и потенциал намалеят, то това непременно ще окаже отрицателно въздействие на борбата с горепосочените явления.

Заплахите и предизвикателствата за сигурността като наркотиците, нелегалната миграция и тероризма не са ограничени и сведени до една страна или един регион или пък

борбата с тях не е възможна само с усилията на една държава

Борбата с тези негативни явления изисква общ и координиран удар от страна на всички държави и е необходимо световната общност да спазва ангажиментите си в тази насока, базирани на принципа за колективната отговорност.

Нека се изразя по-ясно, Ислямска република Иран е в първата линия на фронта на борбата със заплахите и предизвикателствата пред сигурността, произтичащи от Афганистан. Основна дестинация на наркотрафика и нелегалната миграция с източник Афганистан е Европа и западните държави.

За голямо съжаление, страните, които се възползват най-много от мерките и усилията на Ислямска република Иран, не само се въздържат от взаимодействие и оказване на помощ на Иран и са занемарили своите отговорности, но дори понякога политизирайки въпроса, чрез селективен подход и позовавайки се на унилатералните и несправедливи санкции на САЩ срещу Иран препречват усилията ни в борбата с наркотиците. И дори пречат за снабдяването с модерна апаратура за откриване на наркотици. Запазването на тази тенденция може да окаже негативни последици за Европа и особено за България като врата между Азия и Европа.