Заради очертаващ се фалит на България княз Фердинанд намалява цивилната си листа с 500 000 лева, заплатите на министрите падат с 1/3, а държавните чиновници 3 месеца работят без пари

Откакто е свободна и независима държава България, незнайно от чия съдба е орисана непрекъснато да тегли заеми. Най-напред това става за изплащане на железопътната линия Русе-Варна, после за развитие на българска промишленост и индустрия, после за новостроящи се железопътни линии и шосета, после за въоръжение на българската армия, после... И така до днес. А по вече наложена традиция в Народното събрание депутати от управляващите партии, обединили се около това да искат пари, за да покриват “дупките” в бюджета, застрашително обявяват, че ако исканията им за заеми не бъдат приети, това ще доведе държавата до икономически колапс. Първите заеми, съобразно политическата конюнктура преди повече от век, са от френски, австрийски и английски банки.

През 1901 година обаче история около теглене на нов държавен заем за рефинансиране на стари, води до оставката на министър-председателя. Тогава начело на правителството е Петко Каравелов. Той за четвърти път оглавява изпълнителната власт в България, а предния път е бил министър-председател само за 4 дни през август 1886 г. – “рекорд”, ненадминат и до днес. От името на правителството Каравелов иска заем от 120 млн. лв., Народното събрание не го гласува и министър-председателят подава оставка. В речта си

той се оправдава с погрешна икономическа политика на старите правителства

Подобни обвинения към предишни управляващи се изричат оттогава, та до днес, независимо дали за служебно, или редовно правителство. Само дето навремето съвременниците на Каравелов и дори княз Фердинанд го определят като “велик държавен мъж”, вярно – след като пада от власт.

По нелепа ирония на историята заемът през 1901 г. е предизвикан от строителството на пътища - тогава железопътни, и превъоръжаване на българската армия. С изплащането, строителството и военната модернизация се занимават шест правителства - на Стефан Стамболов (1887-1894), Константин Стоилов (1894-1899), Димитър Греков (30 януари 1899 - 13 октомври 1899), Тодор Иванчов (1899 - 1901), Рачо Петров (три месеца в началото на 1901 г.) и на Петко Каравелов (от 4 март до края на 1901 г.).

По времето на Стамболов са теглени 5 заема - по два от английската банка на Джон Лъбок, с които държавата откупува жп - линията Русе-Варна и започва строителството на първата държавна жп - линия Цариброд-София-Вакарел-Белово, от Дойче банк, и от австрийската Лендер банк за общо 260 милиона лева. Линията Русе - Варна е откупена със заем 44,5 златни лева - 6 милиона в брой и 38,5 млн. в държавни облигации, изплатими за 33 години. Построени са нови 360 километра железопътни линии и са открити 80 фабрики, които обаче се задължават да произвеждат дадени количества стоки в определен регион. Заемът е обслужван, а от парите, отпуснати от Лендер банк, са останали невзети 16 милиона лева през 1899 г. Обезпечението е с 2 милиона държавни облигации. От тях 875 000 са унищожени от австрийската банка през 1899 г., а с останалите това трябва да стане през 1900 г. Когато обаче Константин Стоилов поема управлението след Ст. Стамболов през 1894 г., в хазната има 34 милиона лева. В края на управлението му те са само 4 млн.

Следващите правителства обаче продължават строителството на железопътни линии, за които както и днес настоява Европа - че как иначе, нали от тук минава най-краткият път за Азия.

А пари в хазната няма

През 1898 г. правителството на Стоилов тегли нов заем, за да строи жп - линиите Перник-Радомир, София-Г. Оряховица-Каспичан и успоредна на Барон-Хиршовата жп-линия Белово-Любимец, защото по нея таксите, които плаща България, били много скъпи, с отсечките Чирпан-Нова Загора и Ямбол-Бургас, На 7 и 8 декември 1898 г. в Народното събрание е прието искането на правителството за 5% заем от 290 млн. лв. за отдаване под наем на Компанията за експлоатация на Източните железници и жп - линията Чирпан-Нова Загора. Великите сили обаче се противопоставят на нейното строителство, кабинетът на Стоилов пада, а концесионерите започват да си търсят парите и да съдят държавата за загуби. Оказва се, че

километър железопътна линия у нас тогава струва 60 000 златни лева - доста повече, отколкото в Европа

Наследилото Стоиловото правителство на Димитър Греков сключва заем с Българския синдикат в Париж в края на март 1899 г. за 260 млн. с 5 % лихва и 89,5% емисия, което значи на всеки сто лева да се получават 89,50, а 11,50 лв. да остават в банките. Самият Български синдикат пък не е нищо повече от обединение на двете големи банки, кредиторки на България, Банк дьо Пари е де Пей Ба (Париба) и Дойче банк. Водещата е Париба, която стриктно държи страната ни да спазва точно правилата на световната заемна политика и в договорите определя какъв да е залогът срещу отпуснатите пари. Така страната ни като гаранция поставя приходи от данъци, от железопътните линии и пристанищата в Бургас и Варна, за строителството на които е теглило заем правителството на Стефан Стамболов, но все още не са довършени. Със заем от 260 млн. лева се финансират всички 6-процентни предишни заеми и се обръщат в 5-процентни, като логиката на българските тогавашни икономисти е, че след като това стане, то

България хем временно ще “изчисти” старите си заеми, хем срещу единия процент разлика ще получи пари

Предишните 6-процентни заеми са за общо 201 млн. лв. и в хазната като свежи пари от сложните икономически еквилибристики и добавки трябва да влязат 27,6 млн. лева. Предстоят обаче големи плащания на вноски по старите заеми и се оказва, че с 27,6 млн. лева нищо от предвиденото не може да се свърши.

Правителството на Константин Стоилов се е опитало да разсрочи изплащането на траншовете вместо за 4 за 10 години, но “Париба” и Дойче банк са отказали.

За финансовите трудности на България много добре се знае и в Париж и оттам заявяват на Тодор Иванчов, че Синдикатът няма да има нищо против, ако финансовият му министър влезе в преговори с Банк дьо Пари е де Пей Ба и сключи с нея някаква финансова сделка, което си значи нов заем.

През септември 1899 г. Синдикатът иска да преобразува Българската народна банка в анонимно дружество, като организира и френско-немски контрол над българските финанси, защото България е забавила плащанията си. В допълнение се предлага в това дружество българското правителство да участва с 50 на сто капитал, променен впоследствие на 33 на сто. Този финансов крах е избягнат, след като за повече от седмица се спират всякакви плащания на касите на банката у нас. В нея само се внасят пари, които веднага се превеждат в Париж.

Казано от Каравелов в Народното събрание по време на последния му министър-председателски мандат от 20 февруари до 21 декември 1901 година:

"На мене се е падало когато дохождам начело на управлението да вземам голяма лопата и да рина чужди боклуци."

"Аз бих желал все таки да няма толкова лицемерие в нашите речи."

"Никаква аристокрация в България не желая да се образува - за мене няма привилегии, който и да бъде."

"Който аргументира само с доводите какво ще каже народът, той не е държавен деец. Такъв трябва да се хване за ухото и да го изкараш вън, да не заседава тук."

"Едно е жалко, че хазната действително няма пари и нашите бирници са длъжни да притискат населението за пари."

Когато на власт идва правителството на Петко Каравелов, държавната хазна е празна, а

неотложните плащания

по външния дълг застрашават финансовата стабилност на България

Правителството вече е получило предупреждение от Париж, че ако не плати поредния транш, то не само кредиторите щели да дойдат насила да съберат вземанията си, но и България повече не можела да разчита на кредити. Петко Каравелов започва преговори за нов заем от 120 млн. лева. Той се надява да бъде изплатен за 4 години. Като първа стъпка се минава в строг режим на икономии. Правителството си поставя за задача да събере около 40 млн. лв. данъци от 1901 и закъснели от предходни години. Увеличават се както броят, така и размерът на налозите. Въвежда се отмененият преди няколко години десятък, въвежда се нов данък за “земните произведения”, а българинът плаща и заради това, че отглежда овце, кози и прасета. Ограничават се печалбите на търговци и индустриалци, в резултат на което зачестяват фалитите. Ограничава се търговията с най-необходимите стоки.

Свиват се пенсиите и заплатите, като на министрите са намалени с 1/3

Дори и княз Фердинанд доброволно се отказва от 500 000 лв. от годишната си цивилна листа. Според Търновската конституция тя е 600 000 лева, но князът никога не е спазвал този “таван”, а е бил над него.

От повика за икономии най-пострадали се оказват държавните чиновници, които от май до октомври получават от 40 до 60 на сто от възнагражденията си. През есента се оказва че не са получили по повече от 2 заплати. Тогава пък правителството решава да не им се изплатят не само те, ами и заплатата за ноември. Последната надежда е, че годината ще е плодородна и ще се произведе много повече селскостопанска продукция, данъците от която също ще влязат в хазната. Логично нараства и броят на финансовите инспектори в цялата страна. Оказва се обаче, че всички тези мерки не помагат - за транша по дълга трябват 10 млн. лева, които ги няма.

България е на ръба на банкрута

Синдикатът в Париж решава да отпусне заема, но срещу въвеждане на монопол и бандероли върху българските тютюни, които се контролират от Париж, където трябва да отиват и печалбите от продажбите. Това е идея на Службата на френския делегат за наблюдение на обслужването на заемите, която е открита в София с усилията на двореца и външните министерства на България и Франция. Правителството на Петко Каравелов се съгласява и на това, само и само да не изпадне държавата във фалит. През септември 1901 г. външният министър Стоян Данев подписва предварителните условия на заема за 120 млн. лв.

В края на ноември той се обсъжда в Народното събрание. Пренията продължават близо две седмици. В гласуването на 11 декември от 165 депутати 79 са против, 76 са “за”, 6 се въздържат, а 4 отсъстват.

Като акт на достойнство, че предложението му не е прието, Петко Каравелов подава оставка.

След преброяването става ясно, че против са гласували 4-ма депутати от неговата Демократическа партия начело с Найчо Цанов. Това е началото на разцеплението на тази партия.

На министър-председателския пост го наследява Стоян Данев. Той обаче има подкрепата само на 25 депутати, но е назначен с княжески указ и до края на годината в българския парламент се водят препирни дали според Търновската конституция може да управлява с княжеска благословия, но без подкрепата на парламента. Накрая се решава, че щом е решил Фердинанд, то може.

На 7 юни 1902 г. Стоян Данев подписва заема, заради който Петко Каравелов е подал оставка. Данев е министър-председател три пъти до 1903 и още веднъж през 1913 година.

Просветления на депутатската мисъл през 1901 г.

(правописът е запазен)

"Много чудно нещо: образува се в България дружество, което искат да ни го представят, че е българско, а то се състои от чужденци и акциите ще се предават и парите ще внасят в Париж. Излиза като че Париж е станал български град."

депутатът Х. Филипов

"Странно впечатление ми прави обстоятелството, че тези банки, които днеска ни предлагат заем с тежки условия, същевременно, както туй писаха някои вестници, имали желание да учредят една своя Френско-българска банка, която да ни раздава пари: същите банки като ни налагат тежки условия, казват ни, че не могат на по-изгодни условия да ни дадат заем, защото както и министрите имаха смелостта да ни нарекат, били сме батакчийска страна, а пък същите тези банки, когато въпросът не е за заем, а за Френско-българска банка, не казват, че България е батакчийска страна, а съвсем друго говорят."

пак той

"Г-н Люцканов казва, че монополът ще повдигне нашата индустрия, защото, казва, чужденците са, които ще ни направят всичко. Ние досега, казва, нищо не сме направили и чужденците трябва да дойдат и да направят. Вярно е. Ако говорим така, аз пръв ще направя предложение да си вземем и по един чужденец министър."

социалистът Георги Кирков

"Казаха ни да намалим заплатите; казаха ни да увеличим някои данъци. Аз не съм против едното, нито против другото; обаче, аз ви заявявам отсега, че не е лесно току-тъй да се говори: намалете бюджета... Тези съкращения, които можехме да направим, ние ги направихме, ние дадохме доказателства за съкращения, но и намаленията имат своята граница."

министър М. Сарафов

"Нашият износ спадна почти наполовина, и вие самички, които живеете между народа, знаете, че последните години не бяха добри, бяха нещастни. От страната се изнасяха пари, без да можем да ги наваксаме с стойността на изнесени наши произведения."

пак той