Прославян десетилетия като шампион, шахматният гений изпада в психическа нестабилност

От средата на ХХ век надпреварата между двете световни свръхсили САЩ и СССР във всички области е в разгара си – на Земята, в Космоса, в науката, в модата, музиката и най-вече за сърцата и умовете на хората. Но точно в интелекта сякаш отвъд океана изостават. Съветската шахматна школа отдавна е превзела световните върхове в този спорт и не само бълва непобедими гросмайстори, а и диктува правилата в древната игра.

Москва се отнася с обидно

пренебрежение към САЩ,

които нямат солидни традиции и не могат изобщо да окажат съпротива на тоталното съветско надмощие в тази област. След Втората световна война СССР тотално доминира на световните първенства и парадира с ненадминатия си рекорд като доказателство за интелектуалното превъзходство над „империалистическия“ Запад.

Но през 1972 г. САЩ, изглежда, са намерили скрито оръжие, което ще детронира Съветите: юношеския шампион по шахмат Робърт Джеймс Фишер. Някои казват, че никога не е имало толкова велик шахматист като него. И до ден днешен неговите партии се изучават, а навремето е оприличаван на компютър без забележими слабости или, както го описва един руски гросмайстор, като „Ахил без ахилесова пета“. Точно затова Фишер се превръща в тайното оръжие на САЩ в годините на Студената война. Но въпреки легендарния си статут в аналите на шахматната история, той има хаотичен и тревожен вътрешен живот.

Както гениалността, така и умственото разстройство на Фишер могат да бъдат проследени до детството му. Роден през 1943 г., той е потомък на двама невероятно интелигентни хора. Майка му, Реджина Фишер, е еврейка, владееща шест езика и с докторска степен по медицина. Смята се, че Боби Фишер се ражда от афера между нея, докато е била омъжена за Ханс-Герхард Фишер, и известен еврейски унгарски учен на име Пол Немени. Немени пише важен учебник по механика и за известно време дори работи със сина на Алберт Айнщайн, Ханс-Алберт Айнщайн, в неговата лаборатория по хидрология в Университета на Айова.

Отгледан само от майка си, още от дете Боби се отдава изцяло на шаха и е решен да стане световен шампион. Неговият приятел от детството му, Алън Кауфман, го описва така: “Боби беше шахматен сюнгер. Влизаше в стая, където имаше шахматисти, оглеждаше се наоколо, грабваше всички шахматни книги, сядаше и просто ги поглъщаше една след друга. И запомняше всичко.” През март 1956 г. шахматен клуб от Уест Ориндж, Ню Джърси, води Фишер на обиколка в Куба. Там той дава

сеанс на 12 дъски

едновременно

при демонстрация в шахматния клуб “Капабланка” в Хавана, спечелвайки десет партии и две равенства.

На 13-годишна възраст той става шампион на САЩ по шах за юноши. Тогава играе и срещу най-добрите шахматисти в Откритото първенство на САЩ, където неговата зашеметяваща партия срещу международния майстор Доналд Бърн за първи път го поставя сред великите. Фишер печели мача, като жертва дамата си, за да започне атака - победа, възхвалявана като една от

“най-добрите в историята

на шахматните чудеса”

На 14 години той става най-младият шампион на САЩ в историята, а на 15-годишна възраст Фишер се утвърждава като най-голямото чудо в шахматния свят, като става най-младият гросмайстор в историята.

Останал без конкуренция в родината си, той търси признание в чужбина и особено сред най-добрите – гросмайсторите в СССР. И наистина е поканен там, но поканата пристига твърде късно, а и майка му не може да си позволи скъпите билети за пътуването. Въпреки това желанието на Фишер да играе в Съветите е изпълнено през следващата година, когато продуцентите на игралното шоу I've Got A Secret му дават два двупосочни билета до Москва.

През 1958 г. майка му, която винаги е подкрепяла усилията на сина си, пише директно на съветския лидер Никита Хрушчов, който след това кани Фишер да се състезава на Световния младежки и студентски фестивал. В съветската столица младият американец настоява да бъде отведен в Централния шахматен клуб, където играе срещу двама от най-добрите младежи на СССР и ги побеждава във всички партии. Той обаче има по-висока цел - да се изправи срещу световния шампион Михаил Ботвиник. И когато му отказват, изпада в ярост. Пред домакините той заявява на английски, че му е писнало от “тези руски свине”. А когато руснаците прихващат негова пощенска картичка, изпратена до Ню Йорк, в която е написал: “Не харесвам руското гостоприемство и самите хора” му е отказано удължаване на визата. От този момент бойните линии между Боби и Съветския съюз са очертани.

За да се концентрира изцяло върху шаха, Фишер напуска гимназията на 16-годишна възраст. Твърди, че всичко останало го разсейва. Въпреки че шахматните му способности се подобряват непрекъснато, той става все по-изолиран, в същото време

психическото му здраве

бавно се изплъзва

По това време евреинът Фишер започва да бълва множество антисемитски коментари в пресата. В интервю от 1962 г. за Harper's Magazine, например, той заявява, че има “твърде много евреи в шаха. Изглежда са отнели класата на играта, а и не се обличат много добре, нали знаете. Ето това не ми харесва”. Подобно е и отношението му към слабия пол. Според него жените не трябва да бъдат допускани в шахматни клубове, защото ги превръщат в “лудница”. “Всички жени са слаби. Те са глупави в сравнение с мъжете - казва Фишер в интервю. - Нали знаете, че те не трябва да играят шах, защото са като начинаещи - губят всеки мач срещу мъж. Няма жена играч в света, на която да не мога да си дам конете и въпреки това да победя.”

От 1957 до 1967 г. Фишер печели осем първенства на САЩ, като постига и единствения перфектен резултат в историята на турнира (11 - 0) през 1963 - 64 г. Самият руски гросмайстор Александър Котов хвали уменията на Фишер: “безгрешна техника в ендшпила на 19-годишна възраст е нещо рядко”.

А през 1962 г. на Шахматната олимпиада във Варна американският вундеркинд вече е световна звезда.

И въпреки че в морската ни столица отборът на САЩ не постига кой знае какъв успех, там Фишер изиграва една от най-красивите партии в кариерата си – срещу аржентинския гросмайстор Мигел Найдорф.

Боби жертва топ и

повежда мощна атака,

Найдорф се предава след 24 хода. Пак във Варна Фишер прави реми и със самия Ботвиник – световния шампион. За да стигне до реми обаче, Ботвиник прекарва безсънна нощ след отлагането на партията и използва анализаторския капацитет на трима съветски гросмайстори.

Но през 1962 г. Боби Фишер пише статия за Sports illustrated, озаглавена “Руснаците нагласиха световния шах”. В него той обвинява трима съветски гросмайстори, че са се уговорили да нагласят партиите си един срещу друг преди турнира. Според Фишер трима от петимата съветски играчи - Тигран Петросян, Пол Керес и Ефим Гелер - са имали предварително договорено споразумение бързо да направят реми един срещу друг, за да запазят енергията си за игра срещу Фишер. По този повод срещу него навремето се надигат страшни критики –

бил глезльо, капризен

ексцентрик, дори луд...

все негативни оценки, които са засилени и от рупора на мощната съветска пропаганда. Любопитното е, че след години надделява мнението, че е бил прав, и то е потвърдено от съветски гросмайстори.

Следователно Фишер има мотив да отмъщава. Осем години по-късно той побеждава един от тези съветски гросмайстори, Тигран Петросян, както и други съветски играчи на турнира „СССР срещу останалия свят“ през 1970 г. След това, в рамките на няколко седмици, Фишер го прави отново на неофициалното Световно първенство по блиц шахмат в Херцег Нови, Югославия.

През 1971 г. в рамките на претендентския турнир - крайната стъпка за определяне на съперника на световния шампион, Фишер разгромява съветския гросмайстор Марк Тайманов с резултат 6:0 – шест последователни победи без ремита. След приключване на шестата партия Тайманов, който е завършил консерватория и е отличен пианист, стиска ръката на Фишер и с насилена усмивка казва: “Е, все пак имам още моята музика”. С това шахматната кариера на Тайманов приключва, а съветските власти не само повече не го пускат в чужбина, а дори му забраняват да концертира в родината си. След разправата със съветския претендент Фишер елиминира по същия начин датския гросмайстор Бент Ларсен – чиста победа 6:0 без ремита.

Извоювал славата си на “питон-удушвач” и пръв достигнал коефициент ЕЛО 2785, американският шахматист вече предизвиква паника сред съветския елит. Периодът съвпада с успехите на американските астронавти в космическата надпревара, които не само редовно летят до Луната, а вече дори карат автомобил по повърхността й.

В тази ситуация те все пак разчитат, че техният световен шампион Борис Спаски може

да триумфира над

американското чудо

- та нали на три пъти в срещите им в предишни турнири съветският гросмайстор неизменно е надделявал. Предстои страшна битка на разума, която е от огромно значение по време на Студената война.

Този път Боби знае добре цената си и когато най-големите умове на нациите се срещат на Световното първенство по шах през 1972 г. в Рейкявик, Исландия, той се съгласява да участва чак когато наградният фонд е увеличен до $250 000 ($1,4 милиона днес). Лично президентът Ричард Никсън му се обажда да го убеди да участва в „мача на века“, както вече всички го наричат. Преди и по време на срещата, в която над шахматната дъска комунизмът и демокрацията ще се борят за надмощие, Фишер обръща специално внимание на физическата си подготовка, което е нов подход за топшахматисти по онова време.

В желанието си да унижи руснаците, а вероятно и за да се предпази от некоректни удари под пояса, Фишер поставя разнообразни условия - първите редове столове на състезанието да бъдат премахнати, да получи нова шахматна дъска и организаторът да промени осветлението на мястото.

Но когато всички капризи на световната знаменитост са изпълнени, срещата започва много зле за него. При първата игра, която стартира на 11 юли 1972 г., лош ход оставя неговия офицер в капан и Спаски печели. Фишер обвинява камерите - чувал шума от тях и това нарушава концентрацията му. Но този път организаторите отказват да премахнат камерите и в знак на протест Фишер не се появява за втория мач. Така Спаски повежда с 2-0.

На третата партия ексцентричният Боби вече иска да играе в малка задна стаичка.

Руснакът не е длъжен да се

съобразява с тези капризи,

но великодушно се съгласява. След това и двамата се завръщат в залата, за да продължат пред публика.

От третата игра нататък Фишер се преобразява и печели шест и половина от следващите осем партии. Обратът е толкова невероятен, че съветските агенти се усъмняват, че ЦРУ трови Спаски. Проби от неговия портокалов сок са анализирани, столовете и светлините са проверени и дори измерват всички видове лъчения, които могат да влязат в стаята. Спаски си възвръща за малко контрола в 11-ата партия, но тя е последната, която Фишер губи. Следват седем ремита. Накрая, по време на техния 21-ви мач, Спаски отстъпва. За първи път от 24 години някой успява да победи Съветския съюз на световно първенство по шах. Победата на Фишер разрушава имиджа на Москва като висша интелектуална сила. В САЩ американците не само започват да се интересуват от шах, а се тълпят около телевизорите по витрините на магазините. Мачът дори е излъчен по телевизията на Таймс Скуеър, като се проследява всеки детайл до минута.

Но славата на Боби Фишер не трае дълго. Веднага след края на мача той се качва на самолета за вкъщи, но не изнася речи и не раздава автографи. Дори

отхвърля оферти за

спонсорство за милиони

долари и в крайна сметка се затваря далеч от очите на обществеността и заживява като отшелник.

Когато го молят да защити световната си титла през 1975 г., той отговаря със списък от искания. От тях три са неподлежащи на обсъждане - мачът продължава, докато един играч спечели 10 игри, равенствата не се броят, да няма ограничение за общия брой изиграни игри, и в случай на резултат 9 - 9, шампионът (Фишер) запазва титлата, а наградният фонд се разделя поравно.

Не му ги изпълняват и той отказва да играе. Така е лишен служебно от титлата си в полза на Анатолий Карпов. През следващите 20 години Боби Фишер няма да играе нито една състезателна партия шах. На 26 май 1981 г., докато се разхожда в Пасадена, Фишер е арестуван от полицейски патрул, защото приличал на мъж, който току-що е извършил обир в района. Шахматистът твърди, че е бил леко ранен по време на ареста и че е бил подложен на малтретиране в продължение на два дни, преди да го пуснат под гаранция от $1000. Според него арестът му е бил “инсцениран”.

Обиден на САЩ, той се премества да живее в чужбина - Филипините, а по-късно в Унгария. А когато се появява след години, бълва омразни антиамерикански и антисемитски коментари в ефира. През 1992 г. обаче за момент си връща част от предишната слава, след като

побеждава отново Спаски

в неофициален реванш

в Белград. За това обаче е обвинен в нарушаване на икономическите санкции срещу Югославия. Принуден е да живее в чужбина или да бъде арестуван след завръщането си в САЩ.

Озлобеният бивш шампион изригва проклятия – този път срещу Америка и дори хвали терористичните атаки от 11 септември 2001 г., като казва: “Искам да видя САЩ унищожени”. През 2004 г. е арестуван в Япония, защото американския му паспорт е бил вече анулиран, а през 2005 г. подава молба за исландско гражданство, която е удовлетворена. Изживява последните години от живота си в Исландия. Някои спекулират, че е имал синдрома на Аспергер, други твърдят, че е страдал от разстройство на личността. Каквато и да е причината за ирационалното му падение, Боби Фишер в крайна сметка умира в неизвестност, в чужда страна от бъбречна недостатъчност през 2008 г.

На 64 години - точно колкото е броят на квадратите на шахматната дъска.