Баща му не успя да го прежали и си отиде от инфаркт, сестра му опита да се самоубие, а майка му се срина психически

“Здравейте, братчета, как сте? Сега съм в самолета, който сякаш ще се разпадне на парчета. Ако до час и половина няма новина от мен... Не знам дали ще пратят някой да ме търси, защото няма да ме намерят, но кой знае. Олеле, колко ме е страх!”, трескаво пише в телефона си Емилиано Сала, докато всичко около него се тресе.

Опитва да направи онази магия, в която всички ние вярваме - ако предречеш нещо много страшно, то просто няма да се случи. Не се получава. Посланието му в социалните мрежи се оказва пророческо. Самолетът се разбива във водите на Ламанша и мечтаещият за славно бъдеще футболист потъва в океанските дълбини.

Спасителите все пак успяха да намерят тялото му, докато това на пилота изчезна завинаги. Трагедията с аржентинския голаджия през януари 2019 г. потресе световния футбол и отприщи поредица от други злини, застигнали най-близките му хора. Твърде много тъмна енергия се концентрира в това нещастие, което трудно може да се опише с думи. Дори сухите факти причиняват болка, когато бъдат изброени.

През онзи кошмарен януари.

Емилиано Сала най-сетне успява да се уреди с трансфер в “Кардиф” и така да сбъдне мечтата си да играе в английската Висша лига. Здраво се е потрудил за тази привилегия, след като преди това през сезона е вкарал 13 гола, изоставайки само на попадение от водача в голмайсторската листа Килиан Мбапе. Феновете на “Нант” го изпращат с аплодисменти, а тези на новия му тим го засипват с благопожелания в инстаграм страницата му. Всичко е абсолютно готово, багажът е стегнат и Емилиано се качва на частен самолет, който да го откара на Острова.

После идват бурята, вятърът, дъждът и човешките грешки, провокирани от глупост и алчност. Самолетът се изгубва от радарите, докато прелита над Ламанша. В първите 72 часа все пак тлее надежда, че спасителите ще намерят живи пилота и неговия пътник. После остава единствено желанието да се намерят телата, за да бъдат погребани. Ужасяващият край на уж щастливата приказка на Емилиано Сала е непосилен за възприемане от близките му. Само три месеца след самолетната катастрофа инфаркт убива баща му Хорацио.

“Милиони хора по света умират от сърдечни заболявания, но точно за този случай има обяснение.

Бащата побърза да последва любимото си момче в отвъдното. Той просто не можеше да живее без него”, казва пред аржентински вестник близък на семейството. Никой не посмява да обори думите му. Всички знаят какво е предизвикало смъртта на Хорацио Сала.

“Ще се борим докрай истината да излезе наяве и виновните да бъдат наказани”, заявява сестрата на загиналия футболист Ромина. Може би вярва, че участието й в шумния съдебен процес ще я спаси някак от всепоглъщащата мъка. Планът не сработва и две години след гибелта на двамата мъже, които толкова много обича, тя прави опит за самоубийство. Приета е в болницата в критично състояние и лекарите предупреждават роднините й да се готвят за най-лошото. Младият й организъм сътворява чудо и след като идва на себе си, Ромина казва на света: “Видях се със смъртта и след като я победих, смятам да продължа някак напред. Нещастията в живота ми ме накараха да осъзная, че нищо около нас не подлежи на контрол. Носим се като пухчета по вятъра без цел и посока”, не крие своето отчаяние от събитията в живота си Ромина. Тя е длъжна да продължи някак заради сина си. Майчината любов е нейният шанс за спасение. Но за Мерседес Сала няма надежда. Майката на Емилиано продължава да диша, да ходи, да поглъща храна, да се държи като нормален човек, но е останала само куха черупка.

“Аз съм мъртва отвътре. Времето не лекува. Бих дала всеки един ден от оставащото ми време на тази земя, за да го прегърна още веднъж и да му кажа, че го обичам”, казва майката. В началото тя ходи на съдебните дела, но след това спира да се появява в залата. COVID пандемията сериозно забавя съдебния процес, а през това време се случват куп други гадости.

Да започнем със съдебната битка между “Кардиф” и “Нант” за парите от трансфера на Сала. Футболистът още не е погребан, когато французите деликатно подсказват на своите колеги, че очакват да получат 17-те милиона евро за вече мъртвия си футболист. Нищо че той така и не успява да облече екипа на новия си тим. Босовете на уелския клуб отказват да платят, но след дълга съдебна сага и безброй обжалвания са принудени да преведат около 6 млн. евро по банковата сметка на “Нант”.

Всичко това звучи като пълна липса на човечност и морал, но по-късно на бял свят излизат още по-смущаващи разкрития. Оказва се, че от ръководството на “Кардиф” са опитали да застраховат Сала за 23 млн. евро няколко часа след като разбират, че самолетът, в който пътува, е изчезнал над Ламанша.

А какво да кажем за емоционалната деградация на онези фенове от агитката на “Ница”, които, подразнени от загубата във финала за Купата на Франция срещу “Нант”, дни по-късно по време на мач започват да пеят: “Той е аржентинец, който умее да плува добре... Емилиано под вода...“. На Острова пък фенове на “Суонзи” преди дербито с “Кардиф” разпечатват самолетни билети на името на Емилиано Сала. Отвратителните скандирания и шеги показват колко лесно тълпата може да изгуби човешкото в себе си. Въпреки че и обратните примери не са никак малко. Фенове на “Кардиф” и до днес разпъват плакати с лика на Сала, въпреки че той никога не успява да им покаже истинските си възможности.

4 години по-късно отговорът на въпроса “Кой е виновен?” сякаш вече няма чак толкова голямо значение.

Още повече че вината е поделена между няколко човека. Отговорност носи футболният агент на играча, който гледа по най-бързия начин да организира пътуването, без да се вълнува от подробности. Виновен е собственикът на самолета, който го дава под наем, въпреки че по време на технически преглед преди това са открити куп сериозни нередности. Виновен и осъден е и пилотът Дейвид Хендерсън, който трябва да закара Сала до Острова, но в последния момент прехвърля отговорността на недостатъчно квалифицирания Дейвид Ибътсън. После се подреждат поредица от нещастни събития като бурята над Ламанша, погрешните решения на пилота и възникването на техническа неизправност, заради която в кабината прониква отровният въглероден окис. Според разследващите пилотът и неговият пътник са били в безсъзнание, когато самолетът полита с огромна скорост към океана, и не са осъзнавали какво се случва. В последните си мигове Емилиано Сала е спрял да се страхува и просто е заспал, за да засънува завинаги как вкарва, вдига победоносно ръце към небето и целият свят го обича.