• Малин Илиев вдигнал чанта от стълбите и тя се възпламенила в ръцете му
• Два месеца преди инцидента от самоделно устройство без малко да загине ученик
• Прокуратурата уличи 4-ма младежи, но според съда няма достатъчно доказателства

16 април 2012 г. - Великден. Около 3 ч през нощта 17-годишният ученик от ромски произход Атанас Миланов лежи в спалнята в дома си в Сандански и гледа филм на лаптопа. Стаята е на първия етаж с прозорци към улицата. Момчето чува шум откъм контейнера за смет пред къщата. В следващия момент стъклото на прозореца се чупи и вътре падат две самоделни взривни устройства. Едното зад дивана, а второто - пред спалнята. Следва взрив и стаята се пълни с прах, стъкла и вар, счупени мебели, парчета ламарини.

Пред вратата на къщата е открита корица от тетрадка, върху която е изписано със залепени изрязани букви:

“Търпението ни се изчерпва Вън. Б. Л”.

За щастие, ученикът се отървава невредим, но силно изплашен.

Не такава съдба обаче има 58-годишният Малин Илиев, активист на “Евророма” в Сандански. Само около два месеца по-късно, на 29 юни, в 5,50 ч Илиев и още четирима души се събират пред клуба на “Евророма”, за да отидат на работа в близкото с. Поленица. Микробусът е паркиран на около 7-8 м от клуба. Илиев вижда, че на горното стъпало на входа е поставена чанта. Отива да провери какво има в нея и я вдига.

В този момент тя

се взривява в ръцете му и го отхвърля на 2 м

Екип на Спешния център го транспортира до болницата в Сандански в изключително тежко състояние, а след това и до ВМА в София. Въпреки операциите и усилията на лекарите месец по-късно Малин Илиев умира.

Два часа след взрива полицията открива в домовете им и задържа четирима младежи - Николай Йовев от с. Микрево, Васил Георгиев, Стоян Ставрев и Александър Ангов от Сандански. Те получават обвинения като съучастници и съизвършители на умишленото убийство на Илиев “по начин и със средства, опасни за живота на мнозина,

по особено мъчителен начин и по расистки подбуди,

чрез поставяне на публично място на самоделно взривно устройство тип “сюрприз”.

Трима от тях (без Стоян Ставрев) са обвинени и за хвърлените взривни устройства в дома на ученика Атанас Миланов.

Повече от 10 г. делото срещу младежите не е приключило окончателно. Още на първа инстанция окръжният съд в Благоевград ги оневини. Оправдателна присъда получиха и от апелативния съд в София, но няколко пъти делото се връща на втора инстанция от ВКС. Преди дни трети път. Апелативният съд се произнесе с оправдателна присъда. Прокуратурата обаче смята, че има достатъчно доказателства, че четиримата са извършили тежкото престъпление. Позовава се на разпитите на трима свидетели с тайна самоличност, многобройните разговори по телефона между младежите в часовете около извършването на престъпленията.

Натривките от дрехите и ръцете на подсъдимите съответствали на използваните съставки за взривното устройство, с което е умъртвен Илиев. Имало и данни, че някои от тях са проявявали интерес към изработването на взривове и са изпитвали омраза и нетърпимост към ромската общност. Според държавното обвинение има множество косвени доказателства, които подкрепят обвинителната теза.

Няколко различни състава на съда обаче са категорични, че както за първия, така и за втория взрив в хода на продължилото повече от 10 години наказателно производство не са събрани достатъчно доказателства за вината на обвинените.

Химическа експертиза е доказала, че по дрехите и шапката на пострадалия има амониев нитрат и взривното вещество триацетонов трипероксид. Тази смес е мощно и опасно взривно вещество, което обаче се получава лесно, дори и в домашни условия, твърдят експертите.

В дома на Васил Георгиев след първия взрив от 16 април са открити 265 фитила, които се използват при изработването на пиротехнически изделия и служат за предаване на огневи импулс, могат да служат и за самоделно взривно устройство. Открити са и електронна везна със следи от нитроглицерин, смес от калиев перманганат, алуминий на прах и сяра, представляващи пиротехническа смес. Това сочи, че Георгиев е

имал силен интерес към самоделни взривни устройства, но не е достатъчно да се приеме, че именно той ги е направил

в случая, смята съдът. Нитроглицеринът не е използван при направата на взривовете, а сместа от калиев перманганат, алуминий на прах и сяра е пиротехническа и няма общо с веществата, използвани за взривните устройства. Иззетите фитили пък били с дължина 5 см, а подобен фитил не може да се използва за взривно устройство, тъй като след неговото запалване то ще се взриви много бързо. Според свидетели

Георгиев изготвял димки за футболни агитки

Експертите твърдят, че използваните при двата взрива - на 16 април и 29 юни, взривни смеси са еднакви. Категорично установено е обаче, че устройствата са задействани по различен начин. Първото - посредством запалване с някакъв огнепроводен шнур, второто - чрез електрически заряд, който е подаден от няколко батерии.

“Обтривките сочат съприкосновение на подсъдимите с такива вещества, но това не може да обоснове извод за авторството на престъпленията”, твърди Апелативният съд.

В жилищата на Георгиев, Йовев и Ангов са иззети компютърни конфигурации, от които личи, че са посещавани електронни сайтове с указания за производство в домашни условия на самоделни взривни вещества. Това обаче също не може да е несъмнен извод, че те са поставили взривното устройство, смята съдът.

Пак от информация в компютрите на Йовев и Георгиев има данни за омраза към ромите. Магистратите приемат, че четиримата са “демонстрирали негативизъм към ромската общност”, но не може да се направи извод, че това отношение е прераснало в престъпление.

Не е доказано кой е изработил, пренесъл и хвърлил самоделните устройства

“Събрани са косвени доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че някои от тях биха могли да имат отношение към деянията, но не и извод, че те са техни автори. Познанството помежду им, споделяната неприязън към ромите не са достатъчно несъмнени доказателства, за да се постанови осъдителна присъда. Само с показанията на свидетелите с тайна самоличност не може да се обоснове доказаност на обвинението. Има и съществени противоречия между показанията на някои от свидетелите с тайна самоличност”, пише в мотивите на съда, който оправда четиримата.

Решението отново не е окончателно и може да се протестира от прокуратурата пред ВКС.