Трудно се оценяват цели епохи от човешката история, даже от специалисти историци. Затова е чудно как с лека ръка в продължение на много години цяло хилядолетие в Европа е било заклеймено като „мрачно“.

Дори и в наши дни представата за Средновековието е парадоксална. Митът за „Тъмните векове“, който оцелява доста умело в популярната култура, кара хората неволно да приписват настоящ проблем на миналото – било то тероризъм, неправилни реакции срещу COVID-19 и дори процеса за получаване на шофьорска книжка – на всичко лепват етикет „средновековен“. Безспорно представата на мнозина наши съвременници е била формирана и от известни романи и филми като „Името на розата“ или „Стълбовете на земята“, в които е съвсем нормално някои детайли да са били умишлено засилени за целите на художественото повествование. Към тях някои биха добавили и катедралите, замъците, рицарите, монасите, феодализма - и толкова.

Дълги години термините „Тъмни векове“ и „Средновековие“ са били синоними. До съвсем скоро те бяха използвани почти взаимозаменяемо за обозначаване на период, вариращ приблизително от падането на Римската империя (през втората половина на V век) чак до Великите географски открития от края на ХV и първата половина на ХVІ век. При това става дума за ценностна преценка, а степента на нейната „тъмнина“ зависи много от очите на наблюдателя. Освен това развитието на Средновековна Европа не е синоптично - тоест през отделните векове частите на Стария континент са били доста различни.

И ако за англоезичните автори в годините непосредствено след оттеглянето на римляните от Британските острови там няма сведения да се случва нещо забележително, то в същото време Източната Римска империя е била в своя културен апогей.

Всъщност в известен смисъл хуманистите са измислили Средновековието, за да се разграничат от него. Започвайки от ХІV век, европейски мислители, писатели и художници започват да се обръщат назад и да почитат изкуството и културата на Древна Гърция и Древен Рим. Съответно те (за първи път го прави Франческо Петрарка 1304 - 1374 г.) окачествяват годините след падането на Рим като „тъмни векове“, в които липсват научни постижения, не е създадено велико изкуство и не са родени велики личности. Дял в охулването на Средните векове имат и протестантите. След Реформацията и религиозните войни в Европа те смятат, че това е време, когато папството е било тиранично и корумпирано. А за мислителите на Просвещението, които често са антиклерикално настроени, те са били векове на фанатизъм.

Оттам голямото недоразумение се пренася и сред историците. Хората от Средновековието са пропилели напредъка на своите предшественици, гласят техните аргументи, и са затънали в това, което английският историк от ХVІІІ век Едуард Гибън нарича „варварство и религия“. Този начин на мислене за епохата в „средата“ между падането на Рим и възхода на Ренесанса преобладаваше доскоро. На него дължим и някои популярни заблуди, които днес историците опровергават. Една от най-известните е за представата за света. Вероятно е учудващо за мнозина, но средновековните хора са знаели, че Земята е кръгла! И наистина нейните изображения в научните трактати го потвърждават.

По този повод историкът Джефри Ръсел пише в една своя книга: „С редки изключения никой образован човек в историята на западната цивилизация от III век досега не е вярвал, че Земята е плоска“. Митът, че в Средновековието са смятали планетата ни за плоска, всъщност се появява едва през 1800 г., когато в научната общност съществувало силно антиклерикално направление. Друга погрешна представа е за „лошата хигиена”, която докарвала неописуема воня в средновековните градове. Всъщност макар те наистина да не са имали съвременна канализация, заможните граждани са притежавали септични ями или канавки, поддържани от специални хора. В същото време е добре документирано, че ако в Лондон в началото на ХІV век хвърлите боклуци през прозореца на улицата, ще бъдете глобени с 40 паунда. А професията на боклукчиите била толкова ценена, че те често заработвали повече пари дори от кралете!

Затова може би е по-правдоподобно мрачният епитет да е дошъл от незнанието. В текст от 1602 г. на Цезар Бароний се използва терминът saeculum obscurum (тъмни векове), за да се посочи, че от Х и ХІ век липсват оцелели исторически източници. За щастие повечето съвременни учени вече са съгласни, че приписваният „мрак“ на хилядолетието през ранните модерни времена е зависел в голяма степен от променящите се политически, идеологически и религиозни стремежи и че, напротив, Средновековието е епоха на голяма изобретателност, през която изкуството, архитектурата, литературата, международната търговия и културата процъфтяват.

„Нито един академик не използва днес термина „Тъмни векове“ – защото това всъщност е един от най-очарователните и жизнени периоди, за които откриваме нови знания всяка година“, казва Джулия Смит, професор по средновековна история в All Souls College на Оксфордския университет, пред списание „Дискавър“. - Научните изследвания идентифицираха много периоди на политически, социален, интелектуален и икономически възход през Средновековието и разкриха, че то полага основите за постиженията на Ренесанса и за научната революция от ХVІІ век.“

Какви са били епохалните открития през "Тъмните векове", четете в новия брой на сп. "Космос"