Ловките му предизборни маневри: финансови стимули, увеличени пенсии и заплати, намалени лихви

Срещу него може да се изправи Екрем Имамоглу или Кемал Кълъчдароглу

Обвиняват президента, че е концентрирал властта и се опитва да спечели служебно. Обещават да върнат изнесените навън капитали

Изборите в Турция на 14 май ще определят бъдещето на страната и ще подложат президента Реджеп Тайип Ердоган на най-голямото изпитание в последните 20 години. За първи път от 2003 г., когато стана премиер, опозицията му диша във врата, хората изнемогват от финансово-икономическата криза и проблемите предопределят ожесточен сблъсък.

Действащият държавен глава, който е пръв според социологическите проучвания, иска пак

да поведе страната, така че

следващите 100 години да бъдат

наречени “Векът на Турция”.

Харизматичният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу има най-големи шансове да спечели, ако се изправи срещу Ердоган, но управлението му е обект на разследвания.

Затова наблюдателите сочат като възможен опонент и лидера на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу. Окончателно решение за претендента ще се вземе в средата на февруари.

Опозицията се надява за техния човек да гласуват хората, на които им е непосилно да живеят в страна с инфлация между 50 и 85%, сриваща се икономика, военни операции в Сирия, атентати и напрежение. Разчитат и на факта, че

през 2019 г. спечелиха

кметските места в

Истанбул, Анкара, Измир

и още 8 големи града.

В тях живее голяма част от 62,4-те милиона избиратели.

Очертава се силно оспорвана битка, като едновременно с президентските ще се проведат и парламентарни избори. Изследванията дават 30% подкрепа за управляващата Партия на справедливостта и развитието, което не е достатъчно, за да получи мнозинство в Меджлиса.

Ердоган е ловък политик и разчита на факта, че опозицията не е достатъчно единна, както и на мерките на правителството в последните месеци. То увеличи минималната заплата с 55% и тя достигна 8500 лири (453 долара).

Вдигна възнагражденията на държавните служители с 30%. Подобри условията за кредити на малкия бизнес. Промени правилата за пенсиониране, така че около 2 милиона турци ще могат да се оттеглят от работа предсрочно.

Управляващите намалиха инфлацията от 84,4% през ноември до 64,3% на годишна база през декември.

Пикът бе през

октомври - 85,5%.

Тогава Ердоган призова финансистите да намалят лихвените проценти, за да се спаси икономиката, след като предните месеци вече няколко пъти бяха свалени. Президентът обеща това да продължи, докато е на власт. Опрости част от дълговете на хората и даде финансова подкрепа за депозитите в лири.

Опозицията е скептична, че подобни мерки може да продължават дълго време и че така ще се оздрави икономиката. Затова 6 опозиционни партии се съюзиха срещу Ердоган и хората му, нахъсани да променят модела на турската икономика и политика.

“Искаме всички да живеем добре. Трябва да отворим нова страница, красива страница. Това е основната цел на обединението на шестимата лидери. Ние сме заедно в желанието си за демокрация”, заяви Кемал Кълъчдароглу на събитие в Анкара на 22 януари.

Обиколката му продължи в Газиантеп, близо до сирийската граница. Там обяви, че е заплашван, защото в страната му гъмжи от мафиоти и наркобарони: “Ще върна в Турция всички онези милиони долари, взети и изнесени в чужбина. И ще ви ги дам. Пак ви казвам. Послушайте съвестта си, когато отидете до урните, за да гласувате. Тогава ще видите, че в Турция ще започнат нови процеси.”

Според него политиците трябва да спрат с битките помежду си и да обърнат внимание как страната им да се развива. Кълъчдароглу обещава благосъстояние на нацията си, защото ако спечели изборите, ще използва внимателно ресурсите и

ще дава отчет

за всеки разход.

Освен стандарта на живот има няколко други основни теми, които вълнуват турското общество и могат да предопределят изхода от надпреварата. Националистическата и религиозната карта никога не са преставали да бъдат сюжет за предизборни речи.

В това отношение най-пресен е случаят с изгарянето на корана в Швеция, което консервативната част от югоизточните ни съседи възприема като заплаха. Това дава предимство на действащия президент, който залага на религиозните чувства на сънародниците си.

Подобно на своя кумир Аднан Мендерес Ердоган не спира да строи джамии и да се обръща към набожните мюсюлмани. През 2020 г. превърна някогашната най-голяма християнска църква в Европа – “Света София”, в действащ храм на Аллах и пророка Мохамед. При това на

празнична церемония

като символ за

възраждането на исляма.

Още преди да дойде на власт, днешният президент е бил смятан за опасност за страната си заради граничещите с крайност верски убеждения. През 1999 г. е лежал в затвора за четене на радикални стихове на митинг.

В речите си в последните години не спира да акцентира върху религията, за да стигне до консервативно настроените избиратели. Миналата година заговори за по-страшния и от COVID-19 вирус на ислямофобията, който по думите му се насажда в Европа, и така противопостави двете религии. Ердоган подчерта също, че милиони турци, живеещи на Стария континент, са в постоянна опасност да станат жертва на престъпления от омраза.

Освен защитата на мюсюлманите в предизборната битка ще влезе и темата за насилието. Президентът нареди да започнат хиляди разследвания в този дух само през последната година. Дежурният обвинен е Кюрдската работническа партия, която Турция отдавна разглежда като терористична организация. Турският лидер прекрасно знае как Западът приема атентатите и обвинявайки противниците си в подобно престъпление, очаква международна подкрепа.

Наскоро и Истанбул, и източният район Газиантеп станаха арена на нови терористични атаки. В мегаполиса на брега на Босфора това се случи в средата на ноември. Загинаха шестима и бяха ранени десетки.

Само няколко дни след това взрив разтърси и района на Газиантеп. Ракетата е прелетяла от Сирия, границата с която е много близо. Анкара съобщи тогава за трима убити. И в този случай властта обвини нелегалната ПКК.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието често приписва

участие и на “чужди сили”

в терористичните атаки,

без да уточнява кого има предвид под конспиративното название. Рефренът е любим на хората на Ердоган.

Наблюдатели подозират, че преди изборите ще има още експлозии, за които ще бъдат обвинени ИДИЛ или ПКК и това ще се изтълкува като заплаха за Турция. Както например се случи на 30 декември 2022 г., когато в сърцето на Анкара бе убит бившият предводител на Сивите вълци Синан Атеш. Към тази организация принадлежеше атентаторът срещу папата Али Агджа. Тя е крайна в идеите си.

Мотивът за екзекуцията преди месец не е изяснен. Според някои наблюдатели причината е свързана с разчистване на сметки, но други смятат, че е предупреждение към Партията на националистическото действие, коалиционен партньор на формацията на Ердоган, и случилото се е част от кампанията.

И управляващите, и опозицията твърдят, че искат да предпазят нацията от насилие. Но външнополитическите отношения също ще имат своя дял в предизборните дебати. Като че ли България е единствената съседка, с която Турция под ръководството на Ердоган няма сериозни проблеми. С Гърция спори за Кипър, както и за находище на природен газ в Средиземно море. Със Сирия е в конфликт заради кюрдите. Традиционно сложни са отношенията на Анкара с Израел, Египет, Саудитска Арабия и Армения.

През последните месеци президентът започна сближаване с някои от тези страни, защото

се нуждае от съюзници и

свежи капитали, за да помогне

на сринатата си икономика.

Трудни са и връзките със САЩ и НАТО, след като Анкара купи руски зенитно-ракетни установки С-400. Като към тези фактори се добавят и близо 4-те милиона сирийски бежанци, които президентът обеща да държи на своя територия, но напоследък започна да пропуска, не е сигурно каква подкрепа ще получи Ердоган отвън.

Бегълците са и вътрешен въпрос за Турция. Местните не са доволни от тяхното присъствие. Управляващите полека-лека започнаха да свиват привилегиите, които им даваха в началото на кризата. Темата е чувствителна и вероятно затова Ердоган иска да избегне дебата, който може да загуби. Затова престана да ги държи на своя територия и реши да се концентрира върху обещанията да възвърне силата на турската икономика, да увеличи влиянието на страната си в чужбина и да я защити от вътрешни и международни заплахи.

Критиците му отвръщат, че е използвал годините си на върха, за да концентрира властта в свои ръце и сега отново иска чрез нея да повлияе върху резултата от изборите. Разчитат и на умората у избирателите.

В своя реч миналата седмица Екрем Имамоглу, който обикаля из страната, наблегна на тезата, че

в страната се ширят беззаконието

и несправедливостта,

които опозицията ще промени, ако спечели изборите. И даде пример, че нещата са стигнали до такава крайност, че дори малките деца питат кой ще помогне на нацията да оцелее.

Така 100 години след обявяването си за република Турция очаква своя нов спасител.