Една афера с продължително изнудване и опит за убийство близо до Елизабет II и Робърт Кенеди

По време на процеса депутатът и още трима от партията му са оправдани

Повече от 10 години Великобритания е разтърсвана от хомосексуален скандал с потомствен депутат, лидер на партия, обвинен в заговор за убийство на партньора си. Началото е през 1960-те години, когато законът на Острова не само забранява еднополовите връзки, но предвижда и зловещи наказания. Хомосексуалните действия са криминално престъпление.

При това още от 1533 г. известни личности - лордове и депутати, са били осъдени. Други са били

подложени на “лечение” за

промяна на сексуалната

си ориентация,

най-често с електрошок. Понякога са били инжектирани със синтетичен естроген, като се е смятало, че може да има ефект и мъжете да придобият желание за секс с противоположния пол.

Такъв е случаят с Алън Тюринг - мъжа, който разби кода на германската шифровъчна машина “Енигма” по време на Втората световна война. Той не издържа на мъчението и се самоубива. Третият райх, който той побеждава на полето на математиката, не е по-различен от Острова по отношение на различната сексуалност. Нацистите са изпратили в концентрационни лагери над 6000 мъже заради влечението им към собствения пол.

След капитулацията Западна Германия запазва наказателните текстове срещу гейовете, докато ГДР е по-разкрепостена и през 70-те и 80-те години на миналия век е било мода хомосексуалистите да се преселват там.

Франция също е доста по-либерална от ФРГ. Още след революцията, през 1791 г., е отменено смъртното наказание за еднополовите двойки. Но вековният ѝ противник - Великобритания, дълго продължава традицията за преследване и дори присъди за секс с човек от същия пол.

Особено уязвими отвъд Ламанша са политиците, затова тези, които имат хомосексуални връзки, ги крият усърдно. Лондон още помни случая с Уилям Фийлд от Лейбъристката партия, който през 1953 г. е осъден за гей секс в обществена тоалетна и подава оставка от парламента. Следващата година също има подобен казус, при това с благородник. Най-младият член на Камарата на лордовете - лорд Монтегю,

попада в затвора за една

година за хомосексуализъм.

Под ударите на закона 4 години по-късно е и министърът на външните работи Иън Харви. Той е признат за виновен в “непристойно поведение” с гвардеец и загубва поста си, както и депутатското си място. Изгонен е дори от Консервативната партия и кариерата му пропада.

В сравнение с него Джеръми Торп успява по-дълго време да пази в тайна историята, заради която по-късно е съден и оправдан. Всичко започва през 1960 г. в конна база, където Норман Джосиф (по-късно преименуван на Скот) се грижи за животните, а политикът посещава редовно. С лека ръка дава визитката си на младия коняр и го кани в кабинета си.

Не след дълго Скот се озовава пред вратата му, след като напуска работата си. Двамата преживяват кратка афера, за която

парламентаристът

не признава до края

на живота си.

Скоро той се опитва да прекрати познанството им. Конярят обаче постоянно моли за услуги високопоставения си приятел, заплашвайки да разкрие връзката им.

За да приключи с него, Джеръми Торп му съдейства да си извади паспорт с новото име и му намира работа след работа, които другият мъж все напуска. Една от тях е в Швейцария, откъдето, бързайки да си тръгне, Норман Джозиф забравя куфара си, в който има и любовни писма. И така попада в полезрението на полицията. Тя го разпитва дали има нещо общо с кражба на велурено яке. И тук на помощ отново се притичва Торп.

Високопоставеният либерал казва на униформените, че Норман е на служба при него и се възстановява от психически проблем. Помага му и финансово, като покрива задълженията и медицинските разходи.

Неговите изнудвaния обаче не спират. Иска още и още пари, защото отказва да замине за САЩ, както са се разбрали, и решава да стане модел. Стига се дотам, че в опитите си да получи съчувствие и средства

изпраща писмо до майката

на Торп, в което разказва за

отношенията си със сина ѝ.

Дори го обвинява, че е събудил хомосексуалните му наклонности. В пристъп на депресия описва връзката им и пред свой приятел, като твърди, че ще застреля депутата и ще се самоубие. Това стига до полицията, където също подробно дава информация за политика.

Каквото и да си е представял, че ще се случи, органите на реда не предприемат нищо. Скот обаче не се отказва. Свързва се с други политици от Либералната партия и те уреждат вътрешно разследване в собствената им формация. Водещият депутат представя Норман като обикновен изнудвач. Той се разплаква и напуска залата. Обвиненията му са отхвърлени.

Въпреки това Скот продължава с опитите си да дискредитира бившия си приятел. Твърди, че изпратени от политика хора го преследват. Пробва да публикува разказите си за Торп в различни медии, но те отказват да го направят без сериозни доказателства. Междувременно Торп се е оженил за Каролин Олпас, но само 2 години след това жена му загива в катастрофа и той вдига нова сватба - с Марион Стийн, братовчедка на кралица Елизабет II.

Издигнал се е до лидер на Либералната партия и няма нужда от скандали. В желанието си да реши проблема със Скот доверява на колегата си от Камарата на общините Питър Бесъл цялата история и той дълго време го подкрепя. Наема се да изпълнява ролята на посредник и да плати за мълчанието на Норман. Дал му е общо 2500 паунда, които, както се оказва по-късно, са осигурени от банкера и помощник-ковчежник на Либералната партия Дейвид Холмс. Последният е и кум на Торп.

Но Норман иска

още и още пари.

Опитва се да привлече съчувствие, като се оплаква на Бесъл, че баща му е починал в самолетна катастрофа и трябва да получи обезщетение. Направената проверка обаче показва, че Албърт Джосиф е жив и здрав и живее в предградие на Лондон.

Скандалът придобива публичност. Политикът либерал се опитва да представи отношенията между двамата мъже като чисто приятелски и сам оповестява една от бележките, които е писал до някогашния жокей: “Зайчетата може да (и ще) отидат във Франция. С обич, Джеръми. Липсваш ми”. Това обаче има обратен ефект - британците вярват, че двамата са били интимни.

В крайна сметка е съставен план за убийството на Норман през 1975 г., който обаче се проваля.

Наемникът Андрю Нютън

не успява да го улучи

и той побягва.

За сметка на това е застреляно кучето Ринка на някогашния коняр. Известният с ексцентричното си облекло стрелец е изправен пред съда, където твърди, че нервите му не са издържали или може би пистолетът е засякъл. Осъден е на две години затвор заради смъртта на четириногия любимец на Норман.

Когато през 1977 г. излиза от там, разказва в интервю пред в. “Дейли мирър”, че са му платили 5000 паунда, за да застреля Скот. Другаде говори за сума между 10 и 20 хиляди паунда. Чак тогава полицията започва разследване и Джеръми Торп, помощник-ковчежникът Дейвид Холмс и още двама други са обвинени в заговор за убийство. Съдията обаче е на страната на политика. В словото си обвинява Норман Скот в истерия.

Депутатът отказва да свидетелства и чак през 2018 г. става ясно защо. Тогава Би Би Си открива писмо с неговия почерк до американец на име Бруно, с когото се е срещнал през 1961 г. в Сан Франциско. Медията цитира Торп, че това е единственият град, в който един гей може да се почувства свободен и че ако бъде прогонен от родината си заради хомосексуален скандал, ще се установи там.

Всъщност зад океана отдавна знаят за какво става дума. ФБР е открило писмото при ареста на Бруно през 1963 г. за нарушаване на пробацията, която е получил заради кражба. Тогава

американците са

уведомили Лондон

за връзката му с

британския депутат.

Главният прокурор на САЩ Робърт Кенеди, брат на тогавашния президент, искал лично да докладва на някого от правителството на кралството, но името му е замазано в документа. Предполага се, че е бил министър. Според записките на ФБР магистратът е казал: “Британците не могат да си позволят още едно такова разкритие”.

Очевидно това писмо е станало известно и на адвокатите на Джеръми Торп и то окончателно ги отказва от идеята да му позволят да седне на свидетелската скамейка в процеса в края на 70-те години. Дали въздържането му от отговор на въпросите на прокуратурата е повлияло на хода на делото, е трудно да се докаже, но то приключва с хепиенд за депутата. Той е оправдан, но кариерата му върви надолу.

Принуден е да подаде оставка като лидер на либералите и впоследствие губи и мястото си в парламента. Приятелят му, парламентаристът Питър Бесъл, който му е помагал срещу Скот,

се обръща срещу него

и свидетелства в полза на Норман.

До края на живота си през 2014 г. Джеръми Торп е обект на спекулации какво точно се е случило между него и мъжкия модел, както и дали наистина е имало план за убийството на партньора му, или само са искали да го сплашат. През 2015 г. разследването е възобновено, за да приключи окончателно през 2018 г. заради липса на нови доказателства.

Норман Скот все още е жив.