Градинарят на Наполеон III и султан Абдул Азис оформя първото изложение в града под тепетата през 1892 г.

Преди 86 г. Варна неуспешно крои клопка, за да отнеме мястото за фирмени демонстрации

За откриването светва електрическа крушка, провеждат телефонен разговор със София и за сефте излита балон

През 30-те години на XX век мястото на днешния Пловдивски панаир, чието придобиване от бизнесмена Георги Гергов ще бъде разследвано от парламентарна комисия, е пустеещо и занемарено. Точно там някога е имало турски гробища.

Пловдивчани ги наричали

Шехабедин по името на

румелийския бейлербег,

който ги е построил през 40-те години на XV век. Шахбедин паша е син на Лала Шахин, предводителят на османските войски, завладели България, включително Пловдив и София.

Необходимостта от терен за поклонение пред мъртвите мюсюлмани обаче към 30-те години на XX век е отпаднала. Турците са много по-малко от българите, гърците и арменците в Пловдив. Назначена от общината комисия избира бившите турски гробища за място за строеж на павилионите за следващите изложения. Изравняват всичко със земята и започват да издигат панаирни палати през 1937 г.

Всичко това се случва благодарение на

една от знаковите

личности за града -

д-р Обрейко Обрейков,

който е начело на Пловдивската търговско-индустриална камара от 1930 г. Потомък е на стар възрожденски род и внук на поборник от Априлското въстание в Клисура.

Докторът търгува със захар, има и мелница за червен пипер, от който американците произвеждат екочервила. Благодарение на него Пловдив спечелва битката с Варна за място на международни изложения.

В хитрия план е замесено и Министерството на търговията.
Скандалът между двата града продължава и в последните години, след като през 2021 г. морската ни столица апортира акциите си от изложбения център (29%) в “Пълдин туринвест” на Георги Гергов и Върховният административен съд потвърди решението. Така социалистът придоби

контрол над

знаковото дружество,

с което част от пловдивските съветниците категорично не са съгласни.

Но историята е всъщност много по-стара. На 10 декември 1936 г. в Париж се провежда конгрес на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI.

Делегатите от Филипопол - кметът Божидар Здравков и предприемачът д-р Обрейко Обрейков, са пристигнали предната вечер и на сутринта се отправят към залата, в която заседава форумът. Очакват античният град да се сдобие с членство.

В този момент ги настига управителят на хотела, в който са отседнали, и задъхано им съобщава, че българският посланик Коста Балтов ги вика спешно в посолството.

По думите на хотелиера той се обадил по телефона и заръчал пловдивчаните непременно да отидат в легацията преди конгреса. Те много се изненадват и не вярват, че тази прибързаност е на хубаво. Знаят отпреди, че Варна иска да става панаирен град, и се досещат, че някой може да им крои клопка.

Затова отиват направо на форума, където получават официално членството на Пловдив в организацията и чак тогава се запътват към мисията на България в Париж.

"Пълномощният

министър не ги приел

дружелюбно”,

казва пред “24 часа - 168 истории” изследователят на града под тепетата Димитър Райчев, автор на книгата “Спомен от Пловдив”. Според него тогава и държавната администрация се опитва да помогне на морската ни столица.

Нареждането посланикът да спре пловдивчаните на всяка цена дошло от Министерството на търговията.

Няма данни дали лично титулярят на ведомството към онзи момент Димитър Вълев се е обадил на Коста Балтов в Париж, или е бил някой чиновник.

Но конкуренцията между двата града датира година и половина преди окончателната победа на Пловдив над Варна. Морската ни столица също има амбиции, макар че под тепетата има дългогодишна традиция - още от 1892 г., когато там се провежда първото земеделско-промишлено изложение.

За целта е съставен проект за Царсимеоновата

градина, в която

да се разположат

павилионите.

Автор е швейцарецът Люсиен Шевалас.

Личната му история е прелюбопитна. В продължение на 5 години той е поддържал градините “Тюйлери” в Париж по времето на Наполеон III. След това заминава за Бразилия, където пренася европейските традиции и опознава културата на Амазония. През 1875 г. се връща в Европа, в Истанбул, по препоръка на френския император. Султан Абдул Азис го назначава за ландшафтен архитект.

Живее в сарая на падишаха до Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и спечелва възхищението на гостите с красивите градини, които е оформил. Така успява да се запознае с някои високопоставени личности.

Един от тях е княз Алеко Богориди, който след Освобождението става генерал-губернатор на Източна Румелия. Той кани Шевалас в Пловдив и не след дълго швейцарецът се преселва в града под тепетата, влюбва се в него и остава до края на живота си. И до днес е запазена къщата, в която е живял.

През 1892 г. градинарят на Наполеон III е основна фигура за подготовката на изложението, чийто наследник е Пловдивският панаир. Събитието отпреди 130 години е

предвидено по повод

7-годишнината от

Съединението

- на 6 септември 1892 г. Вестник “Свобода” съобщава за това решение на правителството на Стефан Стамболов заедно с изложбата в Русе, която е трябвало да се състои на 2 август 1893 г. “Предметите от нашата промишленост, които ще бъдат изложени, ще могат да се вземат назад от изложителите им или ще се продават, ако се явят купувачи, по волята на стопанина. Ще имаме случай често да говорим върху тия изложения”, пишат във вестника.

Инициатори на идеята са министърът на финансите и външните работи Григор Начович и Михалаки Георгиев, който е първият директор на изложението в Пловдив. Тогава е бил началник на отделението за държавните имоти, горите, земеделието и търговията в МФ.

Започват със строежа на дървени павилиони, като до главната палата е изграден красив фонтан, който днес е възстановен. Оформени са пет изкуствени езера, водопад, два шадравана и изкуствена пещера. За да се допълни атмосферата, са засадени 264 дървета, както и увивни растения около павилионите. Главен архитект на изложението е швейцарецът Хайнрих Майер, проектирал мавзолея на княз Батенберг в София. Той е известен още с участието си в завършването на резиденция “Евксиноград” над Варна.

На откриването присъства княз Фердинанд. Няколко бележити събития, плод на научно-техническия прогрес, съпътстват мероприятието. Тогава светва първата електрическа крушка в Пловдив, провежда се първият телефонен разговор между София и града на тепетата срещу заплащане, обяснява Димитър Райчев.

Пред изумената публика правят демонстрация за предаване на телефонно съобщение между две кабини на разстояние 40 метра и пускане на музика по телефона. Пак тогава излита първият балон с пътници. Показват и оръжието на германската компания “Круп”, която впоследствие ще захранва нацистите по време на Втората световна война. Тютюневата фабрика “Орел” на Димитър Ставридис и Димитър Мардас пък

произвежда първите

български пури,

за да бъдат рекламирани на изложбата.

Има и неосъществени проекти, замислени специално за изложението. Управата на Пловдив е искала да изненада съгражданите си, като по идея на “Източните железници” пуснат трамвай от гарата до изложението, който да извозва посетителите. Линията така и не е построена. Мотрисата е трябвало да се движи чрез мотор, захранван с петрол.

Предшественикът на панаира просъществува само два месеца и половина. Бил е еднократно събитие и след края му никой не се грижи за дървените постройки. Постепенно те се срутват,

част от материала

е разграбен

и накрая остава само градината на Шевалас.

Дълго време никой не предприема нищо, за да има ново показване на стоки и постижения, докато през 1933 г. не се открива Промишлена изложба в пловдивско училище. Но учебното заведение не подходящо и решават да построят специални сгради, за да има ежегоден панаир.

Отказват се да използват Царсимеоновата градина на Шевалас и избират днешното място. Така от 1937 г. Пловдив започва да провежда международни изложения и представя водещите тенденции в науката и техниката. Същата линия, която следва и днес. Тук пристигат журналисти от водещи чужди медии, които пишат за “калейдоскопа на българското стопанство”.

След края на Втората световна война в продължение на две години панаирът не е отварял врати.

В съвременния си вид сградите са издигнати през 1947 г., като

запазена от вида си

от 30-те години

е само № 10, която

е била на Германия.

Сега има идея тя да се преустрои в мол със супермаркет.

Когато отново откриват изложения, една от най-големите палати е предназначена за СССР. Строена е чак през 50-те години, на върха ѝ е била поставена червена петолъчка.

Както във всички други области, и тук Москва получава приоритет - има най-голям брой външнотърговски обединения, които излагат на Пловдивския панаир - 12. От ГДР идват 5 фирми, а останалите соцстрани са представени с по една. На изложението в социалистическа България са били представени и компании от капиталистически страни - ФРГ, Франция, Великобритания, Гърция и Турция.

От 1981 г. решават да увеличат заетостта на палатите и стартират и пролетния панаир. Лентата му прерязват Огнян Дойнов (член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП), Тодор Божинов (секретар на ЦК на БКП), Андрей Луканов (кандидат-член на Политбюро), Дража Вълчева (вицепремиер), Гриша Филипов (секретар на ЦК на БКП) и други партийни величия.

Към онзи момент Пловдивският панаир вече има собствено лого и слоган – “Създаваме нови възможности”. Графичният знак е от 1967 г. и е дело на художника Стефан Кънчев. Представлява стилизирано изображение на земното кълбо под формата на гълъб, символа на мира.

В последните години славата на изложението в града под тепетата затихва. Поддръжката на съоръженията става все по-трудна и скъпа. Оказва се обаче, че мястото е много удобно за районните избирателни комисии. Там се складират протоколите и бюлетините по време на избори. Автобусите спокойно могат да влязат и да докарат чувалите.

Другото, което се провежда задължително там, е

изложението на

българските вина.

Но то е веднъж в годината. За кратко - в периода 2007 - 2011 г., докато се строи новата зала за Общинския съвет на Пловдив, там са заседавали съветниците и са плащали наем. Миналата година в панаира бе проведена изложбата за новите технологии в земеделието “Агра”.

Така или иначе, според наблюдатели функциите на емблематичния комплекс вече са иззети от Интер експоцентъра в София. И днес неговата най-висока стойност е земята, независимо от споровете дали трябва да го притежава държавата или частно лице.