Близки до Симеон Сакскобургготски обаче днес са категорични, че той никога не е провеждал срещи с представители на тогавашната власт, което прави казуса още по-интересен. Интригата се подсилва от още един факт – хора около Луканов си спомнят, че той е има няколко възможности за срещи с царя, но без обяснение отказвал да отиде, с което предизвиквал недоумението им. Дали е знаел нещо, за което другите изобщо не са подозирали, днес никой не може да каже. По метода на изключването, подозренията неизбежно падат върху двамата велики конспиратори Геншер и Щраус.

В случая е достатъчно да се спомене само един факт за Геншер, който е бил способен на абсолютно всичко, за да постигне целите си. Като отговарящ за специалните служби и външната политика на Западна Германия, той е забъркан в невероятен скандал през 1975 г. Тогава е разкрито, че Геншер е знаел, че един от най-влиятелните секретари на западногерманския канцлер Вили Брант е източногермански шпионин. Години наред агентът на ЩАЗИ е докладвал за плановете и кроежите на Брант, но никой не е предприемал нищо. Обяснението на Геншер е, че с Брант са имали по-висша цел – в Източна Германия и в СССР да знаят, че не правят нищо лошо срещу тях. Въпреки това този ход е толкова необикновен, че чупи всички матрици и представи за специалните операции от онзи период. Ясно е, че няма политик по света, на когото да му се размине такъв гаф, но точно това става с Геншер, което подсказва, че политическият елит във ФРГ е бил готов на всичко, за да постигне обединението на Германия. След скандала Геншер е издигнат при канцлера Хелмут Кол на позицията външен министър. Именно той е главен преговарящ с Маргарет Тачър, Джордж Буш, Горбачов, а Щраус отговаря за „обработката“ на източноевропейските лидери.

Тачър и Буш са категорично против обединението на Германия, опасявайки се, че тя отново ще застраши света. В кореспонденцията си и Тачър, и Буш отбелязват, че изобщо не вярват на Геншер и затова се опитват да вкарат Горбачов в тази операция. На него многократно му подсказват, че трябва да провали обединението, сочат разсекретени документи. В тях съветският лидер дори е цитиран да се оплаква пред свои сътрудници: „Опитват се да си измият ръцете с нас“.

В този пъзел на Щраус и Геншер не им остава нищо друго, освен да привлекат още един съюзник - страните от Източна Европа. Вероятно за да изнудват с тях Горбачов и той да не се поддаде на натиска на САЩ и Великобритания.

Лидерът на перестройката е вбесен от флирта на ФРГ с фигури като Тодор Живков и единственото, което му остава, е постоянно да се конфронтира със соцлидерите, докато не ги отстрани от пътя си.

Днес можем само да гадаем какъв висш пилотаж е бил необходим в световния гамбит и защо Геншер и Щраус са замесвали името на царя, без той дори да подозира. Но историята никога не съди победителите – в крайна сметка те и Хелмут Кол са хората, надхитрили САЩ, Великобритания и СССР в името на обединена Германия. Губещи в тази шахматна игра на високо ниво се оказаха разпадащият се Съюз и Източна Европа.