При връчването на третия мандат на БСП президентът Радев мотивира решението си с вярата, че столетницата има най-големи шансове да състави правителство.

Час по рано в телевизионно интервю председателят на неговия Стратегически съвет проф. Александър Маринов безуспешно се опитваше да ни убеди в същото.

Дни преди това и политици, и политически анализатори твърдяха, че с най-големи сред малките шансове за съставяне на мнозинство и правителство е третият мандат да бъде даден на „Демократична България“ /ДБ/, но бяха убедени, че Радев ще го връчи именно на БСП. Така и стана -  Радев направи „горчив подарък“ за рождения ден на Нинова третия мандат. Въпросът е защо?

Най-лесният и вероятно верен отговор е „за да продължи да управлява еднолично“. Но това е само част от обяснението. Вече трети месец се повтарят и повтарят аргументите да имаме редовно правителство и действащ парламент и Радев би трябвало да ги знае наизуст.

Други възможни отговори са стремеж към президентска република, /Слави готви референдум/, или реверанс към левите избиратели в търсене на бъдеща подкрепа за овладяване на БСП.

Нито едно от посочените причини поотделно не могат да дадат отговор на въпроса защо Радев задълбочи политическата криза и защо обрича държавата на още поне няколко месеца на застой, дори регрес, ерозия на институциите и доразрушаване на доверието в партиите.

Но всички заедно могат да обяснят решението му, още повече ако отчетем някои черти на характера на държавния глава, който по думите на покойния Стефан Данаилов „малко катил си пада“.

Сред основните черти от характера на Радев в случая са важни две: не забравя и не прощава. Той беше наясно, че даде ли шанс за съставяне на правителство под каквато и да е форма на триумвирата ГЕРБ/ПП/ДБ, неговото влияние върху парламентарната власт ще приключи и ще се превърне във фигурант с церемониални функции. А неведнъж съм отбелязвал, че президентският мундир му е тесен. Затова избра възможния невъзможен вариант – да даде мандата на поредния си политически враг в лично качество – Корнелия Нинова.

Прогнозата ми във вътрешен план е, че президентът няма да прави поредния политически проект, както мнозина очакват. Според мен той се е прицелил в нещо по-мащабно – да овладее БСП отвътре и да я оглави след изтичането на мандата му. Така може да бъде създаден един мощен лявоцентристки блок с партии като ПП /ако оцелеят/, които определям като най-близо до социалдемокрацията. Това е може би единственият начин да бъде победен Борисов, след като никакви други „Анти ГЕРБ“ коалиции не успяха. А както вече отбелязах Радев е злопаметен и има стари сметки за разчистване с лидера на ГЕРБ. Освен това по никакъв начин не виждам Радев като политически „пенсионер“ след изтичането на мандата му.

Сега да споменем за последствията от разрушителното за държавата решение на Радев да даде мандата на БСП с нулеви шансове за успех. Някои го обявиха в социалните медии като „национално предателство“. А Корнелия Нинова изрази надеждата му /колко лицемерно/, че докато тя се мотка с обречена кауза, парламентът ще приема важни закони. Но за това време, колкото и дълго да държи БСП мандата, няма да може да приеме нов бюджет, камо ли със силен социален акцент. Няма да приеме основните атникорупционни закони и за разследване на главния прокурор. Категорично ще се отложи приемането ни в еврозоната, което и сега виси на косъм. За да влезем в Шенген са необходими преговори с легитимно, устойчиво правителство. Същото важи и за преговорите с ЕС за затваряне на „Мариците“. Вече две години нито една реформа не започва по същество, а реформи са нужни почти във всяка сфера. Само преди месец си мислехме, че по-лошо не може да стане.

Сега да си отговорим на екзистенциалния въпрос: „Кому ето выгодно?“ Или кой извън България иска слаба, затънала в кризи, нереформирана, изоставаща и бедна държава с разпадащи се институции, висока корупция, нереформирана съдебна система, парламент с доверие под санитарния минимум и с почти нулев авторитет зад граница? Кой има интерес от едно слабо звено в ЕС и НАТО с русофилски настроено население и патриотарски уклон, ръководено вече близо две години от президент-русофил? 

Отговорът е пределно ясен - Путин