Преди 100 години отмъстителни военни и четници на ВМРО се гаврят със сваления с преврат премиер

В предишни броеве на “24 часа-168 истории” ви разказахме за един негативен феномен в историята ни – убийството на много наши средновековни владетели от българска ръка. И след 500 години чуждо владичество тази практика сякаш се завръща, но този път като носители на изпълнителната власт негова жертва стават министър-председателите ни. Сега четете за убийството на земеделския водач и народен трибун Александър Стамболийски.

В продължение на цял век след Освобождението страната ни е на едно от водещите места в световната история по политически убийства.

Едно от най-отвратителните е на земеделския водач Александър Стамболийски, от което се навършват 100 години. Няма съмнение, че неговата роля в българската политика е била много спорна. През 1915 г. след скандал при среща с цар Фердинанд, на която категорично осъжда плана на монарха за включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, Стамболийски е отстранен и осъден на доживотен затвор.

Възхваляван от едни като народен трибун, за други, когато идва на власт, той е диктатор, който е

налагал със сила

еднолична власт

На всичкото отгоре управлението му съвпада с един момент на голямо унижение за България от загубата в Първата световна война и разпокъсването на страната след Ньойския договор, който той лично подписва. Крахът на бойното поле бележи началото на една от най-тежките кризи в нашата история. На фронта са загинали близо 105 000 души, а двойно повече са ранените.

Икономиката е разбита, наложени са ни тежки репарации, многократно надхвърлящи националното богатство. Изгубен е и изключително важният излаз на страната към открито море. Във външнополитически план държавата е в пълна изолация, без подкрепа от която и да е Велика сила, заобиколена от по-добре въоръжени от нея агресивни съседи. В добавка българската армия е свита до 33 000 души. В тази крайно неблагоприятна обстановка селският водач се опитва да стабилизира страната.

И наистина кабинетът му успява да проведе

няколко ключови

преобразувания,

по-голямата част от които са насочени към облекчаване на положението на основната част от населението в онези години - българските селяни. Въвежда се трудова повинност поради наложеното ликвидиране на армията, опростява се също и правописът. Аграрната реформа цели да оземли част от пристигналите след края на войната в страната български бежанци. С нея се забранява и притежанието на поземлен имот над 300 декара, като едрите собственици губят имуществото си. Но макар тези действия да са с привидно добронамерени цели, с времето те стават предпоставка за развитието на голяма корупция сред чиновническия апарат.

През септември 1921 г. растящото недоволство от кабинета на Стамболийски води до създаването на 6 юли 1922 г. на политическата коалиция Конституционен блок. Тя включва Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата и Радикалната. Целта им е сваляне на земеделското правителство по мирен път и въвеждане на “разумно управление на България”, “възстановяване на конституцията”, “независимост на правосъдието” и даването на автономия на университета.

Блокът организира събор на 17 септември 1922 г. в Търново. Предвижда се речи да произнесат видните политици от опозицията Александър Малинов, Атанас Буров, Стоян Костурков и Найчо Цанов. В старата столица за посрещането са подготвени разгневени проправителствени хора - селяни от земеделските дружби от цяла Северна България, които се събират за “Конгрес на цвеклопроизводителите”. Още на 16 септември на гара Долни Дъбник опозиционните лидери са свалени от влака и са подложени на тормоз и оскверняване, оставени без бради и мустаци.

А събраните в Търново земеделци даже искат незабавна екзекуция на “блокарите”,

селска диктатура и

съдене на виновниците

за националната катастрофа от миналите кабинети. Върховният съюзен съвет на БЗНС взема решение за арестуване на бивши министри, които са принудени бързо да бягат в чужбина. Постепенно на практика е наложена земеделска диктатура, крепена от т. нар. Оранжева гвардия, комбинирана с авторитарно управление.

През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за двете национални катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП

с голямо мнозинство

налагат осъждането

на част от политическия и военния елит на България по време на войните през 1913 - 1918 г. Засилва се терорът над всички извън селското съсловие, а властта на Стамболийски започва да прилича на тоталитарна.

В началото на 1923 г. Стамболийски разпуска еднолично ХIХ народно събрание и с промяна на конституцията и нова избирателна система печели триумфално 212 места в новия парламент. Но докато той празнува своята победа, многобройните врагове, които си е създал, се обединяват и на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат срещу правителството на земеделците. На практика по време на управлението му е наложена диктатура, която настройва всички срещу земеделците. Дори комунистите ги наричат аграрофашисти. ВМРО е бясна след Нишкото споразумение от март 1923 г., с което Стамболийски се ангажира да ликвидира организацията в името на Федерация на южните славяни. По този повод още преди това - на 4 февруари, е извършен неуспешен атентат от ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.

Но каквито и критики да има към управлението му, нищо не може да оправдае жестоката разправа с него. А след тази садистична екзекуция колелото на насилието в българската история отново се завърта, помитайки след себе си малкото останал здрав разум в политическата ни действителност.

На 10 юни 1923 г. военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак. Отведен е във вилата си в село Славовица, където бива

подложен на

нечовешки изтезания,

а след това и убит

от дейци на ВМРО.

В брошурата “Убиецът на Александър Стамболийски говори...” описанието на самото убийство е зловещо и едва ли нормалният човек може да приеме тази ужасяваща инквизиция за заслужено възмездие.

Превратът заварва Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко. Премиерът е спокоен - на 8 юни във вилата му го е посетил лично цар Борис III, гостил го е с първия узрял пъпеш.

Заради атентата от февруари е взел и мерки срещу покушения, поради което къщата му се охранява от 10 войници от I конен полк. На 9 май стражата се сменя - идват 10 стражари от София и 24 войници с картечница, командвани от фелд. Христо Стоянов от дружината в Пазарджик. Началник на охраната е капитан Анастас Поборников.

Но още в началото на юни полк. Иван Вълков и полк. Христо Калфов чрез свои лица в Министерството на войната правят размествания на офицери. Околийският управител Кривошиев пуска заповед, в която обявява Стамболийски за “разбойник” и заповядва “всеки гражданин или селянин,

където го срещне,

да го залови или убие”

Когато разбира за преврата, Стамболийски организира и лично повежда въоръжените селяни от околните села на щурм срещу Пазарджик.

Един от първите, който активно подкрепя Стамболийски, след като около вилата му се водят престрелки, е кметът на с. Джумая (Сбор), който формира селски отряди от околните села. Привечер на 10 юни селската войска на Стамболийски надвисва над Пазарджик.

Сведенията за числеността са различни. Говори се за 1000 - 1500 души. Славейко Василев пише за 1500 - 2000 души. Една атака от движение би решила падането на града в ръцете на земеделците, в отряда на Стамболийски има и около 60 добре въоръжени и обучени войници и стражари, повечето от селяните също са бивши фронтоваци.

Местният гарнизон, командван от полковник Славейко Василев - съученик и началник на кабинета на Стамболийски, докато земеделския водач е бил и министър на войната, посреща въстаниците с артилерийски и картечен огън, а от Пловдив към Славовица се отправя отряд от

известните “шпиц команди”

със задача да заловят непокорния премиер.

Няколко души, близко до Стамболийски, твърдят, че той съзнателно е спрял атаката на града на 10 юни вечерта. Опасявал се е, че влизането в този момент ще доведе до много жертви.

На 11 юни към 4 ч. получили подкрепления, правителствените части атакуват. Откриват огън с планинските оръдия, срещу които няма противодействие, и селската войска бързо е разбита. Сведенията за това, което следва, са противоречиви. Според по-късни разкази Стамболийски нарежда на хората около него да се разпръснат и самият той тръгва да бяга, но шофьорът му казва, че няма бензин. Тогава той се изтегля на кон с брат си Васил. Твърди се, че с него тръгват и няколко души. След 11 юни започват други събития, които потвърждават предварителната обреченост на Стамболийски. Славейко Василев пише: “... след кървавата драма настъпи сякаш

един спорт за улавянето

на Стамболийски,

за да се пресече веднъж завинаги възможността страната да бъде подлагана на сътресения”.

По някои сведения укрилият се премиер на България е издаден от едно просто воловарче от село Ветрен и арестуван край село Голак. Първо се среща с полковник Славейко Василев, който си оспорва с Харлаков личния арестант. От София нареждат само капитанът да поеме съдбата на бившия държавен лидер.

Харлаков най-напред подмамва полковника да получи писмена разписка, че му е предал арестувания “жив и здрав”. После отново грабва Стамболийски, без да върне разписката, и го откарва във вилата край Славовица.

Историята едва ли познава аналог на жестокостта, проявена спрямо държавника. “Черната работа” е възложена на четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето.

Стамболийски е

подложен на зверски

гаври и мъчения

Плют и язден от палачите си, мушкан с ножове и рязан на 75 парчета, с отрязани уши и половин скалп, сваленият министър-председател издъхва в адски мъки и пише с кръвта си по стената датата на зловещото престъпление...

Върху една от стените на вилата и до днес стои надписът “Ст. 1923 г.”, който Стамболийски написва със собствената си кръв в последните часове от живота си.

Главата му е отрязана и поставена в конска торба. Лично “черният капитан” Иван Харлаков - водачът на отряда главорези, отнася торбата с главата на Стамболийски в София.

Телата на братята Александър и Васил Стамболийски са погребани в паметник костница в местността Янини грамади край Славовица. Там всяка година земеделците организират масово поклонение.