Наскоро правителството актуализира своите макроикономически прогнози в средносрочен хоризонт до 2015 г. От тях научихме, че фискалната политика ще продължи да залага на бюджетни дефицити.
Като добавим и отминалите три години на отрицателни бюджетни салда, ще се убедим, че същите се вече се превръщат от изключение в правило. След като в периода 2004-2008 г. бяхме позабравили самия термин, днес със съжаление може да констатираме, че бюджетните дефицити трайно се завърнаха в нашата фискална практика.
Началото
 То бе поставено в 2009 г. - първата, в която настоящите власти приключиха бюджета. Тогава бе пикът на негативните ефекти от кризата и всички европейски страни загубиха част от приходите си, което доведе до реализиране на повсеместни бюджетни дефицити. Дори Люксембург не направи изключение, за който това бе първият бюджетен дефицит от 20-ина години насам.
Според новите тогава правителствени финансисти основната причина за реализиране на отрицателно бюджетно салдо у нас бе предходното правителство и неговите разходи. Подминат бе фактът, че новият кабинет получи един от трите най-добри междинни резултати по бюджетните салда измежду всички страни-членки.
В същото време шумната пропагандна "завеса" и крясъците срещу всичко и всички от последните 20 г. като че замъглиха последващия провал в политиката за събиране на бюджетните приходи, неспособността за контрол на разходите и непознаването на основни правила в бюджетния сектор.
Затова и в края на 2009 г. нашият бюджетен дефицит се отдалечи от добрите европейски достижения и възлезе на не особено престижните 4,9% от БВП. Последва нова порция говорене с доста взаимноизключващи се от професионална позиция тези и поредица от изкривени факти.
Разбира се, тезата за "лошото наследство" е класика в жанра и е често практикувана от нови правителства. Това създаде позитивни очаквания за 2010 г. - нали вече лошите ги няма, няма да има и дефицити...
Продължението
 Бюджетното изпълнение за 2010 г. се провали още в първите няколко месеца. Реализирана бе първата актуализация на бюджета за целия период след опустошителната монетарна и финансова криза от 1996-1997 г. За първи път в цялата ни нова история същата бе стартирана още в средата на първото полугодие на годината.
В следкризисната 2010 г. бе инкасиран нов срив на приходите, надхвърлящ 1 млрд. лв. в сравнение с кризисната 2009 г. Съвсем логично страната ни отново направи прекомерен (по Маастрихтската терминология) бюджетен дефицит от над 3%. Излишно е да се подчертава, че виновни пак бяха всички други, но не и правителството.
Отминалата 2011 г. не бе съпътствана от драматични бюджетни изпълнения, но бюджетен дефицит отново бе допуснат. Този път същият се вмести в Маастрихтските критерии от 3%, което напълно успокои правителствените финансисти, а вероятно и широката публика.
Вече терминът дефицит не стряска никого и се приема за нормален, стига да не надвишава измисленото от брюкселската бюрокрация число 3.
Равносметката
 За отминалите три години, финансирането на бюджетните дефицити влоши фискалната ни позиция с около 6 млрд. лв.
Фискалните резерви намаляха с близо 4 млрд. лева - от над 8 млрд. лева в средата на 2009 г., авоарите се стопиха до малко над 4 млрд. лева понастоящем.
Практически бяха изразходвани всички свободни ресурси във фискалния резерв. Днес същият се състои от два големи фонда с целево предназначение - Сребърния фонд, Фондовете за извеждане от експлоатация на старите ядрени мощности и остатъци от национализирания резерв на Здравната каса.
В допълнение, за същия период вътрешният дълг набъбна с над 2 млрд. лева - от 2,8 млрд. лева в полугодието на 2009 година на 4,9 млрд. лева по последни данни.
Перспективите
 От оповестената макроикономическа прогноза на правителството става ясно, че негативната тенденция на намаляване на фискалните резерви и на увеличаване на правителствения дълг ще продължи.
Тази година фискалният резерв ще намалее или правителственият дълг ще нарасне с около 1,5 млрд. лева. За следващата година е планирано влошаване на фискалната позиция на страната с още един милиард лева.
От 2014 г. ни обещават да забавят темпото на изтощаване на публичните финанси с под един милиард лева на година, но този период вече прескача в следващия мандат. Тогава да му мисли новото правителство. Отсега е ясно, че неговото наследство може да се конкурира само с това след кризата от 1996-1997 г. И все пак по онова време държавата разполагаше с над 80% от стопанските активи и предстоеше приватизацията, докато сега нищо позитивно не се очертава. На този фон звучи странно, дори иронично заявеното желание на настоящите власти да повторят мандата. Може би, за да разберат реалното съдържание на термина лошо наследство.
Вредите
 Въпреки наличието на различни схващания за ролята на бюджетните дефицити в икономиката, може да се обобщи, че при по-дълго провеждане на политика на дефицитно бюджетно финансиране вредите категорично доминират над ползите.
Седем последователни години в нашия случай са достатъчно дълъг период, за да се проявят всички вредни последици за цялостното социално-икономическо развитие на страната.
Бюджетните дефицити влошават фискалната позиция, като изчерпват спестяванията от предходни периоди и натрупват правителствени дългове, които повишават макроикономическите рискове. Те възпрепятстват провеждането на ресурсоспестяващи реформи в публичния сектор и го правят чувствителен към всякакви бъдещи шокове. Влошават инвестиционната среда, като намаляват ресурсите за частния сектор, повишават рисковите добавки в лихвените нива и натоварват бюджета с по-високи лихвени разходи за сметка на по-продуктивни такива. В крайна сметка, подронват устойчивостта на икономическото развитие в средно- и дългосрочен хоризонт. За страна с борд възникват и допълнителни финансови и стопански рискове.
Обясненията
 Обясненията на правителствените финансисти за водената за първи път след въвеждането на валутния борд политика на дефицитно бюджетно финансиране, са кризата и "безобразията" през последните 20 години. Те очевидно забравят, че още от 2010 г., пак според тях, нашата икономика няколко пъти излиза от кризата. Продължаващото оправдаване на бюджетните дефицити с кризата означава, че предстои да излизаме още няколко пъти от нея.
В последните 20 г. бяха направени много грешки, но настоящото правителство завари страната ни член на ЕС, с фискални резерви измежду най-високите сред 27-те страни-членки и правителствен дълг измежду най-ниските. Мечта за всички европейски правителства, особено от южната страна на континента.
Един класик бе казал, че историята ни учи как не се учим от историята. Сентенцията важи в пълна сила за нашата ситуация. Малко повече от 10-ина години след една от най-страховитите монетарни и финансови кризи, която преживяхме през 1996-1997 година, ние показваме как не сме разбрали онзи урок и отново сме поели по пътя на бюджетните дефицити и трупането на правителствени дългове. Не разбираме и уроците на нашите южни съседи, пък и други европейски страни.
Вероятно сме обречени да повтаряме едни и същи уроци, докато не извлечем необходимите поуки...